Решение № 967 от 20.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 967 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело № 20251100901567 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „Електро стил 22” ООД срещу „Ел Смарт“ ЕООД иск с правно основание чл.266, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 13172.74 евро (25763.64 лева) – неплатено възнаграждение за изпълнени от ищеца по възлагане на ответника СМР за периода м.01.2022г. – м.07.2024г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.08.2025г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че между него и ответното дружество са налице трайно установени търговски отношения, като в периода м.01.2022г. – м.07.2024г. ищецът е изпълнил по възлагане на ответника строително-монтажни работи на различни обекти.

Поддържа, че приемането на работата било удостоверено с двустранно подписани приемо-предавателни протоколи и били издадени 131 фактури, като е налице неплатен остатък от 17610.17 лева (така допълнителна искова молба, л.101 от делото) по фактури, както следва: № 158/19.01.2024г., № 168/02.03.2024г., № 179/08.05.2024г., № 180/31.05.2024г., № 183/06.07.2024г., № 184/07.06.2024г. и № 185/12.06.2024г. Заявява, че съгласно постигната между страните договореност, намерила отражение и във фактурите, възложителят имал право и задължал от всяко плащане 5 % от стойността на изработеното като гаранция за добро изпълнение, която сума е в общ размер от 8153.47 лева по фактури с №№ 45/03.02.2022г., 49/28.02.2022г., 50/01.03.2022г., № 67/14.07.2022г., № 120/10.05.2023г., 127/24.07.2023г., 145/11.10.2023г., 146/01.11.2023г., 151/29.11.2023г., 156/12.01.2024г., 161/08.02.2024г., 169/05.03.2024г., 171/14.03.2024г., 1

173/18.03.2024г., 176/05.04.2024г., 177/09.04.2024г., 178/08.05.2024г., 179/08.05.2024г., 182/05.06.2024г., 183/06.07.2024г., 184/07.06.2024г. и 185/12.06.2024г., която сума обаче подлежала на плащане от ответника на ищеца, предвид приемането на работите без възражения. Пояснява, че е поканил ответника да заплати остатъка от дължимо възнаграждение, но плащане на е постъпило. Предвид изложеното, предявява иск за реално изпълнение за заплащане на неплатената част за изработеното, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът оспорва претенцията. Излага съображения, че страните не са обвързани от валидно договорно правоотношение, тъй като приложеният по делото рамков договор не носи подписа на представляващите дружествата лица. Твърди, че работата, за която се търси плащане, не е била приета от ответника. Евентуално поддържа, че е налице некачествено изпълнение на възложени СМР, за които недостатъци възложителят е уведомил изпълнителя, но последният не ги е отстранил.

С допълнителната искова молба ищецът е заявил, че оспорва твърдението на ответника работата да е страдала от недостатъци, като акцентира на обстоятелството, че такива не са били установени и съответно претендирани от възложителя една година след предаване на работата, а едва с писмо от м.10.2025г., което следва наложения запор на вземания на ответника по банковата му сметка, поради допуснато по настоящото дело обезпечение на иска.

С допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията си и уточнява, че гаранцията за добро изпълнение подлежи на освобождаване след изтичане на 12 месеца от въвеждане на съответния обект в експлоатация, поради което и доколкото ищецът не е посочил на кои обекти са били изпълнени СМР, за които търси плащане, не може да обоснове становище дали задържаната като гаранция сума е станала изискуема, но оспорва това да е така.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

По делото са приети 25 броя фактури с издател „Електро Стил 22“ ООД (с предишно наименование „ВИП 2 Транс“ – справка в ТРРЮЛНЦ) и получател “Ел Смарт“ ООД, както следва: № 45/03.02.2022г. , № 49/28.02.2022г., № 50/01.03.2022г., № 67/14.07.2022г., № 120/10.05.2023г., № 127/24.07.2023г., № 145/11.10.2023г., № 146/01.11.2023г., № 151/29.11.2023г., № 156/12.01.2024г., № 158/19.01.2024г., 161/15.02.2024г., № 168/02.03.2024г., № 169/05.03.2024г., № 171/14.03.2024г., № 173/18.03.2024г., № 176/05.04.2024г., № 177/09.04.2024г., № 178/08.05.2024г., № 179/08.05.2024г., № 180/31.05.2024г., № 182/05.06.2024г., 183/07.06.2024г., № 184/07.06.2024г. и № 185/12.06.2024г. Във фактурите са посочени индивидуализиращи данни на двете дружества и е отразено, че са издадени за изпълнени строителномонтажни работи на посочената в документа стойност, като някои от тях съдържат 2 отбелязване на акта за приемането им, а други – и на обекта. В част от фактурите падежът не съвпада с датата на данъчно събитие, т.е. налице е отложен падеж. Във всички фактури, с изключение на фактури № № 158/19.01.2024г., 168/02.03.2024г.и 180/31.05.2024г., е вписано задържането на 5% от стойността като гаранция, като същата е посочена и в абсолютна стойност.

