Решение № 531 от 03.07.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. Бургас, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20252100500660 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Застрахователно А. Дружество ДаллБогг:

Живот и Здраве АД, ЕИК 200299615, против решение № 254/04.02.2025 г. по гр.д.2175/2024 г. по описа на Бургаски районен съд, в частта му, с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата И. Е. Е. от *** обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 500 лв до присъдения размер от 3 000 лв, ведно със законната лихва считано от 05.04.2024 г.

Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и противоречие със събраните и приети по делото доказателства.

По отношение на нарушението на материалния закон се посочва, че то се състои в неправилно прилагане на нормата на чл.52 от Закона за задълженията и договорите, тъй като, според въззивника, определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от ищцата болки и страдания, вследствие причинените му телесни увреждания, в размер на 3 000 лв е завишено с оглед принципа за справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика. Твърди се, че не са отчетени в достатъчна степен характерът и интензитетът на уврежданията, краткостта на възстановителния период, както и установеното от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, че липсват обективни данни за настъпването на трайни последици за здравето на ищцата.

Претендира се решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваната част и вместо това обезщетението да бъде намалено 1 до разумно и реално дължимо обезщетение, което да компенсира действително претърпените от пострадалата болки и страдания, отчитащо съществуващите в страната обществено-икономически отношения (според въззивника - до размера от 500 лв), ведно с произтичащите от това законови последици, касаещи лихви и разноски.

Претендират се разноски, съобразно изхода на спора. Не са ангажирани нови доказателства.

В предоставения й срок въззиваемата И. Е. Е. не е представила писмен отговор на въззивната жалба и не е заявила искания по доказателствата. В съдебно заседание не се е явил неин представител.

Представена е писмена молба от процесуалния й представител, с която е заявено искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, както и искане за отмяна на решението в частта му, с която въззиваемата е осъдена да заплати разноски на въззивника.

При извършената проверка по реда на чл.267 ГПК съдът констатира, че въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което жалбата е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззиваемата И. Е. Е. за осъждане на въззивното дружество да заплати на ищцата сумата от 10 000 лв - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, случило се 22.09.2023 г.по вина на водач на лек автомобил, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружеството към датата на настъпване на застрахователното събитие. Твърди се, че при ПТП ищцата е получила множество наранявания в областта на тялото - в областта на 2, 3, и 4-то междуребрие, свързани със значителни болки и страдания. Претендира се още обезщетение за забава в размер на 731,99 лв за периода от 22.09.2023 г. до 04.04.2024 г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1, вр.чл.429, ал.1, т.1 и чл.497, вр.чл.496 и от Кодекса за застраховането.

В законовия срок ответникът З. А.

Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва се механизма на ПТП, твърдението на ищцата, че ПТП е настъпило единствено по вина на водача на застрахования автомобил, твърдените от ищцата вреди както и наличието на причинна връзка. Заявява се, че настъпването на травмите на ищцата се дължи изцяло на извършеното от негова страна нарушение на ЗДвП, а именно – липсата на поставен обезопасителен колан по време на пътуването. Искът е оспорен и по размер по съображения, че претендираният размер на обезщетението не отговаря на принципа за справедливост.

С обжалваното решение Бургаският районен съд е приел иска за основателен и доказан до размера от 3 000 лв, а иска за обезщетение за забава – за размера от 152,90 лв. Присъдени са законна лихва и разноски. В останалата част до предявения размер исковете са отхвърлени.

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано само от 2 ответното дружество и само в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата Е. обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 500 лв до присъдения размер от 3 000 лв, ведно със законната лихва считано от 05.04.2024 г. Ето защо спорът е висящ пред настоящата инстанция само в тази си част, а в останалата част – на осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди до размера от 500 лв, ведно със законна лихва върху тази сума, както и в частта на отхвърляне на иска за неимуществени вреди над присъдения размер от 3 000 лв до претендирания размер от 10 000 лв, за обезщетение за забава и за законна лихва върху горницата над 3 000 лв, решението е влязло в сила поради необжалването му от страните.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част, подлежаща на проверка за допустимост, решението е и допустимо.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Установява се от представените по делото доказателства, че на 22.09.2023 г. на път № 208, I I I кл., км 67+500, в участъка между селата Добромир и Дъскотна, е настъпило ПТП между лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ В 5700 ТК, управляван от Т. Н. И., и „Фолксваген Пасат“ с рег.№ *******, управляван от ищцата, при което водачът на първият автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, не се е съобразил с пътните условия, и при десен завой е загубил контрол над управляваното МПС, навлязъл е в насрещното платно и се сблъскал с управлявания от ищцата автомобил. В представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, като пострадали лица са посочени А. С. и Н. И., пътници в Опела. Установява се от събраните гласни доказателства и от представения амбулаторен лист, че в резултат на ПТП ищцата също е пострадала – получила е травма на дясно коляно, на дясна ингвинална област – ескуриация, както и на гръден кош – 23-4 ляво междуребрие, в резултат на което е изпитвала болки.

