Решение № 176 от 07.04.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Пазарджик, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мая Владова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20225220200993 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Л. Д. Р., с ЕГН **********, с адрес гр. Х., ул.

„А.К. чрез пълномощника адв. Д. А. от АК- Хасково, против Наказателно постановление № 21-1006-002710 от 25.10.2021 г. издадено от Началник Група КПДГПА към ОД на МВР- Пазарджик, с което на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП- гроба в размер на 10- лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

В жалбата обобщено се релевират възражения за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до незаконосъобразност на НП, поради което се иска неговата отмяна. Претендира се адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл.38 ал.2 от Закон за адвокатурата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява в последното съдебно заседание. Представлява се и от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за 1 отмяна на НП по съображения изложени в представено писмено становище, както и претендира адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ал.2 във вр. с ал.1 т.3 от Закон за адвокатурата.

Въззиваемата страна- АНО, редовно призован не се явява. Не се явява и процесуалният му представител, от който по делото е представено писмено становище по същество, в което са изложени аргументи за правилност и законосъобразност на НП, като се иска неговото потвърждаване. Със становището е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и е направено възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар.

Като взе предвид посоченото в жалбата и становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 10.09.2021 г., около 15,50 часа, в община Пазарджик, на АМ „Тракия“, км 65, в посока към гр. С., е управлявал лек автомобил „Ф.П.“ с рег. № ****, негова собственост, като не изпълнява задължението си да не се движи в лентата за принудително спиране на АМ без да има повреда на МПС или здравословни причини на водача или пътника. При извършената му проверка не е носил КТ към СУМПС.

Горното било установено от екип на Сектор Пътна полиция при ОДМВР- Пазарджик, в чиито състав били свидетелите А. Т. и Т. Б.. Всичко това съставлявало съответно нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП и на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. На водача бил съставен АУАН за посочените нарушения, който му бил предявен и връчен срещу подпис. В акта жалбоподателят вписал собственоръчно, че няма възражения за така констатираното.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН. Въз основа на последния на 25.10.2021 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на санкционираното лице на 21.01.2022 г., видно от разписката към НП. Жалбата против НП била депозирана от надлежно упълномощен от санкционираното лице адвокат чрез АНО до РС- Пазарджик по пощата на 27.01.2022 г., видно от пощенското клеймо на плика, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира 2 съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите А. Т. и Т. Б., частично от обясненията на жалбоподателя и показанията на св. Г. Р..

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на свидетел-очевидец на нарушението и в присъствието на нарушителя. Съставен е от компетентен орган в кръга на правомощията му по закон. В акта и в НП са отразени датата и мястото на нарушенията. НП също е съставено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед на министъра на вътрешните работи. Съдът не споделя становището на процесуалния представител на въззивника, а именно че НП е издадено от некомпетентен орган, тъй като началникът на Група КПДГПА не бил включен в заповедта на министъра. Това възражение не би било направено, ако се държеше сметка за това, че Група КПДГПА е структурно звено към Сектор Пътна полиция в ОД на МВР- Пазарджик, а съгласно т.2.11. от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи (л.9) разписва именно възможността тези органи да издават НП по ЗДвП.

По-нататък, в АУАН и НП е дадено пълно, ясно и точно описание на нарушенията и в този смисъл са спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН. Посочено е дата, час и място на нарушението, посоката на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, както и обстоятелствата- елементи от фактическия състав на нарушението, като е посочено че МПС е управлявано в лентата за принудително спиране, без същото да има техническа повреда или пък наличието на здравословни проблеми на водача и/или пътниците в МПС, т.е. не е била налице основателна причина за това такова управление и същото е било в разрез с разписаната забрана в закона.

Посочени са и съставомерните елементи на другото вменено нарушение, а 3 именно че водачът не е носел КТ към СУМПС.

На следващо място дадена е правилна правна квалификация на всяко едно от нарушенията. АНО е приложил и правилните санкционни норми съответстващи на вменените нарушения.

Поради всичко изложено до тук, съдът намира за неоснователни направените в жалбата възражения за допуснати СПН при съставяне на АУАН и НП

С оглед на събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят е осъществил вменените му нарушения.

Не е спорно по делото, доколкото по същество не се оспорва и с подадената въззивна жалба, нито в съдебно заседание, че на посочените в НП дата и час жалбоподателят е управлявал процесното МПС в лентата за принудително спиране (аварийната лента) на АМ „Тракия“. Оспорва се в представените писмени бележки мястото на извършване на нарушението, като се твърди, че посоченият км 65 на АМ в посока към гр. С. не попадал териториално в границите на Община Пазарджик, както и че нарастващите километри на АМ започвали от гр. Б. в посока към гр. С., като така км 65 попадал в Област Ямбол, а в обратната посока от гр. С. към гр. Б. попадал до с. Г.В., общ. Костенец, Софийска област. Съдът не споделя това възражение на процесуалния представител на въззивника. При извършената справка в официалния От официалната страница на АПИ, км 65 на АМ попада именно в пределите на Община Пазарджик и началото на АМ е от гр. С., а краят й- гр.

