Решение № 22651 от 13.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22651 гр. София, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: *** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20231110124333 по описа за 2023 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „***“ ЕАД съществуват следните вземания от И. П.

И.: за сумата от 451.59 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. „***“, № 44, ет. 1, аб. № 4693, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението, за сумата от 77.53 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 16.10.2020г. до 19.10.2022г., за сумата от 27.77 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението, както и за сумата от 5.89 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 19.10.2022г., за които парични притезания по ч. гр. дело № ***/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „***“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника в качеството му на собственик на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.

Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за месечния отчетен период на интернет 1 страницата на продавача, а обезщетение за забава се дължи единствено върху сумата по общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в случай че сумите по нея не бъдат заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на интернет страницата на дружеството.

Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който предявените искове се оспорват. Ответницата счита, че исковете с предмет цената на предоставената услуга дялово разпределение и обезщетение за забава върху нея са недопустими, доколкото носител на вземанията за тях е дружеството за дялово разпределение, предоставило услугата. Независимо от това оспорва всички искове като неоснователни, оспорвайки да е собственик или вещен ползвател на целия или на идеална част от процесния имот, а с това- да е потребител на доставяна до него топлинна енергия.

Оспорва да е надлежно поставена в забава за заплащане на процесните главни задължения, доколкото до нея не била отправяна покана за изпълнението им. Счита за недоказано съществуването на договор между СЕС и дружеството за дялово разпределение, поддържайки, че от представения писмен договор не се установява кой го е подписал от името на етажните собственици, респ. дали се касае за надлежно представителство.

Поддържа, че от доказателствата по делото не се установява и цената на услугата топлинно счетоводство. В условията на евентуалност спрямо всички тези доводи релевира възражение за погасяване на задълженията по давност. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване през исковия период на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, респ. негов наследодател, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „***“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Установява се от приобщения като писмено доказателство и неоспорен от името на ответницата Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 139, том VII, рег. № 503/1997г., че на 24.04.1997г. ответницата И. П. И. е призната за собственик на основание давностно владение на 2/18 идеални части от процесния недвижим имот, представляващ 2 апартамент, находящ се в гр. София, ул. „***“, № 44, ет. 1. Същевременно, от представения с исковата молба

Нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ № 65, том XXIX, дело № 5498/1993г. се установява, че на 18.03.1993г. *** и *** са се разпоредили чрез дарение в полза на дъщеря си- ответницата И. П. И., с правото си на собственост върху ½ идеална част от собствените си 16/18 идеални части от процесното жилище, като са запазили в правните си сфери пожизнено и безвъзмездно вещното си право на ползване върху имота.

С оглед на така изложената фактическа обстановка, доколкото съобразно изричното отбелязване в нотариалния акт за признаване на ответницата за собственик на идеални части от имота, че същият е издаден след проведена обстоятелствена проверка, при която нотариусът е констатирал придобиване на посочената част от имота по давност, следва да се приеме, че въз основа на този констативен нотариален акт ответницата се легитимира като носител на право на собственост върху още 2/18 идеални части, наред с подарените й порано от нейните родители, поради което и съобразно цитираната дефинитивна разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ следва да се приеме, че като собственик на тези идеални части И. П. И. се легитимира като страна по облигационно отношение с ищеца по договор за продажба на топлинна енергия.

Същевременно, от приобщените по делото данни не би могъл да бъде формиран положителен извод за наличие на основание ответницата да отговаря за по- голяма част от задълженията за имота от съответната на придобитото от нея по силата на давностното владение право на собственост върху 2/18 идеални части от жилището, тъй като, както бе изяснено, праводателите й по договора за дарение са останали носители на вещното право на ползване върху прехвърлената идеална част, като по делото не са приобщени доказателства, а и не са изложени твърдения за погасяване на същото преди или в хода на исковия период, поради което следва да се приеме, че за същия именно дарителите по договора в качеството им на вещни ползватели на прехвърлената от тях идеална част са били отговорни за заплащане на задълженията за имота, съответни на тази идеална част. Това е така, тъй като докато трето лице е вещен ползвател на имота му, собственикът е лишен от възможността да упражнява правомощието си да ползва вещта, а именно осъществяването на това правомощие от конкретно лице обуславя възлагането на тежестта за разходите, свързани с ползването, на това лице. Касае се за хипотеза, в която по отношение на един и същи имот съществуват вещни права, упражнявани от различни правни субекти по начин, че правомощията на единия изключват възможността за ангажиране на имуществената отговорност на другия за заплащане на цената на доставения до имота ресурс.

При тези фактически и правни съображения съдът намира за доказано съществуването между страните по делото през исковия период на договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот, по силата на който ответницата в качеството си на носител на право на собственост върху 2/18 идеални части от имота, за което право не се установява да е било ограничено чрез учредяване в полза на трето за процеса лице на ограничено вещно право, е материално легитимирана да отговоря за задълженията за топлинна енергия съобразно така установения неин дял в съсобствеността.

Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства- документите, представени от третото лице- помагач на ищеца, за извършено по отношение на процесния имот през исковия период дялово разпределение, както и от неоспореното заключение на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на 3 топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното като трето лицепомагач на страната на ищеца „***“ ООД (с предишно наименование „***“ ООД).

Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави топлинна енергия до процесния имот, както и нейната стойност за исковия период се установяват от заключението на съдебно- техническата експертиза.

Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението през исковия период в процесния имот отклонението към колекторната кутия е затапено, поради което абонатът не е ползвал топлинна енергия за отопление на имот и такава не му е начислявана.

Потребената в имота през процесния период топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, от друга страна, е отчитана по показанията на един водомер за топла вода в имота, а до монтажа на такъв- служебно на брой лица с разходна норма 140л/денонощие за един потребител, който метод за начисляване на топлинна енергия за БГВ е прилаган за период от 27 дни. Съгласно констатациите на вещото лице, които в тази им част се потвърждават от представените от третото лице- помагач на ищеца и неоспорени от останалите страни документи, в края на всеки от двата включени в процесния отчетни периоди е извършван реален отчет на показанията на монтирания в имота водомер, като протоколите от тези отчети са подписани от потребителя. Последното съставлява по своята правна същност извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти с правно значениече имотът е топлоснабден, че през съответния отчетен период в него е потребено соченото в отчета количество топлинна енергия, както и че по отношение на жилището е извършвана услугата дялово разпределение, което признание, както бе изяснено, се подкрепя от констатациите на експерта. Наред с това, на абоната е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект.