Решение № 1200 от 16.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1200 гр. Пловдив, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330112130 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът Д. Г. С. е предявил против „Адессо Кредит България“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата от 562 лв. (след прието на основание чл. 214 ГПК изменение на иска с Определение от 10.03.2026 г. чрез увеличение на неговия размер), представляваща недължимо заплатена сума по Договор за паричен заем № *****/26.03.2024 г., дължима поради недействителността на договора, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.07.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за паричен заем № *****/26.03.2024 г., по силата на който в полза на ищеца е отпусната сумата от 1 000 лв. срещу насрещното задължение на ищеца да върне сумата от 1 102, 75 лв., при установен годишен лихвен процент – 40 % и годишен процент на разходите – 48, 69 %. Твърди, че в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Договора заемателят е декларирал, че желае да се ползва от допълнителни услуги, срещу представяне на обезпечение в деня на подписване на договора, което да отговаря на посочените в договора условия, като в разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Договора е установено задължение за заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение в размер от 459, 25 лв., платима разсрочено. Сочи, че в договора е установено, че потребителят следва да върне сумата от общо 1 562 лв. на 11 месечни погасителни вноски в размер от 142 лв. Поддържа, че при сключване на 1 договора за кредит е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, доколкото не е налице яснота относно начина на формиране на годишния процент на разходите. Счита, че с начисляване на неустойка се достига до допълнителен доход за кредитора, поради което последната следва да бъде включена в годишния процент на разходите. Поддържа, че клаузата за неустойка представлява скрито възнаграждение, което следва да бъде включено при определяне на размера на годишния процент на разходите по кредита. Счита, че сумата за неустойка следва да бъде елемент от общите разходи по кредита, като с уговорката за заплащане на допълнителни разходи за неустойка се нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че годишния процент на разходите е посочен само цифрово и не съдържа разбивка на всички разходи по кредита. Счита, че неустойката е установена с цел обогатяване на кредитора, поради което счита, че клаузата за неустойка е недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави.

Твърди, че неустойката е установена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Твърди, че е погасил предсрочно задълженията си по кредита с едно плащане в размер на сумата от 1 050 лв.

Счита, че сумата, заплатена над чистата стойност по кредита е недължимо заплатена, доколкото следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Адессо Кредит България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага твърдения за нейната неоснователност. Твърди, че не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора се съдържа както годишния процент на разходите, така и общата дължима сума по кредита.

Твърди, че изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е изпълнено само с посочване на годишния процент на разходите. Твърди, че законът допуска начинът на определяне на годишния процент на разходите да е посочен други документи, като в случая такова разяснение се съдържало в разпоредбата на т.

8 от Общите условия. Поддържа, че неправилното посочване на годишния процент на разходите не води до нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Сочи, че неустойката не следва да бъде включена в годишния процент на разходите, доколкото в последния се включват единствено задълженията, дължими към момента на сключване на договора, а не тези, свързани с неговото неизпълнение. В този смисъл се позовава на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗПК. Сочи, че след като размерът на неустойката не се включва в годишния процент на разходите не е налице допуснато нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в догвора е уговорен фиксиран лихвен процент. Сочи, че неустойката не е уговорена извън присъщите й функции, доколкото последната не е в прекомерен размер и обезщетява вредите от неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение. Счита, че следва да бъде съобразен и принципът на свободата на договарянето. По така изложените 2 съображения се моли за отхвърляне на предявения иск. Сочи, че не са налице предпоставките по чл. 38 ЗАдв. за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство на материално затруднено лице.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право по предявените осъдителни искове се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание – при начална липса на валидно правоотношение между страните в настоящото съдебно производство.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищецът Д. Г. С. и „Адессо Кредит България“ ЕООД е сключен Договор за паричен заем № *****/26.03.2024 г., по силата на който ответникът е поел задължение да предостави на ищеца сумата от 1 000 лв. Установено е, че длъжникът следва да върне сумата от 1 102, 75 лв. на 11 двуседмични вноски от 100, 25 лв. Договорен е годишен лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите от 48, 69 %.

С разпоредбата на чл. 4 от договора е установено, че заемополучателят желае да се възползва от допълнителни услуги в хода на изпълнение на договора, а именно – възможности за отлагане или намаляване на погасителни вноски, смяна на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни средства, като заемодателят се задължава да предостави тези услуги, срещу представяне от страна на заемателя на едно от следните обезпечения в деня на подписване на договора: 1. две физически лица – поръчители, отговарящи на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния им доход да е в размер над 1 000 лв.; безсрочен трудов договор; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови или финансови институции, или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство, или 2. банкова гаранция с бенефициер заемателя за сумата по чл. 2, т. 7 от Договора.

С клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора е установено, че при неизпълнение на задължението си да представи обезпечение в срок, последният дължи неустойка от 459, 25 лв. Договорено е, че неустойката се заплаща заедно с всяка погасителна вноска, към която се добавя сумата от 41, 75 лв.

От заключението на вещото лице по приетата без възражения на страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е заплатил сумата от общо 1 562 лв. в изпълнение на задълженията си по договора за 3 кредит, от които сумата от 1 000 лв. за главница, сумата от 102, 75 лв. за лихва и сумата от 459, 25 лв. за неустойка. Вещото лице е дало заключение, че с включване на разхода за заплащане на неустойка годишният процент на разходите по договора за кредит се променя от 48, 69 % на 555, 44 %.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.

23 ЗПК.

Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и 4 кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл.

22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.