Решение № 344 от 04.04.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Бургас, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря МАРИЕТА Б. ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20212120205644 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. АТ. ИВ., ЕГН **********, срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4083249 на ОД МВР - Бургас, с който за нарушение на чл. 21 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 400 лв.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание, за него се явява адв. Г. Ст. от БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на ЕФ.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.

По делото е изразено писмено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 24.10.2020 г., в 12:31 часа, в гр. Бургас, на път III-906, км. 64+435, до Керамика Бургас АД, в посока от ПВ Север към разклона за кв. Черно море, техническо средство за контрол на скоростта - TFR1-M644, засякло и заснело движещ се в указаната посока със скорост от 90 км/ч лек автомобил Шкода Фабия с рег. № *****, при максимално допустимата скорост за движение от 50 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование "Клип 23510". Заснетият автомобил бил собственост на жалбоподателя Д.

АТ. ИВ.. Установено е, че скоростта следва да се счита на 87 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч в полза на водача) или с 37 км/ч над разрешената скорост.

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба, с който за нарушение на чл. 21 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, на жалбоподателя било наложено наказание "Глоба" в размер на 400 лева.

Техническото средство - TFR1-M510, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка.

1

За използваното мобилно техническо средство бил съставен надлежен протокол по реда на чл. 10 от Наредба 8121з-832/12.05.2015 г.

По делото е представена декларация от жалбоподателя /л. 18/, в която е посочил, че на 24.10.2020 г., в 12:31 часа, въпросното МПС е било управлявано от друго лице - Р.М. от Грузия. Към декларацията е приложено и свидетелството за управление на МПС /л. 20-21/.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.

От правна страна:

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. По делото липсват доказателства за надлежно връчване на въпросния ЕФ на жалбоподателя. За да се прояви фактическият състав по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен. Следователно за да се приложи чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не е достатъчно инцидентното неоткриване на лицето на посочения от него адрес, а следва да се установи, че той трайно не пребивава на този адрес. Във връзка с установяване на извършен опит за връчване на процесния ЕФ по делото е представена докладна записка /л. 11-гръб/, в която е отразено, че св. Ж. - служител в 05 РУ при ОД на МВР-Бургас, е посетил адреса в гр. Б., к-с З., ******, но не е открил адресата, както и че е провел телефонен разговор и адресатът е отказал да получи фиша. Според настоящия съдебен състав обаче фактът на това еднократно посещения на адреса не може да се приеме за отговарящо на изискванията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. В процесния случай дори липсват и доказателства къде е търсен адресата, в кой вход и апартамент, събрани ли са данни от съседи, оставяно ли е съобщение /визитка с телефонен номер, длъжността и кой го търси/ и къде. От проведения в съдебно заседание разпит се установи, че свидетелят няма спомен за връчване на фиша. Няма данни да е бил канен в управлението за връчване на фиша, респ. няма категорични данни, че е разговаряно по телефонна именно с адресата. Освен докладната записка по делото не се ангажираха доказателства за извършване на други действия по откриване на нарушителя. Нещо повече, електронният фиш не е бил връчен на жалбоподателя и при посещението му в КАТ - Бургас за получаване на удостоверението на л. 3 от делото. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че в конкретния случай неправилно АНО е приложил фикцията по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и неправилно е приел, че ЕФ е редовно връчен на жалбоподателя. В случая, доколкото жалбата е подадена в 14дневения срок от първото узнаване за наличието на издаден ЕФ (удостоверението е издадено на 10.12.2021 г., а жалбата е подадена в съда на 16.12.2021 г.), то съдът намира, че жалбата срещу ЕФ е подадена в срок.

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш 2 съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола за проверка и удостоверението за одобрен тип средство за измерване, мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение "TFR1-M" е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона.

На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Видно от приложения по делото фиш, същият е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък важи забрана за движение с по-висока от 50 км/ч скорост, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост - 37 км/ч, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. Представен е и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, посредством който се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение, автомобилът на който е поставено мобилното АТСС и др.

Въпреки това съдът счита, че в случая неправилно АНО е определил субекта на административното наказание. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или за този, на когото е предоставено моторно превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Целта на тази разпоредба е да се създадат механизми, които да позволят в крайна сметка да бъде наказан извършителят на нарушението, а той е водачът на автомобил към датата и часа, когато е констатирано нарушението.

В конкретния случай, по делото не се ангажираха доказателства за връчване на процесния ЕФ на жалбоподателя, не се установи по безспорен начин и същият да е отказвал 3 получаване на ЕФ. Липсват доказателства за връчване на препис от ЕФ и при посещение на жалбоподателя пред КАТ - Бургас при подаване на заявлението за извършване на нужната му справка за нарушения, респ. при получаване на удостоверението на л. 3 от делото.

Поради което и съдът намира, че жалбоподателят обективно не е могъл да спази процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и единствената му възможност да се защити срещу издадения ЕФ е била в хода на съдебното следствие, ангажирайки доказателства за това, че друго лице е управлявало автомобила на процесното място, дата и час. Видно от представената декларация и свидетелство за управление на МПС, към датата и часа на нарушението - 24.10.2020 г., в 12:31 ч., ползвател на автомобила е бил Р.М. от Грузия, а не жалбоподателят Д.И.. Поради неспазване на процедурата по връчване на ЕФ жалбоподателят е бил лишен от възможността в 14-дневния срок да подаде писмена декларация с посочване на лицето, което е управлявало автомобила, с оглед на което и единствената възможност, която остава за него е да я представи пред съда и/или да ангажира други доказателства. С подаването на декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и съпътстващите я документи, съдът намира, че в настоящия случай е оборена предвидената от законодателя в нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП презумпция за отговорност на собственика на МПС, поради което следва да се приеме, че жалбоподателят не е извършил административното нарушение за което е издаден електронния фиш, респективно същият следва да се отмени.