Решение № 352 от 07.02.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Варна, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20223110105706 по описа за 2022 година

Предявен е иск от И. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., и А. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., срещу Г. Б. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., с правно основание чл. 108 от ЗС, за приемане за установено по отношение на Г. Б. А., ЕГН **********, че И. С. И., ЕГН **********, и А. А. И., ЕГН **********, са собственици на 87 кв.м. реална част от ПИ ********, с адрес: гр. В., повдигната в червено на скица на л.50 от делото, находяща се в североизточната част на имота, с дължина 29 м и широчина 3 м, придобита по давност чрез упражнявано владение в периода от 5.3.1993г. до 30.6.2020г. и осъждане на ответника да предаде владението върху реалната част на ищците.

В условията на евентуалност, в случай, че искът по чл. 108 от ЗС, бъде отхвърлен, са предявени искове от И. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., и А. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., срещу Г. Б. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., с правно основание чл. 124 от ГПК за приемане за установено по отношение на Г. Б. А., ЕГН **********, че в полза на И. С. И., ЕГН **********, и А. А. И., ЕГН **********, е учредено право на преминаване през ПИ ********, с адрес: гр. В., до ПИ ********, с адрес: гр. В., в процесната реална част от 87 кв.м. от ПИ ********, повдигната в червено на скица на л.50 от делото, находяща се в североизточната част на имота, с дължина 29 м и широчина 3 м, и с правно основание чл.

109 от ЗС, за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на преминаване през ПИ ********, с адрес: гр, В., до ПИ ********, с адрес: гр. В., в реална част от 87 кв.м. от ПИ ********, повдигната в червено на скица на л.50 от делото, находяща се в североизточната част на имота, с дължина 29 м и широчина 3 м, като премахне изградените 2 бетонови колони с височина 1.20, размери 50/30 см, находящи се североизточната част на ПИ ********.

Ищците твърдят, че са собственици на 87 кв.м. реална част от ПИ ********, с адрес: гр. В., находяща се в североизточната част на имота, с дължина 29 м и широчина 3 м.

Излагат, че по силата на нот. акт за покупко-продажба № **, том **, дело № ***.

1 придобили от М. Г. А., Ц.Д.Ж. и Г. Д.А. собствеността върху ЛОЗЕ с пространство от 800 кв.м., находящо се в местността ''К.", землището на гр. Варна, в зона за земеделски нужди, при съседи: път, К.П.С., С.Б., Г. Г.ев, Е.П., К.П.Й. и път за право на преминаване върху площ от 87 кв.м. на наследниците на Г. К.Д., като по настоящем по КККР имотът представлява ПИ с идентификатор ******** с адрес: гр. В., район "М.", с.о. "К.", площ 894 кв.м., трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 88, съседи: ********, ********, ********, ********, ********, ********, ********, ********. Поддържат, че на 01.03.1993г. с нотариално заверен Спогодителен протокол, заверен с peг. № 9792/1.3.1993г. на ВН, между собствениците на настоящ имот ******** - наследници на Д.К.А., а именно:

М. Г. А., Ц.Д.Ж., Г. Д.А., от една страна, и собствениците на съседния имот - настоящ имот ******** - наследници на Г. К.Д., а именно: Ц.Г. Д., К.Г. А.а била договорена размяната на площи от по 87 кв.м. от двата имота, с цел право на преминаване на собствениците на имот № 88 през имот № 89 - път с дължина 29 метра и ширина 3 м., с обща квадратура от 87 кв.м.

Собствениците на имот № 88 са отстъпили от своя страна същата площ в долния край /южен/ на собственото им място с размери 14 м. на 6.21 м.

Твърдят, че владението на собствениците върху взаимно отстъпените реални части от имотите било установено веднага със закупуването на имота от ищците на 05.03.1993г. и върху процесната реална част от ПИ ********-пътят с площ от 87 кв.м. се осъществявало необезпокоявано до към 30.6.2020г. Навеждат, че с изтичане на 5-годишен, от 5.3.1993г. до 5.3.1998г., евентуално – 10-годишен период, от 5.3.1993г. до 30.6.2020г., са придобили добросъвестно, евентуално - недобросъвестно собствеността върху процесната част от 87 кв.м. от ПИ с идентификатор ********.

Поддържат, че в средата на 2020г. ответникът, придобил имот № ******** по дарение от Ц.Г. Д.и К.Г. А.а с нот. акт № **, том **, дело № *** на АВ – Варна, при реализиране на строеж в собствения му имот, започнал да възпрепятства достъпа до имот ********., като изградил две бетонови колони с височина от около 1.20 м., размери 50/30 см. в североизточната част на имот ********. до границата с път с идентификатор ******** в три метровата ивица, част от отстъпения път на 01.03.1993г. и по този начин отнел владението на ищците върху процесната ивица, осигуряваща достъп до имот ********. В процесната ивица било предвидено изграждане на водопроводно отклонение от имот ******** до водопровода, изграден в пътя с идентификатор ********. През нея преминавало подземното ел. захранване на сградата в ПИ ********.

Излагат, че са сезирали кмета на Община Варна с искане за осигуряване на достъп до ПИ ******** с оглед невъзможността за достъп до имота си и било инициирано производство по чл. 190 ЗУТ за прокарване на временен път, но със Заповед № 1493/3.6.2021г. кметът постановил отказ, тъй като спогодителния протокол от 01.03.1993г. представлявал договор за осигуряване на достъп, който бил нарушен от ответника, поради което ищците следвало да търсят правата си по съдебен път. Ищците обжалвали отказа, но с Решение от 18.4.2022г. по адм.д.№ 1440/2021 г. на Адм. съд - Варна съдът оставил в сила Заповедта на кмета.

Ответникът оспорва исковете. Възразява, че ищците нямали намерение да своят вещта, защото със Спогодителен протокол от 01.03.1993г. ищците са допуснати от тогавашния собственик на имота да преминават през него. Твърди, че даденото от предишния собственик съгласие не го обвързвало и се е противопоставил на преминаването.

Навежда, че дори и да са преминавали през имота му, ищците не са го правили явно.

Посочва, че в спогодителния протокол изрично било записано, че праводателите му си запазват собствеността върху ид.ч.

Излага, че е узнал за Спогодителен протокол от 01.03.93г. едва с прилагането му към настоящата искова молба. Поддържа, че при придобиването на собствеността върху ПИ 2

******** през 2009г. заварил оградено дворно място, сменил бравата на съществуващата в имота постройка за инвентар и сложил нов катинар на входната врата, ограничавайки по този начин достъпа на външни лица до имота, а след като започнал да реализира инвестиционните си намерения в имота през 2020г. демонтирал входната метална врата, за да влиза строителна техника, но понастоящем тя била в имота.

Твърди, че около 2000г. собственикът на имот ПИ ********, граничещ с имота му с ПИ ********, изградил масивна ограда между двата имота, която навлизала в имота му, но в името на добросъседските отношения праводателите му и самият той търпели това навлизане в имота им, като едва през 2020г. при започване на строителни дейности, при замерване на място от геодезисти се установило, че оградата била навлязла в имота му на места с до 1-1,5 м, затова ищецът не е бил в съС.ие да осъществява право на преминаване, нито на владение в твърдения обем.

Счита, че правото на преминаване през чужд поземлен имот не е било надлежно учредено, защото към датата на подписване на Спогодителния протокол от 1993г., българското законодателство не познавало учредяване на право на преминаване през чужд урегулиран поземлен имот за осигуряване на достъп до собствен урегулиран поземлен имот чрез правна сделка или по давност, а учреденото право на преминаване преди урегулирането на имотите, с влизане в сила на регулационния план, в случая - на ПУП-ПРЗ на СО „К." на 26.10.2005 г., се погасявало.

Поддържа, че не тече давност върху идеални части.

Счита предявените в условията на евентуалност искове за неоснователни.

Смята, че клаузата в нот. акт за покупка от ищците на имот - Лозе и „път с право на преминаване" относно т.нар. „път" не представлявала надлежно учредено право на преминаване, понеже нямало индивидуализация на пътя с параметри на същия, посока на пътя спрямо имота, координатни точки, посочване на служещ и господстващ имот, цена, и сервитутното право не било учредено в предписаната от закона форма за действителност, поради което нот. акт бил нищожен в тази част. Сочи, че при липса на надлежно учредено право на преминаване по административен ред, то нямало как да бъде прехвърлено.

Посочва, че доколкото в кадастралния регистър нямало вписване на дА. по отношение на правото на преминаване през собствения му имот, нито имало такова отразяване в имотния регистър по партида на двата имота и границите им не били променяни съобразно постигнатата спогодба за правото на преминаване, то той не е го е имал предвид при реализиране на инвестиционните си намерения.

