Решение № 1544 от 07.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1544 гр. Пловдив, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20235300502222 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 25284/14.08.2023г. на Васил Младенов Петров, като пълномощник на Община Пловдив, район „Централен“ против решение № 3075 от 04.07.2023г., постановено по гр. д. № 291 по описа за 2023г. на Пловдивски районен съд, XI гр. с., с което се осъжда Община Пловдив, район „Централен“, да заплати на Ц. П. К., ЕГН **********, следните суми: сумата от общо 2984, 01 лева – главници, сбор от разликите, получаващи се в резултат на увеличението на заплатите съгл. чл. 1, ал. 5, т. 3.5 от Закона за държавния бюджет на Република България, изм. обн. в ДВ бр. 52 от 05.07.2022г., в сила от 01.07.2022г., Постановление № 229/29.07.2022г. на МС, обн. ДВ бр. 62 от 05.08.2022г. и решение № 363 от 16.09.2022г., взето с Протокол № 16/16.09.2022г. на Общински съвет Пловдив, представляващи разлика между начислените и реално дължимите, но неначислени и неизплатени след увеличението възнаграждения и обезщетения, от които – сумата от 1010, 01 лева, представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода 01.05.2022г.

– 15.08.2022г., сумата от 1692 лева, представляваща неплатено обезщетение при пенсиониране – прекратяване на ТПО след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на БТВ за 6 месеца, сумата от 282 лева, представляваща неплатено обезщетение за 22 дни неползван платен годишен отпуск по чл.

224, ал. 1 КТ, както и да й заплати сумата от 23, 32 лева – мораторна лихва върху главниците за периода от 10.11.2022г. до 06.12.2022г., ведно със законната лихва от 1 завеждане на исковата молба – 07.12.2022г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата от 592, 28 лева – разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност и компенсация, като отхвърля иска за присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за разликата над сумата от 282 лева до пълния предявен размер от 295, 43 лева, като неоснователен.Осъжда Община Пловдив, район „Централен“ да заплати ДТ от 217, 68 лв. върху размера на уважените искове и сумата от 160 лева – разноски за ССчЕ от бюджета на съда.

Решението се обжалва в осъдителните му части като неправилно.Оспорва се извода на съда, че с чл. 1, ал. 5, т. 3.6 от Закона за държавния бюджет на РБ за 2022г. (ДВ, бр. 52 от 2022г., в сила от 01.07.2022г.), се установяват нормативно като минимални размери на трудово възнаграждение, договорените в КТД за отрасъл „Здравеопазване“.Развиват се доводи, че цитираната разпоредба не била императивна, изискваща заплащането на претендираните суми, а с нея законодателят целял да осигури необходимия финансов ресурс за заплащане на трудовите възнаграждения по индивидуалните трудови правоотношения, спрямо които отрасловия КТД имал действие.Необосновано съдът приемал също, че увеличението е нормативно дължимо за всички служители с действащо правоотношение към 01.07.2022г.Освен това ищецът следвало да докаже, че попада в кръга на лицата, на които увеличеното възнаграждение са дължи, тъй като съгласно чл. 4, ал. 1 от ОКТД клаузите му се прилагали автоматично единствено спрямо работниците и служителите, които били членове на синдикалните организации, страна по договора.Моли се за отмяна на оспорваното решение, вместо което да бъде постановено друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло.Претендират се разноски за въззивното производство.

С писмения отговор по чл. 263 от ГПК въззиваемата чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения.Моли решението на районния съд като правилно да бъде потвърдено.Претендира разноски за въззивната инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна – ответник в първоинстанционното производство, останал недоволен от постановено съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

По отношение валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от компетентен съд, произнесъл се е в законен състав и в рамките на исковете, с които е бил сезиран.При това положение следва да се приеме, че решението е валидно и допустимо. То е и правилно, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.

Пред първоинстанционния съд са предявени искове по чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 245, ал. 1 от КТ, чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата общо сумата от 2956, 04 лева, включваща неплатени главници, сбор от разликите в резултат от увеличението на заплатите съгласно решение № 2

363 от 16.09.2022г., взето с Протокол № 16/16.09.2022г. на Общински съвет Пловдив във вр. с Постановление № 229/29.07.2022г. на МС, обн. ДВ бр. 62 от 05.08.2022г., от които сумата от 968, 61 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 01.05.2022г.

– 15.08.2022г., сумата от 1692 лева, представляваща неплатено обезщетение при пенсиониране – прекратяване на ТПО след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на БТВ за 6 месеца, сумата от 295, 43 лева, представляваща неплатено обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск, дължимо при прекратяване на ТПО, както и сумата от 22, 17 лева – мораторна лихва върху главниците от 10.11.2022г. до 06.12.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК е направено изменение на исковете, съгласно което претендираната обща сума е в размер 2977, 44 лева, от които 1010, 01 лева неплатено трудово възнаграждение за периода 01.05. – 15.08.2022г., 1692 лева неплатено обезщетение при пенсиониране, 295, 43 лева неползван платен годишен отпуск, 23, 32 лева мораторна лихва за периода 10.11.2022г. – 07.12.2022г.

