Решение № 2853 от 10.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2853 гр. София, 10.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев при участието на секретаря Светлана Д. Т.а като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело № 20231100107955 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 497 от КЗ.

Ищецът Р. В. П. твърди, че претърпял значителни неимуществени вреди, в резултат от смъртта на сина си Л.Р. П., която настъпила в резултат от пътнотранспортно произшествие на 24.09.2019 г. на автомагистрала „Струма“.

Поддържат се твърдения, че пътният инцидент настъпил поради виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ********* – Т. К. Д., който поради управление на посоченото МПС с несъобразена с пътните условия скорост (мокра пътна настилка), загубил контрол над управлявания от него автомобил, който се блъснал в престояващия в крайпътна отбивка лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, с рег.

№ *********, с водач Л.Р. П.. По случая било образувано наказателно производство по ДП № ЗМ 11332/2019 г. по описа на Сектор „РТП“ – „ОР“ СДВР, пр. пр. № 18351/2019 г. по описа на СГП. Противоправният характер на поведението на водача на лекия автомобил „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ********* бил установен посредством влязла в сила Присъда № 260052 от 15.07.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 3489/2020 г. съгласно описа на СГС, НО, 12 състав, с която подсъдимия Т. К. Д. бил признат за виновен в това, че 1 на 24.09.2019 г., около 18:50 ч., на автомагистрала „Струма“, при управление на посоченото МПС нарушил правилата за движение, регламентирани в чл.

20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на водача на лек автомобил „Ауди“, модел „А4“ – Л.Р. П..

Ищецът твърди, че понесените от него неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания били значителни по обем, тъй като между него и сина му съществували отношения на силна привързаност, взаимна обич, уважение и подкрепа. Тъй като ответното дружество ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД застраховало по задължителна застраховка „Гражданска отговорност за автомобилистите“ отговорността на причинителя на вредите и в изпълнение на задължението си по чл. 380 от КЗ – ищецът отправил претенция за доброволно заплащане на застрахователно обезщетение към застрахователното дружество на 16.12.2019 г., но до предявяването на иска ответникът не се произнесъл и не е изплатил застрахователно обезщетение, поради което се твърди да е изпаднал в забава.

При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответното дружество да му заплати застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 150 000 лева, както и сумата от 55 328, 60 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница за периода от 16.12.2019 г.

/датата на предявяване на писмената претенция по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя/ до 11.07.2023 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до деня на окончателното изплащане. Предвид очаквания положителен изход от спора, ищецът претендира и за осъждане на ответника да му заплати сторените съдебни разноски.

Ответното дружество ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД оспорва предявените искове. В подадения отговор на искова молба, ответникът поддържа становище за неоснователност на претенциите. Въпреки, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за водача на лек автомобил „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № *********, ответникът поддържа теза, че процесното ПТП е възникнало поради ефекта на „аквапланинг“, настъпил в резултат на натрупване и неоттичане на вода в 2 процесния пътен участък, поради което лошото състояние на процесния пътен участък е действителната причина и за настъпването на релевирания вредоносен резултат. В тази връзка посочва, че непосредствено преди процесното произшествие, на същия пътен участък е било реализирано друго ПТП, в което участвала майката на пострадалия поради попадане в аквапланинг и което именно станало причина за пристигане на пострадалия на мястото на инцидента. Предвид изложеното ответникът поддържа тезата, че не покрива риска от настъпването на процесното събитие, тъй като самият водач не носи отговорност за него - събитието било „случайно събитие“ по смисъла на чл. 15 НК, за водача на лекия автомобил „БМВ“ и щяло да настъпи, дори и в хипотеза на движение с по- ниска скорост от максимално разрешената за пътния участък. Поради изложеното, ответникът релевира доводи, че действителната причина за инцидента е лошото състояние и неподдържането на процесния пътен участък по вина на лицето, което има задължение да го поддържа – Агенция „Пътна инфраструктура“.

Независимо от изложеното, ответникът релевира възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като в качеството на водач на МПС, той бил спрял за престой на такова място от пътния участък, което не е предназначено за престой на автомчобили и без обективни причини налагащи спиране за престой, поради което създал предпоставки за настъпване на удара. При това, ответникът сочи, че по време на удара, пострадалият се е намирал в купето на МПС без правилно поставен предпазен колан, поради което при настъпване на удара - тялото му се е придвижило свободно във вътрешността на купето, а в резултат на това са настъпили тежките травматични удари и вредоносния резултат.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца за обема на претърпените неимуществени вреди, като оспорва също и твърдението за съществуването и за естеството на близки лични отношения между ищеца и пострадалото лице. Претендираната сума била прекомерно завишена с оглед принципа на справедливостта, визиран в чл. 52 ЗЗД и социално-икономическите условия на живот в страната, към момента на настъпване на пътния инцидент.

Ответникът оспорва и предявеният акцесорен иск за присъждане на законна лихва като неоснователен, твърдейки, че не е изпаднал в забава, а при условията на евентуалност – поддържа тезата, че началният момент на 3 забавата не бил настъпил към момента на предявяване на претенцията.

Предвид очаквания положителен изход от спора ответникът претендира и за сторените съдебни и деловодни разноски.

Третото лице – помагач на страната на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“ оспорва твърденията на ответното дружество, че процесното ПТП е настъпило по негова вина, в резултат от лошото състояние и неподдържане на пътя.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетите като доказателства заверени преписи от съдебни актове на наказателния съд, а именно: Присъда № 260052 от 15.07.2022 г., постановена по НОХД № 3489/2020 г. по описа на 12-ти състав НО при СГС, потвърдена с Решение № 6/11.01.2023 г. по описа на Софийски апелативен съд и с Решение № 185/18.05.2023 г. по описа на ВКС, III НО обвързват в хипотезата на чл. 300 от ГПК доказателствените изводи на настоящия съд, относно следните подлежащи на установяване правно релевантни факти, които следва да се считат за установени за целите на настоящия спор: На 24.09.2019 г., около 18.50 часа, на автомагистрала „Струма“ е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено поради виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ********* – Т. К. Д., който при движение в найлявата пътна лента по пътното платно на автомагистрала „Струма“ с посока от гр. София към гр. Перник, в района на 1830 м. след началото на магистралата, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като при мокра пътна настилка, излизайки от ляв по посоката му на движение завой, преминал през локва, което довело до моментна загуба на управлението на автомобила и при последващо завъртане на волана първоначално надясно, а след това наляво, вкарал автомобила в траектория със завой на ляво, което довело до изгубване на контрола над управлението.

Така автомобилът се отклонил в дясно и последвало ПТП със спрелия в дясно спрямо посоката му на движение в началото на крайпътна отбивка лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ********* със скорост не помалко от 108 км/ч Пож този начин и при непредпазливост водача на лек 4 автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ********* – Т. К. Д. причинил смъртта на водача на спрелия автомобил Л.Р. П..

Съдържанието на прието като доказателство по делото Удостоверение за родствени връзки с изх. № РИЛ19-УГ01-5299/22.10.2019 г., издадено от Столична община, район Сердика /стр. 51/ установява факта, че ищецът Р. В.

П. е наследник по закон /баща/ на починалия на 24.09.2019 г. Л.Р. П..

При липсата на спор между страните следва да се счита установен факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, което е предоставено от ответното дружество за собственика и водача на лек автомобил „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № *********.

Като доказателство по делото са приобщени Констативен протокол № К-562 от 24.09.2019 г., Протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и скица, съдържащи установените от разследващите органи данни за мястото на настъпване на процесното пътно- транспортно произшествие.

Съдържащите се в посочените документи описания на данни за механизма на настъпване на процесното ПТП не се обсъждат подробно, тъй като са обект на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.

От съдържанието на приетото като доказателство по делото Писмо от Национален институт по метеорология и хидрология /НИМХ/ № ОД-03-1461 от 22.02.2024 г. /л. 168/ се установява, че по експертна оценка на синоптичната обстановка и данни от станции на НИМХ след обяд и вечерта на 24.09.2019 г., в района на 1600 – 1900 м. от началото на АМ „Струма“ в западната част на гр. София, вали слаб дъжд на интервали. Падналото количество валеж е между 2 и 8 мм. (л/кв.м.).

От приетото като доказателство по делото Писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление - София, с рег. № 11-00712/03.06.2024 г. /л. 187/ се установява, че положената хоризонтална пътна маркировка на АМ Струма в участъка от км 1+600 до км 1+900, валидна към датата на ПТП - 24.09.2019 г. е прекъсната средна линия с две плътни странични водещи линии. Максимално разрешената скорост в участъка е до 140 км./ч., сигнализирана с пътен знак Д5, поставен на 0+000. Приложена е и Схема за организация на движението и пътните знаци в посочения пътен 5 участък на АМ Струма /л. 189/.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебна автотехническа експертиза (което е изготвено от вещо лице Х. И., със специалност технология и безопасност в автомобилния транспорт) мотивира следните изводи относно правно значимите факти:

Пътно-транспортното произшествие е настъпило при следния механизъм:

На 24.09.2019 г. автомагистрала „Струма“ е била предназначена за движение на пътни-превозни средства в двете посоки.

Пътното платно в посоката на движение към гр. Перник било с широчина 11 метра и се състояло от три ленти за движение, две от които активни, с широчина от по 4 метра и една аварийна лента с широчина 3 метра.

Активните пътни ленти били разделени помежду си с единична прекъсната линия M3 от ППЗДвП, а аварийната лента, която се намирала най-вдясно на платното за движение, била разделена от дясната активна пътна лента с единична непрекъсната разделителна линия M l от ППЗДвП. Пътното платно било покрито с асфалт, едрозърнест, без дупки и неравности. Асфалтът бил мокър, тъй като от нощта на 24.09.2019 г. до 21.00 ч. на същата дата, превалявал на интервали дъжд. На места имало участъци с концентрация на по-големи количества вода. На около 1830 м. след началото на магистралата, в описаната посока, се намирала крайпътна отбивка, разположена в дясно от пътното платно, предназначена за изграждането на бъдеща бензиностанция „ОМВ“.