Представени са също приемо –предавателни протоколи за изпълнени СМР от страна на ищеца по възлагане на ответника, като самите протоколи отразяват вида, количество, единична цена и обща стойност на изработеното, но от същите не може категорично да се установи за кой обект са изпълнените работи (в част от тях е отразено, в други – не, в трети – отразеното не съответства на посоченото от ищеца с уточняваща молба от 14.04.2026г.), съответно не съдържат подпис на представляващите двете дружества.

Спори се относно възлагането на работите от страна на ответника, за които се претендира възнаграждение, евентуално относно тяхното приемане, предвид възражението на ответника, че нито е възложител, нито е приемал работите, тъй като не е подписвал протоколи за тях, евентуално, че СМР по процесните фактури са за работи, които са изпълнени некачествено.

Предвид така повдигнатия спор от страна на ответното дружество е представена покана до ищеца от м.10.2025г. за отстраняване недостатъци в изпълнението на СМР на обект: „Жилищна сграда вход Г и вход Д, находяща се в УПИ IV – 449, 450, отреден за ЖС, ПГ и Трафопост, кв.28, м. „НПЗ Средец“, гр.София, с посочване на конкретните работи, които не съответстват на възложеното. Няма данни за получаване на поканата от изпълнителя, но това обстоятелство съдът намира за доказано предвид постъпилия от ищеца към ответника отговор, с който отрича да са налице твърдените недостатъци и подчертава, че същите са могли да бъдат установени при приемане на работата, тъй като са видими при оглед, но такива констатации не се съдържат в протоколите за приемане на изпълнението.

За изясняване на спорни обстоятелства по делото са приложени платежни нареждания и извлечение от сметката на ищеца за извършени от ответника плащания по горепосочените фактури, въз основа на които е била допусната съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице, след преглед на тези документи и след проверка на счетоводството на ответника, което счита за редовно водено, е дало заключение, че:

Фактура № 158/19.01.2024г. е погасена с плащане и чрез прихващане на сума, надвнесена от ответника с плащане по предходна фактура (№ 152);

Фактура № 168/02.03.2024г. не е осчетоводена от ответника;

Фактура № 169/05.03.2024г. е погасена, като е налице надплатена сума от 154.34 лева;

Фактура № 180/31.05.2024г. също не е намерила отражение в счетоводството на 3 ответника, поради неприемане на работите, остойностени с нея;

По фактури № 179/08.05.2024г., № 183/06.07.2024г., № 184/07.06.2024г. и № 185/12.06.2024г., по които е имало частично плащане, е налице непогасен остатък от 15373.13 лева.

Фактурите са включени в справките-декларации по ЗДДС на ответника и по тях е ползван данъчен кредит, с изключение на двата броя фактури, които не са били осчетоводени, а именно № 168/02.03.2024г. и № 180/31.05.2024г.;

Задържаните 5% от стойността по осчетоводените фактури като гаранция за добро изпълнение е в общ размер от 8138.39 лева, като тези фактури – 21 на брой (№ 45/03.02.2022г., № 50/01.03.2022г., № 67/14.07.2022г., № 120/10.05.2023г., № 127/24.07.2023г., № 145/11.10.2023г., № 146/01.11.2023г., № 151/29.11.2023г., № 156/12.01.2024г., 161/15.02.2024г., №

169/05.03.2024г., № 171/14.03.2024г., № 173/18.03.2024г., № 176/05.04.2024г., № 177/09.04.2024г., № 178/08.05.2024г., № 179/08.05.2024г., № 182/05.06.2024г., 183/07.06.2024г., № 184/07.06.2024г. и № 185/12.06.2024г.),са осчетоводени от ответника, намерили са отражение в справките декларация по ЗДДС и по тях е ползван данъчен кредит;

Фактура № 49/28.02.2022г. не е осчетоводена от ответника, поради неприемане на работите, остойностени с нея.

