Решение № 3568 от 08.03.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 51647/2022
- Вид
- Решение № 3568
- Подписан
- 08.03.2023
- Състав
- ДИМИТЪР КУРТЕВ ДЕМИРЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 90678 от 28.09.2022 · ДИМИТЪР КУРТЕВ ДЕМИРЕВ
- Определение № 31847 от 23.11.2022 · ДИМИТЪР КУРТЕВ ДЕМИРЕВ
- Протокол № 3014 от 17.02.2023 · ДИМИТЪР КУРТЕВ ДЕМИРЕВ
- Разпореждане № 57791 от 10.05.2023 · ДИМИТЪР КУРТЕВ ДЕМИРЕВ
- Разпореждане № 62112 от 19.05.2023 · ДИМИТЪР КУРТЕВ ДЕМИРЕВ
- Разпореждане № 73809 от 14.06.2023 · ДИМИТЪР КУРТЕВ ДЕМИРЕВ
- Разпореждане № 77831 от 26.06.2023 · ДИМИТЪР КУРТЕВ ДЕМИРЕВ
- Разпореждане № 105596 от 25.07.2024 · ДИМИТЪР КУРТЕВ ДЕМИРЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 и сл. · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 3568 гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20221110151647 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Ищецът Б. П. Ж. е предявила осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД срещу ответника „Ф.Б. ЕООД, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 523,95лв, представляваща недължимо платена сума от ищеца на основание противоречащи на закона клаузи по договор за паричен заем № 4159433/31.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.09.2022г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 29.05.2021 г. сключила с „И А М“ АД договор за паричен заем № 4159433/31.05.2021 г., по който в полза на ищеца бил отпуснат потребителски кредит в размер 1000 лева, при годишен лихвен процент от 40 % и размер на годишния процент на разходите от 49 %, без да е посочен месечен лихвен процент, като ответникът се задължил да върне предоставената му сума при разсрочени периодични вноски. Поддържа, че в договора било предвидено и задължение за предоставяне на обезпечение, при неизпълнението на което, съгласно клаузите на договора, за ищеца възниквало и задължение да заплати неустойка. Излагат се твърдения, че ищецът върнал получената по договора за заем сума в размер на 1000 лева.
В изпълнение на чл. 4 от договора на 29.05.2021г. ищецът сключил договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Ф.Б. ЕООД, по силата на който ответникът поел задължение да обезпечи пред „И А М“ АД задълженията на по договора за заем, като се задължил солидарно за всички задължения на ищеца при 1 условията и за срока на договора паричен заем № 4159433/31.05.2021 г. По договора за поръчителство ищецът се задължил да изплати в полза на ответника сума в общ размер на 500лева, платими на вноски заедно с месечната вноска по договора за кредит.
Поддържа, че характеристиките на потребителски договор, освен договора за заем, има и договорът за предоставяне на поръчителство от 29.05.2021 г., сключен с ответника „Ф.Б. ЕООД, тъй като наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество било обусловено от валидността на договора за заем или отделни негови клаузи. Твърди, че в чл. 4 от договора за заем било възложено в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция (в размер от сумата по процесния договор), което съставлявало изискване за получаване на кредит и не се предоставяло избор за потребителя дали да предостави обезпечение и какво да бъде това обезпечение, така и посочените условия били неосъществими за ищеца. Чрез поставянето на изисквания, които длъжникът не можел да изпълни, кредиторът целял да го насочи към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави обезпечение от одобрено от заемодателя „И А М“ АД дружество, което било свързано и с допълнителни разходи по договора за кредит. Счита, че договорът за възлагане на поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради това, че със сключването му се цели допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, а и от съдържанието на договора не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР по договора за кредит. В съответствие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора следвало да бъде посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит, но и да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Поддържа, че договорът за възлагане на поръчителство е недействителен, като сключен без основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставяла услуга, а единствено било уговорено, че задължението му от едното дружество ще бъде прехвърлено към другото, като навежда, че двете дружества били свързани. Релевира и довод, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, а се цели допълнително оскъпяване на договора за заем и допълнително възнаграждение за заемодателя по договора за потребителски кредит, вземането по който е обезпечен с процесния договор за възлагане на поръчителство, с оглед на което последният бил нищожен и поради накърняване на 2 добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, което имало за последица недействителност на целия договор. С оглед изложеното се поддържа, че за ищеца е било налице единствено задължение да върне на ответника предоставената от него сума в размер на 2000 лева, а с надплатената над този размер сума от 500 лева ответното дружество се е обогатило, тъй като процесната сума му е заплатена без основание. Моли се искът да бъде уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ф.Б.
