Решение № 307 от 02.08.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Перник, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Тина Р. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20241720200786 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „****“ ЕООД , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от Г.С. - управител срещу наказателно постановление №14-2400018 от 01.04.2024г., издадено от директор на Дирекция “Инспекция по труда“ – Перник, с което на на основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.1 и чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер 300 /триста/ лв. за нарушение на чл.4, ал.3 от Наредба №5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда.

С жалбата се оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление, като поддържа, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че е необосновано, тъй като събраните доказателства не подкрепят формираните фактически и правни изводи..

В съдебно заседание законният представител на дружеството заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Пълномощникът на наказаното търговското дружество – адв. М. М. излага конкретни доводи в подкрепа на искането за отмяна, акцентира на допуснати при издаване на обжалвания административнонаказателен акт съществени нарушения на процесуални правила, водещи до безусловна отмяна. Претендира присъждане на направените разноски от жалбоподателя за заплатено адвокатско възнаграждение.

1

Административнонаказващият орган - директора на Дирекция “Инспекция по труда“ – Перник, участва лично в съдебното заседание и изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че нарушението е действително извършено, установява се от събраните доказателства и пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно, издадено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Отбелязва, че нарушението е ценено като маловажно, предвид отстраняването му веднага след като е установено и липсата на настъпили от него вредни последици за работници и служители.

Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, вр. чл.84 ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 26.02.2024г. свидетелите Г. Д. Г. и М. Л. П. – инспектори при Дирекция Инспекция по тура“ - Перник, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол „****“, находящ се в гр.

Перник, ул. ****, стопанисван от „****“ ЕООД , ЕИК ***** . При проверката в обекта заварили едно лице – В.М.С.

След като се легитимирали, на основание правомощието си по чл. 402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, инспекторите поискали от лицето писмено да декларира факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната дейност. За целта предоставили на С. декларация за попълване. В нея тя вписала личните си данни, посочила, че работи в „****“ ЕООД от същата дата – 26.02.2024г. като **** и отразила работно време, почивни дни и почивки в работния ден. В полето относно наличие на сключен писмен трудов договор вписала „да“, а относно трудово възнаграждение вписала „по договор“. С. подписала декларацията и отразила датата и часа на попълване - 26.02.2024г., 12.13 часа.

Тъй като управителят на фирмата не присъствал в обекта по време на проверката и на инспекторите не били предоставени никакви документи, даващи им възможност да проверят спазването на изискванията на трудовото законодателство, до сочения в декларацията работодател била оставена призовка да се яви в Д”ИТ” и да представи допълнителни документи, необходими за финализиране на проверката.

На указаната дата в Дирекцията се явило упълномощено лице – С.П. счетоводител на фирмата, която представила изисканите документи. Сред тях по отношение на В.М.С бил представен трудов договор №001/26.02.2024г., сключен на основание чл.67, ал.1, т.1, вр. чл.70 от Кодекса на труда с „****“ ЕООД, уведомление по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда от 28.02.2024г./15.27 часа със справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, вх.

№14388243003374/28.02.2024г.

Въз основа на установеното в обекта фактическо положение, основавайки се на попълнената от В. С. декларация по чл.402 от КТ, и след преглед на допълнително представените документи - трудов договор и уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, контролните орган приели, че на датата на проверката в обекта на дружеството между него и С. е възникнало трудово правоотношение и на същата дата лицето е постъпило на работа. Предвид обстоятелството, че подаденото от работодателя уведомление за сключването на трудовия договор следвало по време приключването на проверката в 2 обекта, приели, че работодателят е допуснал лицето до работа без да е изпълнил задължението си да му връчи срещу подпис уведомлението чл.62, ал.5 от КТ за сключения договор преди постъпването на работа.

Въз основа на този извод свид. Г. Г., в присъствието на пълномощник на ЮЛ – С.П., и на свидетел по извършване и установяване на нарушението – свид. М. П., образувала срещу „****“ ЕООД административнонаказателно производство със съставяне на АУАН № 14-2400018 от 06.03.2024г. за нарушение на чл.4, ал.3 от Наредба №5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда. Актът бил предявен, подписан и препис от него бил връчен на упълномощеното за тези действия лице.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения .

На 01.04.2024г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства, административнонаказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.414, ал.1 във връзка с чел.415в, ал.1 от Кодекса на труда ангажирал имуществената отговорност на ****“ ЕООД в качеството му на работодател, за установеното нарушение, налагайки имуществена санкция в размер 300 лв..