Б..

Макар в показанията си свидетелите Т. и Б. да заявиха, че не си спомнят конкретния случай, и двамата бяха категорични, че АУАН за нарушение по чл.58 т.3 от ЗДвП се съставя само в случаите когато лично са констатирали движение на МПС в аварийната лента, което винаги води до спиране на автомобила и ако при извършената проверка не е констатирано някое от обективните обстоятелства, при наличието на които е допустимо спиране или движение в аварийна лента на АМ. И двамата свидетели категорично заявиха, че ако водачът е заявил техническа повреда на МПС, наложило движението на автомобила в аварийната лента, то не би се стигнало до съставяне на АУАН.

4

В противовес на горното жалбоподателят заявява в обясненията си, че автомобилът му проявил техническа повреда като се заключил волана и това наложило спирането му в аварийна лента, а поради интензивното движение не успял да се включи веднага и да се върне в активната лента за движение, затова продължил движението си в аварийната лента. В този смисъл са и показанията на неговите родители- св. Р. и св. Р., които съдът също намира за недостоверни. От една страна те не само се опровергават от показанията на посочените свидетели, но също така и са лишени от всякаква житейска логика. Ако воланът на автомобила е блокирал по време на неговото движение в активната лента на АМ, то няма как водачът му в лицето на жалбоподателя да го придвижи в аварийната лента и след като не е предприел никакви действия по отстраняване на повредата, воланът „сам да се отключи“.

Освен това при наличието на интензивно движение на АМ нищо не е налагало движението на автомобила в аварийната лента, след като вече няма по думите на жалбоподателя техническа причина за това, за да може да се включи в активната лента. Най-сетне, ако действително версията на жалбоподателя беше вярна, както и заявеното от него, че е казал на полицаите за техническата повреда, но те не го били взели предвид, то в предоставената му възможност да възрази срещу направените от контролните органи констатации в АУАН, той не се е възползвал от тази възможност. Нещо повече, собственоръчно е отразил, че няма възражения. Вярно е, че не е длъжен да се бори срещу повдигнатото му административно обвинение още с предявяването на АУАН, но когато е имал тази възможност и изрично е заявил, че не възразява, то това е първата индиция, че той е извършил вменените му нарушения, в това число и коментираното. Още повече, че не е възразил срещу съставения му АУАН и писмено в предоставения от закона срок. Така първоначалното му поведение може да служи за преценка достоверността на последващото поведение на жалбоподателя- неговите обяснения и ангажираните доказателства.

При това положение съдът намира обясненията на жалбоподателя и на свидетелите Р. и Р. за недостоверни, още повече че стремежът на свидетелите заради близкородствената им връзка с жалбоподателя е да свидетелстват в негова полза, което ги прави и заинтересовани, а и не убягнаха от вниманието на съда и наличието на противоречия в излагането на тяхната версия за случилото се, което допълнително ги дискредитира.

5

Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че е безспорно доказано и обстоятелството, че жалбоподателят не е имал обективна причина да управлява МПС в аварийната лента на АМ, доколкото не са били налице обстоятелствата по чл.58 т.3 от ЗДвП, даващи право за движение по нея.

Всичко изложено до тук мотивира съда да приеме, че автомобилът, управляван от жалбоподателя не е имал никакъв технически проблем налагащ движение в лентата за принудително спиране, нито пък е било налице здравословен проблем у водача, респ. пътниците в автомобила (ако е имало такива), а водачът се е движил в тази лента, за да изпревари бавно движещите се пред него автомобили, поради наличието на задръстване на АМ в този момент, в каквато насока бяха и показанията на полицейските служители.

Въз основа на изложеното съдът прие за категорично установени описаните по-горе фактически констатации. Намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.58 т.3 от ЗДвП.

Съдът намира за неоснователни възраженията, че в конкретния казус поведението на жалбоподателя обуславяло маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Първо следва да се каже, че случаят не е маловажен според легалната дефиниция на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН, т.к. нарушението е с висока степен на обществена опасност. Изхождайки от причините и обстоятелствата при извършване на нарушението- това, че същото е извършено по време, когато трафикът по магистралата е бил интензивен, имало е задръстване, а с движението си в аварийната лента водачът е можел да създаде затруднения за другите участници в движението да я ползват при реално възникнала за тях необходимост. Освен това се отчетоха и данните за личността на дееца и по-конкретно неговият статус като водач, като въпреки младата му възраст, този статус е обременен със санкционирането му за извършени адм. нарушения на ЗДвП с 2 НП и 12 фиша. По делото не е налице нито едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да сочи на нетипично ниска обществена опасност на нарушителя или на извършеното нарушение. Като взе предвид всичко това и изхождайки и от подбудите за извършване на нарушението, съдът прецени, че случаят не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива 6 нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.