Решение № 8918 от 04.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8918 гр. София, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ......... при участието на секретаря ......... като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110133682 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Софийски районен съд е сезиран с искова молба от Д. М. В. срещу ......... и ........., с която се предявява иск за осъждане на ответниците да заплатят солидарно обезщетение на ищеца с цел репариране на претърпени имуществени и неимуществени вреди от твърдяно непозволено увреждане.

Ищецът твърди, че на 01.05.2020г. в сайта на вестник „168chasa.bg” била поместена статия срещу ищеца със заглавие „6 години затвор за екстрасенса ......... от ........., блудствал с 14-годишна“, с дата 20.12.2016г., която и до момента била актуална и се обновявала периодично във виртуалното пространство. Като автор на публикацията е посочен „.........”. Сайтът бил собственост на ..........

Чрез статията бил публикувана и разгласена публично, непроверена, невярна, опозоряваща и оклеветяваща ищеца информация. Ищецът бил унизен не само пред читателите на сайта, но и пред неограничен кръг от хора, тъй като качена в интернет, статията станала достъпна и била достояние на безбройна аудитория без ограничение във времето и пространството. Самото заглавие било провокативно и невярно, целяло да привлече вниманието на читателите като ги насочи именно към факт, който публично го опозорявал и обиждал. В ИМ се изтъква, че с описаното в материала се преследвала негативната реакция на обществото към ищеца. Релевира се още, че чрез действията си авторът на статията „.........“ и собственикът на „168chasa.bg”, търсейки вероятно сензация чрез своите действия, а именно публикуване и разгласяване на невярна, обиждаща и опозоряваща информация причинил на ищеца имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да намери каквато и да е работа, да получава доходи, необходими за поддържане на минимален стандарт на живот, психически дискомфорт и негативни емоционални преживявания – срам, потиснатост и отчаяние, които били налични и към момента на депозиране на ИМ. Самочувствието на ищеца било сринато, бил опозорен в обществото, социалните му контакти били ограничени, не можел да намери приятели и партньорка в живота. Бил изложен на стрес, получавал обидни и заплашителни обаждания, укоряващи погледи и словесни цинични подхвърляния от хора по улиците.

1

Ищецът признава, че действително е бил осъден, но не за престъпление срещу непълнолетно лице, а за престъпление срещу 19-годишната ......... като нямало преки и безспорни доказателства за вината му. Посочва, че има криминално минало, бил е в затвора до 26.02.2020 г., когато бил освободен предсрочно. От тогава се опитвал да работи, да създаде семейство и да има приятели. Няколко пъти се обърнал към 1......... с молба да бъдат свалени от сайта им оклеветяващите и обиждащите го публикации, в това число и цитираната в исковата молба. Процесната статия, както и още няколко статии в този смисъл били все още актуални, подновявали се периодично и били видими навсякъде във виртуалното пространство повече от пет години. Освен това бил квалифициран и като „самообявил се екстрасенс“. Пострадалата в казуса била 19годишна, а не непълнолетна. Заявява категорично, че никога не е бил съден за престъпления срещу деца. Освен това и името на пострадалото лице било сгрешено – истинското име на лицето било ......... .......... Ищецът посочва, че е научно доказан феномен, като никога не се е самоопределял или провъзгласявал за какъвто и да е.

Имал издадени свидетелства, удостоверения и дипломи. От 2011г. имал издаден БУЛСТАТ и регистрация в НАП като професионално практикуващ ясновидец. Бил обучаван в Рейки практики за Мастър клас.

В ИМ се посочва, че ......... следвало да бъде привлечен като ответник, тъй като била собственик на издателството „.........“, вестник „.........“ и сайт /24chasa.bg/, който е сочен за автор на публикацията.

Ищецът твърди, че вследствие на тази публикация претърпял и все още търпи имуществени и неимуществени вреди като в условията на солидарна отговорност иска да бъдат осъдени ответниците да му заплатят сумата от 7480 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди като сумата представляваща сбора от ежемесечна минимална работна заплата от 01.05.2020г. до момента на подаване на исковата молба, която не могъл да получи като самоосигуряващо се лице, поради факта, че вследствие на публикацията бил опозорен и възпрепятстван да работи, както и за сумата от 10 000 лева, представляваща неимуществени вреди за периода от 01.05.2020г. до подаване на исковата молба, изразяващи се в преживян емоционален стрес и дискомфорт, чувство на срам, неудобство, тревожност и отчаяние, бил подтиснат, избягвал социални контакти, самочувствието му било сринато, бил опозорен в обществото, не можел да намери приятели и партньорка в живота, често получавал обидни и заплашителни обаждания, укоряващи погледи и словесни цинични подхвърляния от хора по улиците. Иска върху посочените суми да бъдат начислени законни лихви, считано от 01.05.2020г. до окончателното им плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, с който заявяват, че исковата молба е нередовна, защото не отговаряла на изискванията по чл. 127, ал. 1, т.4 и т.5 ГПК. Същевременно считат, че предявените искове за изцяло неоснователни и недоказани като в този смисъл са изтъкнати следните възражения: писмените доказателства, приложени към исковата молба са негодни и неотносими – не били посочени конкретните правно и/или доказателствено релевантни факти, към исковата молба не били приложени доказателства от съществено значение по делото, каквато била статията; оспорват като невярно твърдението, че със статия озаглавена „6 години затвор за екстрансенса ......... от ........., блудствал с 14- годишна“ с дата 20.12.2016г., която била и до момента актуална и се обновявала периодично във виртуалното пространство била публикувана и разпространена публично непроверена, невярна, опозоряваща и оклеветяваща ищеца информация; самият ищец признавал, че в действителност бил осъден като до 26.02.2020 г. изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, на която дата по негови твърдения бил освободен предсрочно; в исковата молба не се съдържа конкретно твърдение относно неправомерните според ищеца действия (или бездействия); оспорваните факти от ищеца на практика се свеждали до отразяване на образуваните по отношение на ищеца наказателни производства;

2 неоснователни били твърденията, че в статията било посочено, че ищецът бил блудствал с малолетна; в статията било посочено единствено, че: „решението е на Пловдивски районен съд, пред който обвиняемият застана по дело за блудство с 14годишна“; от приложените към исковата молба доказателства това не се опровергавало по какъвто и да е било начин; не считат, че екстрасенските качества на г-н ......... били оспорени или поставени под съмнение; по никакъв начин от наведените твърдения и приложените по делото доказателства не се установявало причинна връзка между поведението на ответниците и твърдяните настъпили за ищеца имуществени и неимуществени вреди; посочените от ищеца последици са резултат не от поведението, на който да е от ответниците, а от наказателната репресия, приложена по отношение на ищеца, която била по презумция правомерна; подобни публикации и информационни материали относно престъпните деяния на г-н ......... били публикувани и в редица други издания, поради което считат, че връзката с поведението конкретно на ответниците изобщо липсвала; по никакъв начин не можело да бъде обоснована причинната връзка с поведението на ........., който се твърди да се съпричинил вредите, доколкото от една страна ......... се твърдяло да е автор на публикацията, а от друга ......... да е причинило процесните вреди, доколкото не било упражнило контрол относно публикуваните материали като в същото време като източник на публикацията бил посочен ..........bg; ответниците намират тези твърдения на ищеца за взаимно изключващите се, тъй като отговорността на представянето на невярна информация от страна на едното дружество би следвало да изключи тази на другото; оспорват претендираните обезщетения и по размер. Претендират разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

За да се уважи иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД следва да се установи кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав: 1/. правоотношение по възлагане на работа от страна на ответника ........., изразяващо се в изготвянето на публикацията на сайта 168chasa.bg на 20.12.2016г. с автор „.........“, както и да докаже, че ответникът ......... е собственик на издателството „.........“, вестник „.........“ и сайт 24chasa.bg; 2. осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.

С протоколно определение от 08.06.2022г. /л. 125, стр. 2/ е отделено като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че на сайта https://www.168chasa.bg/article/5947747 е налична публикация от 20.12.2016г., идентична с процесната публикация, находяща се на л. 7 от делото.

От служебно извършена от съда справка в публичния сайт на ответника ......... www.mgb.bg се установява, че ответникът е издател на 1.......... Същевременно по делото е безспорно установено, че ответникът ......... е собственик на интернет страницата 1........., където е публикувана процесната статия. В тази връзка съдът 3 приема за установено по делото, че ответните дружества, като доставчици на медийни услуги имат качество на възложители по отношение на автора на статиите, които са публикувана на електронния адрес на сайта 1........., защото като възлагане на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД следва да се третира натоварването на други лица с извършване на действия, които спадат към областта, в която възлагащият упражнява собствената си дейност – в случая дейността по представяне и разпространение на информация чрез медиите. Тази дейност се извършва в интерес на издателя на електронното произведение, което дефинира положението му като възложител по отношение на автора на публикувания материал. Възлагането на работата не предполага непременно зависимост между възложителя и изпълнителя, поради това е ирелевантно за настоящия спор дали ответникът и издателят на електронното произведение са в трудово правоотношение. В случая от съществено значение е фактът, че ответното дружество, като възложител и разпространител на информация, чрез електронен сайт, е имало възможност да контролира и направлява характера и съдържанието публикувания материал, поради което е без значение наличието или липсата на трудов договор между него и автора на статията. В този смисъл съдът изцяло възприема изразеното становище в Решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр.д. № 1019/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и Решение № 404/13.07.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г., ВКС, ІІІ г. о., в които е възприето, че издателят на съответното произведение, чрез своите длъжностни лица носи отговорност за верността на изнесената информация, както и че тя е резултат на добросъвестно журналистическо разследване. Издателят чрез своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на електронни материали. Дали авторът на публикацията се намира в трудовоправни или гражданскоправни отношения с издателя или е свободно практикуващ журналист или гражданин е без значение за отговорността на издателя по чл. 49 ЗЗД.