Механизмът на настъпване на процесното ПТП е установен от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, от събраните гласни доказателства, както и от заключението на назначената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. Установява се от заключението на вещите лица, че при настъпване на ПТП ищцата е пътувала с поставен предпазен колан.

По делото не е спорно, че към датата на ПТП - 22.09.2023 г., е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” сключена при ответното дружество за лекия автомобил „Опел Корса“, както и че ищцата е предявила към застрахователя извънсъдебна претенция, заведена на 22.11.2023 г., по която е получил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

С оглед изложените оплаквания във въззивната жалба, единственият спорен въпрос към настоящия момент е отговаря ли присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди на вида, характера и интензитета на претърпените от ищцата вреди и на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД.

Предвид показанията на свидетеля Е. Е. - баща на ищцата, съдът намира за доказано, че при ПТП ищцата е получила множество натъртвания и 3 наранявания в областта на гръдния кош, поради което, след извършения й преглед са й изписани лекарства, които ищцата е приемала около 10-тина дни.

Споделяла, че изпитва силни болки и поне една седмица - 10 дни не се чувствала добре. Тези обстоятелства се установяват и от представения по делото амбулаторен лист за извършен преглед на ищцата от специалист ортопед-травматолог.

От заключението по приетата комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се установява механизмът на настъпване на ПТП, като се сочи, че в крайна сметка е настъпил челен удар в крайните леви части на двата автомобила, вследствие на който автомобилите се завъртят наляво след удара и от рязкото намаляване на скоростта телата на пътуващите се накланят напред. Установено е, че управляваният от ищцата лек автомобил Фолксваген Пасат Фабрично фабрично е оборудван с триточкови инерционни предпазни колани, като вещите лица са категорични, че ищцата, която като водач на автомобила е била с поставен предпазен колан.

Вещите лица посочват също, че получените травми съответстват на описания механизъм на ПТП (при завъртане на автомобила наляво, тялото се накланя надясно, а от рязкото спиране, се накланя напред), както и на местоположението на пострадалата в автомобила с поставен предпазен колан като водач и не толкова големия интензитет на удара. Посочено е, че протриването в дясната ингвинална област, болките в ляво междуребрие и при дишане, съответстват да са получени от триточковия предпазен колан, който придържа тялото към седалката при рязко накланяне на тялото надясно и напред. Посочено е още, че тъй като краката не са предпазени от колана, при завъртането надясно, дясното коляно би могло да се е ударило в твърдата преграда по средата на предната част на автомобила, където е скоростният лост. Вещите лица са категорични, че липсата на поставен предпазен колан, вследствие на движение на тялото надясно и напред, биха настъпили потежки травми в областта на гърдите - фрактури на ребра, контузия на гръден кош и бели дробове, както и удар на главата в предното обзорно стъкло и биха били причинени черепно-мозъчни травми.

Вещите лица са посочили още, че констатираните травматични увреждания а именно: контузия на гръдния кош; хематом на предното лице на дясното коляно с оток и болка; екскориация (охлузване) на дясната ингвинална област биха оздравели (отшумели) за срок от около 7-14 денонощия, при наличие на обичаен (физиологичен) възстановителен процес.

В предоставената медицинска документация по делото не се установяват данни за наличие на остатъчни последици от травми, което кореспондира с показанията на св.Е. за периода на възстановяване на ищцата.

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се присъжда по справедливост, като съдебната практика е установила обстоятелствата, въз основа на които съдът следва да съобрази и прецени при определяне на интензитета на вредите и съответното им обезщетение. Според разясненията, дадени в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички „неимуществени вреди“, включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи отражение върху психиката, и/или създаващи социален дискомфорт за определен период от време. За да се 4 определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликт болки и страдания при телесни увреждания, е необходимо да се съобразят следните общи критерии: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, получени физически и психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, отчитане на конкретните икономически условия в страната, като помощен критерий, израз на които условия са нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането.