Определение № 1061 от 30.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1061 гр. София, 24.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Х.а като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20238002901287 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Х. Г.

Х. ЕГН ********** срещу решение №35/25.01.2023 г., постановено от Окръжен съд- Добрич по в.гр.д. № 446/22, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №260007 /17.01.2022 год. по гр.д.№980 /2019 год. на Районен съд Добрич, с което по отношение на касатора е признато за установено, че същият дължи на „БАНКА ДСК” ЕАД ЕИК 1 2 1 8 3 0 6 1 6 солидарно с Николинка С. Д. и Георги Стоилов Димитров , двамата с адрес в гр.Варна ,ул.“Хан Кубрат“№ 56, следните суми,предмет на заповед за незабавно изпълнение № 8376 от 07.11.2018 год. по ч.гр.дело № 16810/2018 год. по описа на РС -Варна: 11 085.88 лв. - главница по договор за кредит за текущо потребление от 29.05.2014 год. , заедно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението -06.11.2018 год. до окончателното плащане; 340.65 лв. - договорна лихва за периода 20.08.2018 год. – 06.11.2018 год. ; 13.24 лв. - лихвена надбавка за забава за периода 05.11.2018 год. – 06.11.2018 год.

Решението в частта , с която след отмяна на решение №260007 /17.01.2022 год. по гр.д.№980 /2019 год. на Районен съд Добрич, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от касатора срещу Николинка С. Д. и Георги Стоилов Димитров обратен иск , и последните са осъдени от въззивния съд да заплатят на Х. Г. Х. ЕГН ********** следните суми по договор за кредит за текущо потребление от 29.05.2014 год. и договор за поръчителство от 29.05.2014 год.: 11 085.88 лв. - главница , заедно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението -06.11.2018 год. до окончателното плащане; 340.65 лв. - договорна лихва за периода 1

20.08.2018 год. – 06.11.2018 год. ; 13.24 лв. - лихвена надбавка за забава за периода 05.11.2018 год. – 06.11.2018 год., ПРИ УСЛОВИЕ, че Х. Г. Х. заплати тези суми на „БАНКА ДСК” ЕАД не се обжалва.

Решението се обжалва и в частта за присъдените в тежест на касатора разноски.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че по правните въпроси от значение за спора е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба „БАНКА ДСК” ЕАД , в писмен отговор от процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност и за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира разноските пред настоящата инстанция в размер на дължимо юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор на КЖ.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и искът е с цена над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:

На 29.05.2014 год. е бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който “Банка ДСК“ЕАД е отпуснала на физическите лица Николинка С. Д. и Георги Стоилов Димитров, привлечени като трети лица-помагачи на ответника- касатор, кредит за текущо потребление в размер на 15 000 лв. със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Кредитът се усвоява чрез посочената разплащателна сметка с титуляр Николинка С. Д. и се погасява чрез същата сметка от кредитополучателите съгласно приложен погасителен план ,съдържащ и информация за общата сума, дължима от кредитополучателите. Падежна дата на месечните вноски е 20-то число на месеца. Договорено е било, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 14.95% годишно или 0.04% на ден , а годишният процент на разходите по кредита е в размер на 17.03 %.Неразделна част от договора са били общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица,които кредитополучателите са получили и приели с подписване на договора.

