Решение № 2332 от 22.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2332 гр. София, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.Е.Х. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110125679 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и сл. и е образувано по подадена от /фирма/, искова молба против Д. Б. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 1000.00 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № 5463599 от 23.08.2018г., ведно със законна лихва от 20.10.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 175,31 лв., представляваща договорна лихва за периода от 22.09.2018 г. до 20.05.2019 г. и сумата от 68,26 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 21.05.2019 г. до 25.09.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 13.11.2020 г. по ч.гр.д. № 50649/2020 г. по описа на СРС, 180-ти състав.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че между /фирма/ и Д. Б. С. е сключен Договор за паричен заем № 5463599 от 23.08.2018 г. Поддържа, че по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 01.10.2019 г., /фирма/ е прехвърлило на ищеца процесното вземане. Ищецът излага съображения, че е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършената цесия. Прилага към исковата молба уведомление за извършена цесия и моли същото да бъде връчено на ответника. Сочи се, че по силата на процесния договор заемодателят – /фирма/ се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 1000.00 лв. Твърди се, че с подписването на Договора заемателят е удостоверил, че е получил от заемодателя заемната сума от 1000.00 лв. Твърди, че заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума съгласно условията на сключения Договор, като заплати сума в размер на 1599,75 лв., ведно с договорната лихва и начислената такса за експресно разглеждане на документи на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 177,75 лв. Поддържа, че ответникът е извършил плащания в общ размер на 140.00 лв. Заявява, че към момента дължимата главница по Договора е в размер на 1000.00лв., както и че ответникът дължи договорна лихва за периода 22.09.2018 г. – 20.05.2019 г. в размер 175,31 лв. Навежда доводи, че на 20.05.2019 г. е настъпил падежа на последната погасителна вноска, поради което считано от 21.05.2019 г. ответникът дължи и 1 мораторна лихва. Моли съда да уважи исковете за горепосочените суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва наличието на правоотношения с ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, като са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.

По исковите претенции с правно основание чл. чл. 240, ал. 1 и 2, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК

В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че между /фирма/ и Д.С. е сключен Договор за паричен заем № 5463599/23.08.2018г., по силата на който на ответника е предоставена сумата от 1000.00лв., че за ответника е възникнало задължението да върне кредита на девет месечни вноски, последната от която с падеж 20.05.2019г., че ответникът дължи възнаградителна лихва в размер на 175,31 лв., за периода от 22.09.2018 г. до 20.05.2019 г., както и валидното прехвърляне на кредитните задължения в негова полза и уведомяването на ответника за това прехвърляне.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже плащане на дължимите се главница и договорна лихва.

По отношение процесния договор за паричен заем приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален /изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК/, реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК, едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки, възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за 2 потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

От приложеното на л. 7 по делото копие на договор се установява, че между /фирма/ – заемодател и ответникът Д. Б. С. – заемател е сключен Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ №5463599/23.08.2018г.

Процесният договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита и правото на отказ от договора чл. 5 от Договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, като прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

В чл. 3, ал. 1 от Договора страните са уговорили, че заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си на трето лице.

Установява се по делото, че между заемодателя /фирма/ и ищцовото дружество на 01.12.2016г. е подписан Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/.

Видно от представеното копие на Приложение № 1/01.10.2019г. към договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ сключен между /фирма/ и ищеца на 01.12.2016г., заемодателят е прехвърлил вземанията си по договора на ищеца, като в процесното приложение са индивидуализирани номера на договора, от който произтичат вземанията, трите имена и единния граждански номер на заемателя, датата на сключване на договора, размера на отпуснатия кредит, дължимата се договорна лихва.

Цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане- цедент, го прехвърля на трето лице-цесионер, като последният разполага с правото да го събере от длъжника.

Предмет на същата несъмнено могат да бъдат вземания /действителни/, които имат имуществен характер /каквито са и процесните/. Длъжникът по вземането не е страна по цесията. В закона липсва изискване за форма за действителност на цесията.

Цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в момента на сключването на договора. Заедно с вземането върху цесионера по силата на закона преминават и всички акцесорни права /освен ако е уговорено противното/.

Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по договора, така и на трето лице- длъжника, налага извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор. То е неформално и за да породи действие трябва да бъде извършено от стария кредитор /цедента/ – чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, като по силата на принципа на свободата на договарянето /чл. 9 ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесиятатова упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде 3 извършено уведомлението, респективно когато същото е приложено към исковата молба, получаване на същата от ответника, ведно с приложенията към нея обуславя извода, че ответникът е редовно уведомен за цесията. Получаването на уведомлението от ответника по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е факт от значение за спорното право, който поради настъпването му в хода на процесна, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразен при решаване на делото. / виж Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о. /. Получаването на уведомлението от ответника по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е факт от значение за спорното право, който поради настъпването му в хода на процесна, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразен при решаване на делото, респективно доводите на ответника, че не е уведомен за извършената цесия са неоснователни /Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954, г., ОСГК, както и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ТК, Решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о., ТК/

Видно от приложеното на л. 22 по делото пълномощно цедентът /фирма/ е упълномощил цесионера „Агенция за контрол на просрочените задължения“ да уведоми всички длъжници по процесния Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г., включени в което е и да е от подписаните към договора за цесия приложения.

Към исковата молба е приложено уведомление, адресирано до ответника Д.С., с което същата се уведомява за извършеното прехвърляне на вземането по процесния договор, като доколкото уведомлението е връчено на ответника ведно с препис от исковата молба и приложенията към нея, следва да се приеме, че Д.С. е уведомена надлежно за извършената цесия с връчване на исковата молба и приложенията към нея.