ЕООД. Релевира се възражение за недопустимост на производството с довод, че ищецът предявява установителен иск за недействителност на правоотношението и осъдителен иск за връщането на даденото по същото. Не се оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил сключен договор за възлагане на поръчителство с посочените в исковата молба параметри. По същество се заявява, че предявеният иск е неоснователен. Със сключването на договора за поръчителство ищецът бил изпълнил поетото с договора за паричен заем задължение да обезпечаване на вземанията по последния. Излагат се съображения, че договорът за поръчителство бил сключен от ответника поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга.
Оспорва се договорът за предоставяне на поръчителство да накърнява добрите нрави, като се позовава на принципа на свободно договаряне. Оспорва се и да е налице нееквивалентност на престациите, тъй като с процесния договор ответното дружество е поело задължение да отговаря солидарно със заемополучателя с цялото си имущество, като при неизпълнение от последния ще бъде ангажирана отговорността на поръчителя относно всички последици от неизпълнение на главното задължение. На ищеца били предоставени един от три възможни варианта за обезпечаване на вземанията по договора, като договорът между страните съставлявал възмезден такъв, който бил сключен по изрично възлагане от ищеца и при условие, че ответникът получи уговореното по договора възнаграждение. Навеждат се съображения, че разпоредбите на ЗЗП не следва да се прилагат, доколкото процесният договор има характера на обезпечителна сделка по главния договор, като не били приложими разпоредбите на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Сочи се, че извън правоотношението по договора за поръчителство е дали кредиторът е изчислил правилно ГПР и дали възнаграждението за поръчителство следва да се включва в него, дали са приложими разпоредбите на чл. 11 относно реквизитите на договора за потребителски кредит, чл.
19, ал. 4 ЗПК и чл. 22 ЗПК. Моли предявеният иск да бъда отхвърлен.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
3
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно между страните, че на 29.05.2021 г. ищецът сключил с „И А М“ АД договор за паричен заем № 4159433, както и че в изпълнение на чл. 4 от договора за заем ищецът сключил с ответника „Ф.Б. ЕООД договор за възлагане на поръчителство от 29.05.2021 г.
Същото се установява и от приетия по делото договор за предоставяне на поръчителство № 4159433/29.05.2021г., сключен между „Ф.Б. ЕООД и ищцата, по силата на който, доколкото „Ф.Б. ЕООД било финансова институция, вписана в регистъра на БНБ за финансовите институции, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки, а ищцата (потребител) била одобрена за получаване на паричен заем и съответно е сключила Договор за паричен заем № 4159433 с „И А М“ АД, ЕИК:****, така и потребителят отправил искане към „Ф.Б.
ЕООД да поръчителства за задълженията към „И А М“ АД по посочения договор за паричен заем. Съгласно чл.3 от Договора – за поемане на задължението се дължало възнаграждение в размер на 523.95лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 34.93лв., които били дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договор за паричен заем, сключен с „И А М“ АД, като последното било овластено да приеме вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по договор за поръчителство.
Съгласно приетия по делото Договор за паричен заем № 4159433/29.05.2021г., се установява, че между „И А М“ АД и ищцата бил сключен договор, по силата на който „ И А М“ АД отпуснало потребителски кредит на ищцата в размер на 1000лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 35%, с ГПР в размер на 40.39%. Съгласно чл.4 от договора – заемателят се задължавал в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които да отговарят на определени изисквания, банкова гаранция, така и одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Съгласно заключение на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че общият размер на постъпилата сума по Договора за предоставяне на поръчителство № 4159433/29.05.2021г. е в размер на 523.95лв. ГПР по договорът за кредит, при изчисляването му с включване на годишна лихва от 35.00% е в размер на 41.19%, като в отговор на поставени въпроси при защита на заключението, представляващи неразделна част от същото (Решение № 59/24.04.2020г. по гр.д. 3624 / 2019 г. на ВКС, 4-то гр.о.), вещото лице посочва, че при включване на възнаграждението по договора за поръчителство при изчисляване на ГПР, то същият е над 70%.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил на ответника процесната сума, че същата е постъпила в патримониума на ответника, че това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, а именно:
4 без да е било налице годен юридически факт. В доказателствена тежест на ответника, съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, при установяване горепосочените обстоятелства, е разпределено да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валидни клаузи в договора за предоставяне на поръчителство от 29.05.2021 г., въз основа на които са извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по договора.
С оглед приетото по делото заключение на вещото лице по ССчЕ съдът приема за доказано, че ищцата е платила на ответника сумата от 523.95лв. Следователно спорът се концентрира дали ответникът е имал основание за получаване на престацията, съответно наличие на валиден договор за поръчителство (с оглед твърденията на ищцата за недействителността му).
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа операция. От служебно извършена справка в Търговски регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Ф.Б. ЕООД е заемодателят „И А М“ АД, т.е. налице е хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 ДР на ТЗ.
Разпечатката съдържа 28 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2b9a7193-c852-4f12-876c-27c82975a712