С оглед така приетото заключение, неплатените фактури са № 179/08.05.2024г., № 183/06.07.2024г., № 184/07.06.2024г. и № 185/12.06.2024г., на обща стойност от 15373.13 лева, а неплатеното възнаграждение по горепосочените 21 броя фактури, представляващо задържана сума като гаранция за добро изпълнение е 8138.39 лева.

След приемане на заключението са настъпили релевантни за спора факти, които следва да се съобразят от съда, а именно:

1. На 23.06.2026г. ответникът „Ел Смарт“ ЕООД е заплатил по сметка на „Електро Стил 22“ ООД сумата от 7860.16 евро или равностойността в евро на общото непогасено задължение по фактури № 179/08.05.2024г., № 183/06.07.2024г., № 184/07.06.2024г. и № 185/12.06.2024г., за които вещото лице е обосновало извод, че, макар и осчетоводени от ответника, за което последният е ползвал данъчен кредит, това задължение не е било погасено до сочения размер. За доказване на плащането по делото е представено платежно нареждане. Плащането се признава от ищеца.

2. С изявление в открито съдебно заседание от 24.06.2026г. ищецът, чрез процесуалният си представител, е оттеглил иска в частта за сумите по неосчетоводените от ответника фактури №№ 168/02.03.2024г. и 180/31.05.2024г., в резултат на което с протоколно определение от същата дата съдът е прекратил делото по претенцията в тази част.

3. Ищецът е заявил, че поддържа искането за присъждане на законна лихва върху погасената в хода на делото главница по четирите броя фактури от завеждане на делото до плащането, както и иска в частта на търсена главница по 21 броя 4 фактури, представляваща изпълнение. задържано плащане като гаранция за добро

Ответникът оспорва изискуемостта на сумата от 8153.47 лева с довод, че:

1. Между страните няма постигната уговорка за задържане на 5% от всяко плащане като гаранция за добро изпълнение, тъй като не са подписали договор, с който да обективират съгласието си;

2. Задържането на тези 5% не е от ответника, тъй като не той е възложител на СМР, а само е извършвал плащания на изпълнителите на обекта по делегация от инвеститора. В тази връзка пояснява, че самият възложител на обекта е наемал подизпълнителите, като координацията им е била осъществявана от ответника за всеки обект, в резултат на което задържането на парична сума от дължимо възнаграждение като гаранция за добро изпълнение не е в полза на ответника.

Ответникът оспорва и акцесорната претенция с твърдение, че приемането на работата е станало едва с плащането на 23.06.2026г., поради което не е изпадал в забава по отношение на задължението си за срочно плащане на дължимото за извършените СМР възнаграждение.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, прави следните правни изводи:

От представените доказателства се установява, че страните по спора са били обвързани от валиден договор за изработка, по силата на който ответникът е възложил на ищеца извършването на СМР на различни обекти. Договорът за изработка е консенсуален, поради което липсата на писмен договор не отрича съществуването на облигационното правоотношение, установимо в процеса с всички допустими доказателствени средства. В настоящия случай, е приложен проект на договор за СМР, който не е подписан, поради което клаузите му не могат да намерят приложение при изясняване на спора. Същевременно, наличието на такова правоотношение се установява от приложените по делото фактури и се доказва с извършените по тях плащания, вкл. плащането от 23.06.2026г. В този смисъл, изложените в отговора и в допълнителния отговор доводи за липса на договорна връзка между страните, поради неподписване на проекта на договор, се отрича от събраните доказателства. Липсата на писмен договор отрича облигационното правоотношение само когато писмената форма е установена от закона като форма за действителност, какъвто настоящия случай не е. Ето защо, не се споделят съображенията на ответника, че ако е налице вземане, то същото е вземане за неоснователно обогатяване. Въпреки, че договорната връзка се отрича от ответната страна, същата я признава с конклудентни действия, като осчетоводява процесните фактури и ги включва в справките декларации по ЗДДС, съответно извършва частични плащания по тях, вкл. в хода на процеса.