Определение № 881 от 14.08.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 881 гр. Благоевград, 14.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Искра К. Трендафилова като разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500769 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т. 1 и следващите от ГПК.

Делото е образувано въз основа на частна жалба от адв. Т. З., САК, процесуален представител на П. Н. Н., съдебен адрес: гр. С., срещу Определение № 484 от 23.05.2024 г. по гр.д. № 316/2024 г. по описа на РС С., с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК поради преюдициалност и до приключване с влязъл в сила съдебен акт по гр.д. № 537/2023 г. по описа на същия съд.

Във въззивната жалба са изложени доводи за незаканосъобразност на атакуваното определение, като жалбоподателят моли съда да го отмени изцяло и върне делото на пърноинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Сочи се, че решението, което ще бъде постановено по гр.д. № 537/2023 г. по описа на РС С. по арг. на чл. 226, ал. 3 от ГПК не би формирало сила на присъдено нещо спрямо ищеца в настоящето производство. Жалбоподателят се позовава на факта, че е придобил правото на собственост и е започна да упражнява фактическа власт върху спорния недвижим имот на 02.06.2023 г., а исковата молба по цитираното гр.д. № 537/2023 г. е вписана на 26.06.2023 г.

Непротивопоставимостта на решението по гр.д. № 537/2023 г. на ищеца по гр.д. № 316/2024 г. изключва поставянето на двете производства във връзка на зависимост по смисъла на чл.

229, ал. 1, т. 1 от ГПК, при която задължително следва да се зачетат последиците от влязлото в сила решение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на подадената частна жалба. С отговора е изложено становище за правилност на обжалваното определение като се иска жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 278 от ГПК намира подадената частна въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от 1 легитимирана страна с правен интерес за това.

Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е внесена и дължимата във връзка с жалбата държавна такса.

Разгледана по същество жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

За да извърши проверка за законосъобразност на обжалваното определение на първоинстанционния съд съобразно компетентността си, въззивната инстанция намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на предявен иск от П. Н. Н., съдебен адрес: гр. С. против Л. С. Г. и Д. С. Г. и двамата от гр. С. с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на основание покупкопродажба , извършена с нотариален акт № 97, том втори, рег. № 2664, дело № 288/ 20023 год. по описа на нотариус № 197 и при условията на евентуалност на основание придобивна давност от 1997 година върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. С., с адрес на имота – гр. С., с площ от 805 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Средно застрояване, с предишен идентификатор : ***, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, *** и ***, е образувано настоящето гр.д. № 316/2024 г. по описа на РС С..

От приложената справка относно статуса на гр.д. № 537/2023 г. и заверени преписи от исковата молба, се установява, че пред РС С. е образувано и висящо /неприключило с влязъл в сила съдебен акт/ производство по предявен иск от Л. С. Г. и Д. С. Г. против Е. К. Т. и Ж.

К. В. с правно основание чл. 124 ГПК /положителен установителен иск за собственост/ върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. С., както и предявен иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на издадените в полза на ответниците констативни нотариални актове. Исковата молба е предявена в съда на 22.05.2023 г., като същата видно от приложената към жалбата справка от СВ С. е вписана на 26.06.2023 г.

С атакуваното определение № 484 от 23.05.2024 г. по гр.д. № 316/2024 г., съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като решението по гр.д.

№ 537/2024 г. има значение за правилното решаване на настоящето дело. Същото е за решаване на спор за собственост върху поземления имот, предмет на настоящето дело, между настоящите ответници и праводателите на настоящия ищец. Решаването на този спор е от съществено значение за правилното решаване на настоящия спор. Между двете дела има връзка на преюдициалност, поради което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е спрял производството по гр.д. № 316/2024 г. по описа на РС С. до приключване на производството по гр.д. № 537/2023 г. по описа на същия съд.

Настоящият съдебен състав, след като съобрази изложените в жалбата доводи, отговора на насрещната страна, приложените доказателства и закона от правна страна намира следното:

Изводите на съдията докладчик формулирани в обжалваното по настоящето дело 2 определение на първоинстанционния съд, макар и изградени върху вярна оценка на фактическата обстановка, са неверни и правно несъстоятелни. Същите се основават на довода, че решението по гр.д. № 537/2023 г. по описа на РС С., ще има значение за правилното решаване на спора по гр.д. № 316/2024 г. по описа на същия съд, тъй като ще се реши със сила на пресъдено нещо дали праводателите на настоящия ищец са собственици на процесния имот.

Основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. В този случай съдът е длъжен да спре делото по обусловения спор независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането / ТР № 2/19.11.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т. д. № 8/2013 г. на ОСГТК/.

Следователно предпоставка за спиране по смисъла на цитираната разпоредба е връзката на обусловеност между делата. Безспорно двете дела – настоящето гр.д. № 316/2024 г. по описа на РС С. и преходно образуваното гр.д. № 537/2023 г. имат един и същ предмет – установителен иск за собственост върху един и същ недвижим имот. За да бъде едно дело обуславящо е необходимо не само връзка между предмета на делата, но и между страните по тях, така че страните по обусловеното дело да могат да се позовават на правоустановяващото действие на силата на присъдено нещо по обуславящото дело /така Определение № 423 от 25.06.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2708/2013 г., Трето ГО/. В конкретния случай сочената от първоинстанционния съд преюдициалност не е налице, тъй като разрешаването на спора по гр.д. № 537/2023 г. по описа на РС С. няма да бъде обуславящ спрямо изхода на спора по настоящето гр.д. № 316/2024 г. по описа на РС С., поради липсата на идентичност на страните по двете дела. Действително спорния имот е прехвърлен в хода на образуваното гр.д. № 537/2023 г. по описа на РС С., но преди вписване на исковата молба в СВ С.. При това положение съгласно чл. 226, ал. 3 от ГПК вписването на исковата молба по цитираното гражданско дело не може да се противопостави на ищеца по гр.д. № 316/2024 г. С определение № 64 от 05.04.2017 г. по ч.гр.д. № 996/2017 г. по описа на ВКС, Първо ГО е допуснато касационно обжалване по въпроса 1. налице ли са предпоставките за спиране на делото по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, заради друго висящо производство, което се развива между различни страни и страните по делото, чието спиране се иска, няма да бъдат обвързани от силата на присъдено нещо по другото дело и 2. Дали приобретателят на един недвижим имот ще бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебното решение (по което не е страна, а страна е негов праводател), ако е придобил добросъвестно собствеността върху имота след завеждане на делото, но преди вписване на исковата молба, т.е. без да знае, че имота е спорен. Предвид даденото разрешение в практиката на ВКС по така поставените въпроси, доказателствата по настоящето дело и твърденията на страните, следва извода, че в настоящия казус след като ищецът П. Н. Н. е сключил договор за придобиване на вещни права преди вписване на исковата молба по другото дело, той няма да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо по другото дело, поради което няма да има връзка между 3 ответниците по делата и не е налице обусловеност на настоящето гр.д. № 316/2024 г. по описа на РС С. от решението по гр.д. № 537/2023 г. по описа на РС С..

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Страните не претендират разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 484 от 23.05.2024 г. по гр.д. № 316/2024 г. по описа на РС С., с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК поради преюдициалност и до приключване с влязъл в сила съдебен акт по гр.д. № 537/2023 г. по описа на същия съд, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА гражданско дело № 316/2024 г. по описа на Районен съд С. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4