Решение № 2128 от 29.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2128 гр. Варна, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседА.е на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20253110106641 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН.

Постъпила е молба, подадена от К. Д. Д., ЕГН: ********** срещу Б. Й.

К., ЕГН: **********, лице, с което молителката има връзка, с твърдения за извършени актове на физическо и психическо насилие.

В молбата за защита се излага, че стрА.те са живeели заедно около пет месеца до 20.05.2025 г. Сочи, че на обръщача на спирка „******“ около 20,00 ч. ответникът я е ударил в лявата част на главата и лявото ухо, за което станала свидетел приятелката й А. К.. Твърди, че Б. я е обидил, като е я заплашил, че ще я „счупи от бой“, както и че е я е дърпал за косата. Излага, че доколкото му е отговорила, че няма да се прибере с него я е ударил с юмрук в главата, дърпал я към себе си и я стискал за предмишницата на лявата ръка. Сочи, че около 20,15 часа на спирката й е крещял на висок глас, като я е обиждал и я е дърпал за ръката. Посочва, че около 20.20 часа били пред спирката на оградата на училище ***** „*******“, където пак я е обиждал, ритнал я е силно по левия крак в областта на глезена, както и няколко пъти в областта под коляното в левия крак. Споделя, че се е свлякла на земята от болка. Сочи, че ответникът продължил да я обижда, като след молба да спре, я е ударил силно 1 с ръка в областта на главата в лявата страна, следствие, на което загубила ориентация и започнали да й пищят ушите. Посочва, че около 20,30 часа са се качили в автобус № **, където я е придърпал към себе си и я е захапал по дясната буза към челюстта. Молителката започнала да плаче, като ответникът я е ударил с ръка в областта на главата към ухото, заповядал й да мълчи, като я е ритнал по десния крак в областта под коляното. Сочи, че я е настъпил по стъпалото на левия крак стиснал я е за лявата китка, като я е ритнал няколко пъти под колената и на двата крака. Споделя, че след като са слезли на спирката на ХЕИ я е заплашил, че ще я „счупи от бой“, като пак е започнал да я рита по глезените на левия и десния крак. Сочи, че Б. Б., който бил приятел на А. К. го предупредил да спре. Излага, че докато вървели към квартирата на приятелите й на ул. ******. се затичал към нея и започнал да я дърпа, захапал я за носа, бузата и челюстта, доколкото знаел, че носът й е засегнат от автоимунно заболяване. Сочи, че около 21.05 ч. продължил да я обижда пред входа на жилището на приятелите й, защото разбрал, че ще остане при тях, като я ударил с юмрук в лявата страна на главата, с юмрук в слънчевия сплит и корема. Излага, че се е свлякла на земята и някакво случайно преминаващо момче я е вдигнало. Сочи, че в 1,15 ч. на 21.05.2025 г. в ******* й е написал, че ще я бие, продължил я е да я обижда, като в 2,45 ч. я е заплашил, че ще качи техен сексуален клип с нея в интернет. Твърди, че такъв качил в 3,00 ч. в платформата *********. В 3,47 ч. й написал, че ще я „разчлени“. До 12,33 ч. продължил да я заплашва с изнасилване, с ТЕЛК комисия, като в 22,38 ч. – 22,40 ч. отново я заплашил, че ще я „накълца“. Моли за налагане на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 ЗЗДН. Моли за издаване на заповед за незабавна защита.

В законоустановения срок е постъпил отговор на молбата от страна на ответника Б. Й. К., в който се оспорват изложените факти и обстоятелства в молбата. Излага доводи за недопустимостта на производството по делото, доколкото стрА.те не попадат в хипотезите на чл. 3 от ЗЗДН.

В производството е постановена заповед за незабавна защита № 113 от 09.06.2025 г., поправена с определение № 7660 от 10.06.2025 г., поправена с определение № 7660 от 10.06.2025 г., в която са наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН.

В о. с. з. молителката редовно уведомена, не се явява, представлява се от 2 адв. Б.. Моли за уважаването на молбата. Претендира разноски.

В о. с. з. ответникът редовно уведомен, не се явява, не се представлява.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на стрА.те, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Сезиращата съда молба, се основават на твърдения за осъществен по отношение на молителя акт на психически и физически тормоз от дата 20.05.2025 г. и 21.05.2025 г., поради което молбата е депозирана в предвидения в чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН преклузивен срок.

По делото е приложена декларация по смисъла на чл. 9 от ЗЗДН, в която молителката декларира актове на извършеното спрямо нея домашно насилие, изразяващо се в психически и физически тормоз и конкретно акта на 20.05.2025 г. и 21.05.2025 г.

За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдените дати, от посочения извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове на домашно насилие.

Отхвърлянето на молбата е предпоставено от проведено от ответника доказване, оборващо изложеното от молителката.

По делото като писмени доказателства е приета декларация по чл. 9 от ЗЗДН.

По изричната разпоредба на чл. 13 от ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства в производството, декларацията по чл. 9 от ЗЗДН е доказателство за изложените в нея обстоятелства и на основА.е чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на приложената декларация. В подадената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН са декларирА. извършени от ответника действия, подробно описА. и по естеството си съставляващи осъществено физическо, емоционално и психическо насилие по смисъла на закона. Целта на защитата по ЗЗДН е да бъде дадена бърза и адекватна защита на пострадалите, чието право на лична неприкосновеност е било нарушено, чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя му. Като акт на домашно насилие, съобразно 3 легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, се определя всеки такъв на физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното огрА.чаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лицата по чл. 3 от ЗЗДН. Липсва легална дефиниция на понятието "психическо и емоционално насилие", но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява.