Твърди, че изработеният ПУП - ПРЗ на СО "К." предвиждал достъп до имота на ищеца. Сочи, че така очертаният път преминавал непосредствено пред входната врата на построената в имота му след издадена виза за строителство и разрешение за строеж жилищна сграда и засягал входната площадка, а двете бетонни колони били част от оградата на имота.

Моли, искът да бъде отхвърлен като неоснователен и им бъдат присъдени разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Видно от нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №20, том VІІ, дело 1659/93г. на нотариус при ВРС М. Г. А., Ц.Д.Ж., и Г. Д.А. продават на И. С. И. и А. А. И. недвижим имот, който притежават по наследство от общия им наследодател Д.К.А., а именно: лозе с пространство от 800 кв.м., находящо се в м. К., в землището на гр.Варна в зона за земеделски нужди при съседи: път, К.П.С., С.Б., Г. Г., Е.П., К.П.Й. и път от право на преминаване върху площ от 87 кв.м. и наследниците на Г. К.Д.-А..

Видно от спогодителен протокол от 01.03.1993г. с нот заверка на подписите рег.

№9792 на нотариус при ВРС наследниците на Д.К.А., а именно М. Г. А., Ц.Д.Ж., Г. Д.А. и 3 наследниците на Г. К.Д., а именно Ц.Г. Д. и К.Г. А.а, собственици на лозе в м. К. в землището на гр.Варна са се споразумели за следното: Наследниците на Г. К.Д. предоставят път с дължина 29 м. и ширина 3 м. с обща квадратура от 87 кв.м. , изчертан на скицаата със зелено. Наследниците на Д.К.А. отстъпват срещу предоставената ивица за път същата площ в долния край /южен/ на собственото им място с размери 14м. на 6.21 м. или общо 87 кв.м. на скицата зачертано със синьо.

Видно от нот.акт за дарение на недвижим имот №**, том **, дело ** г. на нотариус при ВРС Ц.Г. Д. и К.Г. А. даряват на Г. Б. А. ПИ №89 в кв.6 по плана на С.о.К., район Младост на гр.Варна, по скица с площ от 838 кв.м.

С нотариален акт за собстеност на недвижим имот по писмени доказателства №**, том **, рег.№**, дело №*** на нотариус при ВРС,вписан под №549 в регистъра на НК, Ц.Г.Д. и К.Г. А. е признато правото на собственост върху ПИ №89 по плана на С.О. К., район Младост на гр.Варна, по скица с площ от 838 кв.м., при граници: ПИ 90, ПИ 88, ПИ 165 и път.

По делото са пердставени заявление рег.№АУ063680ВН/14.07.20г. за издаване на заповед за прокарване на временен път за осигуряване на достъп до поземлен имот, писмо от Община Варна, рег.№АУ063680ВНІ010ВН от 06.10.20г.

С решение №513/22г. по адм. д.№1440/21г. на Адм.съд Варна е отхвърлена жалбата на А. А. Г. и И. С. И. против Заповед на Зам. кмета на Община Варна, с която на осн.чл.190,ал.6 от ЗУТ на тях и на Стойчо И. С. е отказано прокарване на временен път до собствения им имот с идентификатор ******** в м-ст К., р-н Младост, гр.Варна.

От заключението на назначената и приета от съда, неоспорена от страните СТЕ се установява, че Поземлиният имот описан в нот. акт №**, том **, дело №**г. на ВРС, представляващ лозе с площ 800кв.м. в м. „К." при съседи: път, К.П.С., С.Б., Г. Г.ев, Е.П., К.П.Й. и път е издаден при действието на Кадастрален план на „Северно от ж.к. „В.", технически приет през 1983г. От предоставеното графично копие на плана и вписването на собствениците в разписните листи към него се установява, че на описания поземлен имот в документа за собственост съответства ПИ 1342 . От комбинираният цифров модел между КП от 1983г. и ПИ ******** по КК се установява, че на имота описан в документа за собственост съответства на ПИ ********. Описаният в документа за собственост поземлен имот не е идентичен с ПИ ******** по КК, защото площта и границите на ПИ 1344 по КП не са идентични с площта и съответните граници на ПИ ******** по КК. Поземлените имоти са отразени схематично с нанесени размери на границите им на скицата от споразумителния протокол от 01.03.1993г. Поземлените имоти от скицата на споразумителния протокол не са идентични по местоположение и размери с границите на: