Решение № 146 от 15.05.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Дупница, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая В. Гиздова при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно дело № 20261510200052 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 001266/21.11.2025 г., изд. от Красимир Чакъров – Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), София, с което на В. Б. К., с адрес: област ***, община ***, град ***, улица „***“ № **, вход *, ет. *, ап. * с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение по чл.

179, ал. 3, във връзка с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

В жалбата, както и в депозирани писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат Ж. Ж., са изложени твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон, издадено в противоречие с принципа за пропорционалност съгласно Решение по дело С-61/23 на СЕС, поради което моли оспореното НП да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Явява се упълномощеният процесуален представител – адвокат Ж., който поддържа жалбата. Представя списък на разноските, както и договор за правни услуги и процесуално представителство, като моли същите да бъдат възстановени от насрещната страна.

Въззиваемата страна, редовно призована в съдебно заседание, не изпраща представител. Депозирана е молба от Д. И. Р. – ст. юрисконсулт, в качеството на процесуален представител на АНО, с приложено по делото пълномощно, с която моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и необоснована, а наказателното постановление да бъде потвърдено като 1 правилно и законосъобразно. Към молбата е приложено и писмено становище.

Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.

Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

След цялостна и съвкупна преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

На 16.06.2026 г., в 10:00 часа, на път I-1, км. 13+300 от страна на контролните органи е извършена проверка на пътно превозно средство с рег.

№ ********, вид: лек автомобил, марка и модел: АЛФА РОМЕО 147, с обща технически допустима максимална маса 1740 кг., управлявано от жалбоподателя К.. В хода на така извършената проверка е установено, че на 27.04.2025 г., в 19:08 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № ********, попада в категорията пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на 27.04.2025 г., в 19:08 часа, по път А-3, км. 72+831, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал.1, т. 1 от ЗП.

За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 10092) – част от системата.

Актосъставителят П. Т. П., както и свидетелката Т. К. Т., редовно призовани, се явяват. Спомнят си конкретния случай, поддържат АУАН. С допълнителна молба от страна на АНО е приложен въпрос лист за задаване на въпроси към актосъставителя и свидетеля, на които и двамата отговорят ясно и категорично.

Горната фактическа обстановка, съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, следното:

Въз основа на извършената цялостна служебна проверка, съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, които формално съдържат почти всички необходими реквизити. Въпреки това, според съда при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието и по-точно 2 посочването на обстоятелствата във връзка със субекта на нарушението и отделно неправилното посочване на нарушената приложима материалноправна разпоредба от Закона за движение по пътищата.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Цитираната разпоредба гласи, че водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер на 300 лева.

Въпреки всичко гореизложено, настоящият съдебен състав, съобразявайки Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 година на СЕС, съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 година, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер, намира, че наложеното наказание е непропорционално, поради което и НП се явява незаконосъобразно. Нарушен е основния принцип на пропорционалност, съгласно който налаганата санкция следва да бъде съобразена с тежестта на извършеното нарушение, като същевременно се гарантира и възпиращия ефект на наказанието. Принципът изисква не само определяне състава на нарушението, определяне на правилата относно тежестта на санкцията, но и отчитане на конкретните факти и обстоятелства при извършване на деянието.

В случая законодателят е определил фиксиран размер на санкцията от 300 лева и е изключил възможността съдът да изменя размера с оглед установени конкретни смекчаващи отговорността обстоятелства. СЕС приема, че налагането на наказание във фиксиран размер за всяко нарушение, без да се предвижда различен размер на санкцията в зависимост от тежестта на нарушението, както и предвижда националната система от наказания, е непропорционално с оглед целите, посочени в правната уредба на Съюза.

Предвидената

„компенсаторна такса“ за освобождаване от административнонаказателна отговорност не води до различен извод, тъй като същата отново е във фиксиран размер и не отчита тежестта на нарушението.

Изцяло в този смисъл е и последното изразено становище, с което е променена занапред практиката на касационната съдебна инстанция по този тип дела – виж. Решение № 131 от 28.01.2025 г. по к. адм. н. д. № 266 / 2024 г. на VII състав на Административен съд – Кюстендил и Решение № 132 от 28.01.2025 г. по к. адм. н. д. № 408 / 2024 г. на VII състав на Административен съд Кюстендил.

Поради това и обжалвания НП следва да бъде отменен изцяло като 3 неправилен и незаконосъобразен.

В полза на жалбоподателя,следва да бъдат присъдени и направените разноски по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 63 и чл. 63д от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 001266/21.11.2025 г., изд. от Красимир Чакъров – Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), София, с което на В. Б. К., с адрес: област Благоевград, община Благоевград, град Благоевград, улица „***“ № **, вход *, ет. *, ап. * с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение по чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София,да заплати на В. Б. К., с адрес: област Благоевград, община Благоевград, град Благоевград, улица „***“ № **, вход *, ет. *, ап. * с ЕГН **********, и сторените по делото разноски в размер на 204,52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред АС – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________ 4