Актовете на такова могат да бъдат вербални /обиждане/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между стрА.те, техните физически и психически особености, и съответните следи, останали в съзнА.ето на пострадалото лице. Последното разглеждано в контекста на целта на защитата по ЗЗДН, а именно да бъде дадена бърза и адекватна защита на пострадалите, чието право на лична неприкосновеност е било нарушено, чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя му.

В производството е представен фиш за спешна медицинска помощ, издаден от „Център за спешна медицинска помощ“ – гр. Варна от 21.065.2025 г., от който е видно, че К. Д. има контузии по крайници, натъртвА.я, респ. травми от агресия.

От служебно извършените справки се установява, че между стрА.те няма други дела по ЗЗДН, че стрА.те не са осъждА. или настанявА. за лечение в психиатричните клиники.

От съдържА.ето на писмото от МВР – Дирекция „Национална система112-МВР“ – Районен център 112-Варна се установява, че в 13.10 часа на 21.05.2025 г. е прието обаждане в РЦ 112-Варна, а в 13.37 ч. в РЦ 112Монтана. В производството след изслушването на записите, към доказателствения материал по делото като веществено доказателство, приложения CD, в който се съдържат електронни документи – аудиофайлове ведно със снимките, подробно описА. в писмото с вх. 68452/05.08.2025 г. от Районен център 112-Варна. От същите се установява, че на 21.05.2025 г. в РЦ 112 са два сигнала в периода от 21.05 часа по повод на случилото се на адрес:

**********.

Видно от писмо с вх. № 85594 от 13.10.2025 г. от ОДМВР – Варна, че адрес в ********** е посетен на 21.05.2025 г. от мл. експерт К. Ш. К. и мл. инспектор – М. З.. Същите при разпита си за заявили, че не си спомнят за 4 посещението на адреса.

В производството е назначената съдебно-техническа компютърна експертиза, заключението, по която съдът кредитира като обективно, компетентно дадено, съответстващо на останалия събран доказателствен материал и неоспорено от стрА.те. От същото след извършена справка от вещото лице с данните от мобилния телефон на молителката и облачната у с л у г а Google Photos се установява, че не е налице мА.пулиране в съдържА.ето на представените снимки от страна на молителката, в частност на датите и часовете на съставянето им от 09.12.2024 г. до 20.05.2025 г. В о. с. з. вещото лице е посочило, че в телефона на молителката са налични и множество други снимки на стрА.те в периода до м. май 2025 г., от които се вижда, че същите не са просто приятели, а са преминали на следващо ниво в отношенията си.

По реда на чл. 176 от ГПК молителката е дала обяснения, като е посочила, че е съжителствала с ответника почти постоянно от м. декември 2024 г. до 20.05.2025 г., в неговото жилище, находящо се в *********, С цел провеждане на пълно и главно доказване на твърдените актове на домашно насилие по делото бяха разпитА. свидетелят, воден от ищцовата страна – Ю.Ю.К., както и водени от ответната страна – М.К.М. и Д.В.Д..

От свидетелските показА.я на свидетеля К. се установява, че на 21.05.2025 г. в телефонен разговор с К. е узнала за случилото се на 20-ти май.

Споделя, че на 22.05.2025 г. при пристигането си в гр. Варна е видяла, че К. цялата била синя – по ръцете и краката, както и със захапки по лицето. Сочи, че заедно с нея са посетили Втори РУ, където К. е подала сигнал за побоя, нанесен й от Б.. Излага, че на 22.05 Б. продължавал да й пише, че е виждала отправяни заплахи, както и че ще разпрострА. клип от интимен характер.

Споделя, че К. й е предложила да гледа клипчето. Сочи, че знае, че от м. декември 2024 г. К. се е нанесла в дома на Б..

Свидетелят М.М. при разпита си е посочи, че от две години е с Б., както и че познава К. от партита от м. февруари 2025 г. Сочи, че К. е идвала в дома на Б. през м. февруари 2025 г. Излага, че не знае Б. и К. да са имали интимни отношения.

От показА.ята на свидетеля Д. се установява, че познава Б. отдавна, а К. от края на 2024 г. Сочи, че доколкото е запознат Б. и К. не са имали интимни отношения. Излага, че К. е идвала на партита на Б. като негова фенка. Сочи, че М. е годеница на Б., както и че са се скарали с К. покрай изчезването на годежния пръстен пролетта на 2025 г.

5

Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:

В производството се оспорва от страна на ответника стрА.те да са били във фактическо съжителство или интимни отношения.

ЗЗДН не съдържа легално определение, от което да бъдат изведени лимитативно признаците фактическо съпружеско съжителство. Правните последици на това съжителство са били обект на съдебната практика от 1969 г., когато за първи път ППВС № 5 от 24. XI. 1969 г., придава правно значение на последици от фактическото съпружеско съжителство. С това постановление се признават права на лица, които не са сключили граждански брак, но са изградили такива трайни отношения на съюз помежду си, които изпълва фактическия състав на отношенията между съпрузи, така както са регламентирА. като лични отношения от СК макар и да нямат сключен граждански брак. Съпружеското съжителство предполага съвместно живеене в общо домакинство. От историческото тълкуване на правните норми, които регламентират права, задължения, санкции за субекти на фактическо съпружеско съжителство, следва че законодателят и сега се придържа недвусмислено към трайността в личното обвързване като признак на съюза между мъж и жена /независимо от липсата на сключен брак/ и към живеене в общо домакинство. Наличието на общ дом /семейно жилище/, имуществени зависимости /общо домакинство/, и разстроени лични отношения, правят трудно възвратимо самостоятелното живеене, поради което всеки субект на фактическо съпружеско съжителство, се нуждае от защита по реда на ЗЗДН, такава каквато би получил ако е съпруг сключил граждански брак.