Съгласно раздел ІІІ т.7.1. кредитът се олихвява с променлив лихвен процент,който е зависим от базов лихвен процент (променлива компонента) ,определян по одобрена от кредитора методология, като лихвата се променя при промяна на базовия лихвен процент по решение на кредитора;методологията за определяне на базовия лихвен процент,стойностите му и промените се оповестяват в офисите на кредитора и 2 на Интернет страницата му-т.7.2; при промяна на лихвения процент ,на кредитополучателите се изпраща уведомление , вкл. му се предоставя актуализиран погасителен план-т.7.3 ; кредитополучателят има правото да се откаже от договора в срок от 30 дни,като погаси всички възникнали въз основа на него задължения при лихвения процент,действащ преди промянатат.7.4. Съгласно т.20.1. от ОУ ,кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и /или главница над 90 дни . Съгласно т.22 вземането на кредитора по отношение на кредитополучателите ( ако са повече от един като страна по договора ) ,съответно техните наследници е неделимо съгласно чл.128 от ЗЗД.То може да бъде събрано изцяло от всеки от кредитополучателите и/или наследниците им. Приложени са погасителен план, Общи условия, декларация за предоставена преддоговорна информация и такава по закона за защита на личните данни ,тарифа за административните такси на банката,всичките носещи подписа на кредитополучателите. Кредитът е бил обезпечен с поръчителство, съгласно договор от същата дата, инкорпориран в съдържанието на договора за кредит за текущо потребление като негово продължение.Съгласно договора за поръчителство , Х. Г. Х. като поръчител и “Банка ДСК“ЕАД ,като кредитор са постигнали съгласие ,да бъде обезпечено изпълнението на задълженията на кредитополучателите по договора за кредит за текущо потребление от 29.05.2014 год. и Общите условия към него ,сключен между банката и кредитополучателите за сумата от 15 000 лв. за срок от 120 месеца и при променлив лихвен процент. Изрично е било уговорено, че поръчителят е солидарно задължен с кредитополучателите спрямо кредитора при неизпълнение от тяхна страна на задълженията по кредитния договор и че отговорността на поръчителя се запазва и ако кредиторът не е предявил иск против кредитополучателите в срока по чл. 147 ал.1 от ЗЗД ,както и ако крайният срок за погасяване на кредита по т.2. от същия бъде продължен по съгласие между кредитора и длъжника.

Банката- кредитор е депозирала на дата 06.11.2018 год. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист солидарно срещу двамата кпедитополучатели и поръчителя Х. Г. Х. и за вземания ,идентични по основание,размер , период и посочена за тях допълнителна информация на тези ,заявени с исковата молба. В приложеното извлечение от счетоводните книги на банката ,като основание за настъпване на предсрочната изискуемост на дата 11.05.2018 год. е посочена забавата в плащанията на сума по лихва и /или главница в общ размер от 588.28 лв.

,съответно дължими вноски: 20.12.2017 год.- 105.20 лв.;20.01.2018 год.241.54 лв. и 20.02.2018 год.-241.54 лв.

Прието е от съда, че от страна на ЧСИ е било изготвено и залепено уведомление на постоянния адрес на кредитополучателите, на основание чл.

47 от ГПК за настъпването на горната предсрочна изискуемост на сумите по кредита ,като такова е било пуснато и в пощенската кутия на къщата без имена.Двуседмичния срок за получаване на книжата от кантората на ЧСИ е 3 изтекъл на 10.05.2018 год. и в този срок адресатът не се е явил в кантората на ЧСИ за получаване на уведомление изх.№ 06-20-01264/01.03.2018 год..

Приложени са били съответните писмо,покана, уведомления и протокол за извършени действия по повод връчванията от служител на ЧСИ с , което се установява от ЧСИ в протокол също от дата 16.05.2018 год. по отношение връчванията на уведомление изходящо от кредитора под № 06-2001265/01.03.2018 год. с адресат длъжника.