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г. Д. Г., М. Л. П. и В.М.С, както и от приетите писмени доказателства: АУАН № 14-2400018 от 06.03.2024г., Протокол за извършена проверка №ПР2407964/06.03.2024г., декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, трудов договор №001/26.02.2024г., уведомление по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда от 28.02.2024г./15.27 часа, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, Заповед №1260/18.12.2017г. и Заповед №З0864/17.10.2022г. на изпълнителен директор ИА“Главна инспекция по труда“ – София.

Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна.

При извършване на служебна проверка за законосъобразност съдебният състав констатира допуснати съществени нарушения, свързани с процесуалните изисквания към съдържанието на акта и постановлението, както и с приложението на материалния закон, обуславящи незаконосъобразност.

Нарушени са нормите на чл.42, ал.1, т.3, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като неясно е означена датата на нарушението, приетите за установени фактически обстоятелства не съответстват на дадената им от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация, не е извършено точно описание на нарушението и не е приложена относимата административнонаказателна разпоредба при наказването. Неправилното квалифициране на деянието и неточното очертаване фактическия състав на вмененото нарушение ограничават правото на защита на привлечения към отговорност субект и съществено нарушават процесуалните правила.

3

Съображенията са следните:

Актосъставитят и АНО са приели, че установените факти осъществяват състав на нарушение по чл.4, ал.3 от Наредба №5/2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда.

Съгласно §4 от ПЗР на Наредбата, същата се издава на основание чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда. Цитираната норма регламентира, че „д анните, които се съдържат в уведомлението, и редът за неговото изпращане се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и председателя на Националния статистически институт.

Нормативното основаните за издаване на наредбата, а и самото й наименование ясно сочат, че същата е издадена, за да уреди реда за прилагане на разпоредби на нормативен акт от по-висока степен – в случая на чл. 62, ал.3 и 4, респ. чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, съгласно чл.7, ал.2 от Закона за нормативните актове. Сочената като нарушена разпоредба на чл.4, ал.3 от Наредба №5/2002 предвижда следното: „Работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление. Връчването се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления.“ Видно е, че първото изречение напълно преповтаря съдържанието на правилото за поведение установено в чл.63, ал.1 КТ /ДВ, бр.105 от 2005г/, което гласи: "Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите". Във второто изречение на разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. се регламентира начина, по който следва да бъде доказано връчването от работодателя на работника или служителя на копието от завереното уведомление.

Следователно, касае се за отношение в областта на трудовото законодателство, уредено първично с цитираната разпоредба от Кодекса на труда, т.е., в нормативен акт от по-висока степен, чието прилагане разпоредбата на чл.4, ал.3 от Наредбата само детайлизира. В последната не е регламентиран нов състав на административно нарушение, различен от този по чл. 63, ал.1 КТ. В този смисъл, след като задължението на работодателя е регламентирано в по-високия по степен нормативен акт, именно той следва да бъде приложен.

От изложеното следва, че установеното в случая административно нарушение е квалифицирано неправилно, с което е допуснато нарушение на материалния закон.

В същото време според обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление на жалбоподателя в действителност е вменено нарушение не за това, че не е връчил преди постъпване на работа на работника на копие от завереното от ТД НАП уведомление, а за това, че е допуснал до работа същото лице преди да изпълни горното си задължение. Забраната за допускане на работника до работа преди да му се предоставят документите по чл.63, ал.1 от КТ е регламентирана в разпоредбата на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда и 4 изобщо не е част от предписанието в чл.4, ал.3 от Наредба №5/2002г.

Следователно, така описано, нарушението е съставомерно по чл. 63, ал.2, вр. ал. 1 КТ .

Това противоречие между обстоятелствата на нарушението и сочената като нарушена законова норма самостоятелно обосновава незаконосъобразност на обжалвания административнонаказателен акт, тъй като ограничава правото на защита на привлечения към отговорност субект, в частност правото му да разбере за какво точно нарушение е привлечен към отговорност.

На следващо място, неправилната правна квалификация на нарушението е обусловила и неправилно приложение на санкционната разпоредба.

Нарушенията по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 КТ се наказват на основание нормата на чл.414, ал.3 от КТ, както изрично е предвидено в текста и. В случая, предвид посочването като нарушена на нормата на чл.4, ал.3 от Наредба №5/2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда вместо следващата се норма от Кодекса на труда, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция на основание общата норма н а чл. 414, ал.1 от КТ, несъответна на установеното конкретно нарушение.