Районният съд е приел след подробен анализ на събраните в производството доказателства, че ищцата е работила по ТПО в Община Пловдив, район „Централен“, като последно е заемала длъжността „*** в ДГ „***“ на пълно работно време.С допълнително споразумение от 12.05.2022г. трудовото й възнаграждение е било определено на 1250 лева, основно такова и ДТВ за ТСПО – 41 %.Със заповед № 18/16.08.2022г. на кмета на район „Централен“ ТПО между Ц. П. К. и Община Пловдив, район „Централен“, е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ, като е разпоредено да й се изплати обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 КТ в размер на БТВ за 6 месеца, както и обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск – 22 дни за 2022г. Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд, поради което настоящата инстанция препраща към мотивите на обжалваното решение в тази част на основание чл. 272 от ГПК.

От правна страна решаващият съд е извършил подробен анализ на относимите нормативни разпоредби, обсъдил е заповед № РДЦ-22-605/26.09.2022г. на и. д. кмет на район „Централен“, с която на основание ПМС № 229/29.07.2022г. за одобряване на допълнителни трансфери по бюджетите на общините за 2022г. и решение № 363, взето с протокол № 16/16.09.2022г. на ОбС Пловдив, с което се определя нов размер на ОМЗ на *** и *** в дейност 437 – здравни кабинети в детски градини и училища, в размер на 1450 лева, считано от 01.05.2022г., е разпоредено увеличението да се приложи за такива *** и ***, които към датата на издаване на заповедта са на ТПО.Решаващият съд е съобразил и клаузите на КТД в отрасъл „Здравеопазване“ за 2022г., сключен между работодателските организации в системата на здравеопазването, от една страна и Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ и Медицинска федерация „Подкрепа“ – от друга.Приел е, че съгласно Приложение № 1, т. 2 от Правилата за увеличение на индивидуалните ОМВ на работодателя, увеличението се извършва съобразно разпоредбите на нормативната уредба, в случая – Закона за държавния бюджет на РБ за 2022г., изм. в сила от 01.07.2022г., като във 3

Вътрешните правила за работната заплата на работодателя изрично е залегнало, че увеличение на ОМЗ на работещите по ТПО се извършва при промяна с нормативен акт на минималните размери на ОМВ.В случая, в който минималният размер се установява с нормативен акт, според решаващия съд, работодателят не разполага с оперативна самостоятелност да прецени дали да увеличи или не ТВ на лицето и с каква сума, като с приемането на решението на ОбС и издаването на заповед на кмета на района, представляващ работодателя, това трябва да се отрази в индивидуалните ТД на лицата чрез сключване на доп. споразумения, които нямат правопораждащо действие, а представляват актове от вътрешен характер във вр. с организацията и изплащането на това увеличение.С тези съображения районният съд е стигнал до извод, че по силата на ЗДБ минималния размер на трудовото възнаграждение, в случая, основния такъв, на ищцата, е увеличен до минималния размер съгласно отрасловия КТД – 1450 лева и това увеличение й се полага по силата на закона, независимо от фактическото отпускане на средствата за реализирането му.Постановлението на МС само одобрява средствата за увеличение, като му придава вече и обратно действие – считано от 01.05.2022г.То следва да се прилага за всички лица, които към влизане в сила на изменението на Закона за държавния бюджет с ДВ, бр. 52 от 05.07.2022г. заемат съответните длъжности или трудовото им правоотношение е прекратено, тъй като самото увеличение не следва от постановлението, а от ЗДБ във вр. с КТД за отрасъл Здравеопазване.Законът за държавния бюджет определя посочения в този КТД минимален размер като такъв за всички лица, заемащи съответните длъжности, независимо дали са членове на синдикалните организации, подписали същия и присъединили се към него.В този насока е обосновано, че минималния размер е възприет от ЗДБ за всички работещи, посочени в съответната разпоредба, а за конкретните суми единствено се препраща към договора.Решаващият съд е приел още, че в случая не се касае за преуреждане със задна дата на вече прекратени ТПО, тъй като тези ТПО са съществували към датата, на която е въведен новият минимален размер на възнагражденията.Решение № 363/16.09.2022г., взето с Протокол № 316/16.09.2022г., няма правопораждащо действие, като със същото се утвърждава вече въведен с нормативен акт нов размер на трудовите възнаграждения – ОМВ от 1450 лева, разпределят се технически средствата, отпуснати с ПМС № 229 за това увеличение по райони, а издадената заповед от 26.09.2023г. на и. д. кмет на район Централен има само декларативно действие, а не правопораждащо такова.С оглед на това работодателят при извършване на разпределението, след получаване на средствата, е бил длъжен да съобрази кои лица са заемали съответните длъжности към датата на влизане в сила на новите размери на възнагражденията и да преизчисли същите, както и обезщетенията на работещите по ТПО лица на тези длъжности, чиито правоотношения са били междувременно прекратени.Отказвайки да стори това същият е изпаднал в забава, като за заплащане на тр. възнаграждения и обезщетения по ТПО не е необходима покана, тъй като съществува фиксиран в закона срок за тяхното изплащане.С оглед на това, кредитирайки заключението на приетата експертиза по делото, решаващият съд е приел, че на ищцата се дължи трудово възнаграждение за процесния период от 01.05.2022г. до 16.08.2022г. – датата на прекратяване на ТПО, в увеличен размер, като разликата между 4 изплатеното и реално дължимото такова, е именно сумата от 1010, 01 лева бруто.Приел е също, че на ищцата е следвало да бъде изплатено в увеличен размер обезщетението по чл.