Издадена е била заповед № 8376 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от дата 07.11.2018 год. по ч.гр.д.№ 16810/2018 год. на Районен съд -Варна, подлежаща на незабавно изпълнение и на същата дата е издаден и изпълнителен лист,по силата на които е разпоредено длъжниците , двамата кредитополучатели и ответникапоръчител да заплатят солидарно на банката 11 085.88 лв. - главница по договор за кредит за текущо потребление от 29.05.2014 год. , и договор за поръчителство от 29.05.2014 год. ,ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението -06.11.2018 год. до окончателното плащане; 340.65 лв. - договорна лихва за периода 20.08.2018 год. – 06.11.2018 год. ; 13.24 лв. - лихвена надбавка за забава за периода 05.11.2018 год. – 06.11.2018 год.;120 лв.-дължими такси и разноски и 231.20 лв. –заплатена държавна такса,както и сумата от 50 лв. ,представляваща юрисконсултско възнаграждение. По молба рег.№ 3205/14.11.2019 год. на Банката - кредитор е било образувано изпълнително дело за събиране на вземанията ,удостоверени в посочените по-горе заповед и изпълнителен лист. Срещу връчената му на дата 07.02.2019 год. по посоченото изпълнително дело заповед за изпълнение е било подадено в срок възражение само от страна на поръчителя Х. Г. Х. и съответно съобразно указанията до банката,връчени й на дата 25.02.2019 год. в срок е заявена установителната претенция по настоящото дело.

По оплакванията във въззивната жалба, съставът на ОС-Добрич е изложил следното:

За неоснователно е счетено оплакването на въззивника Х. Х. за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с отказа да бъде открито производството по чл. 193 от ГПК относно оспорване на автентичността на подписите на двамата кредитополучатели под погасителния план. Съдът е изложил съображения, че това не би се отразило на правилността на обжалвания пред него съдебен акт. Освен това, първоначално заявеното с отговора на исковата молба оспорване е било по отношение автентичността на подписите на кредитополучателите, поставени под погасителния план, впоследствие недопустимо разширено, с оглед настъпилите преклузии, и по отношение на всички кредитни документи,депозирани още с исковата молба,но депозирани по искане на страна в оригинал в съдебното заседание от дата 17.12.2021 год. Според съда, преклузията за оспорване истинността на документ, макар и представен в незаверен от страната препис, настъпва най-късно с отговора на процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила - в 4 отговора на исковата молба ответникът е следвал о да оспори представения при предявяване на иска документ. Въззивният съд се е позовал на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по т. д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, за да приеме, че пропускането на срока по чл. 193, ал. 1 ГПК лишава страната от правото да оспори истинността на документа. От друга страна, разпоредбата на чл. 183 ГПК допуска представянето на документ, в заверен от страната, която го представя, препис, но в такъв случай при поискване, тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Съдът е посочил, че в съдебната практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл.

183 ГПК се приема, че искането за представяне на оригинала или на официално заверен препис на приложен по делото документ, който е представен в незаверено от страната ксероксно копие, не е свързано с преклузивен срок, вкл. и този по чл. 131 ГПК, за разлика от предвидения в чл.

193 ГПК срок за оспорване истинността на представен документ. За разлика от хипотезата на чл. 193 ГПК, в хипотезата на чл. 183 ГПК не настъпва фатална преклузия, която да препятства извършване на пропуснатото действие, тъй като целта на уредената в нормата на чл. 183 ГПК процедура е да установи съществуването на оригиналния документ. Ето защо, според съда, доколкото к опието на документ има същата доказателствена сила , както и оригинала, то следва да бъде оспорено в срока по чл. 193 ал.1 от ГПК. От друга страна, не е спорно обстоятелството ,че договорът за текущо потребление е подписан от кредитополучателите, част от съдържанието на който е погасителния план,съставляващ Приложение № 1 – така чл. 5 от договора за кредит, следователно и погасителният план носи подписите им като клиенти. Несъмнено кредитополучателите са запознати с него и са били наясно, че следва да изплащат кредита на вноски , което е отразено в основното съдържание, което носи неоспорените подписи е на същите.В заключението на вещото лице е потвърдено, че по предвидения в погасителния план начин са го и изплащали. Според съда, липсата на подпис на погасителния план не води до последица неговата недействителност по смисъла на чл.22 от ЗПК,за разлика от липсата на подпис под всяка страница от Общите условия на основание чл. 11 ал.2 от ЗПК.