Решение № 9 от 10.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Пловдив, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Радка Д. Ч.а

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Ч.а Въззивно търговско дело № 20245001000516 по описа за 2024 година намери следното:

Производство по чл.258 от ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от ЗАД О** - З. АД, ЕИК *********, чрез процесуалния представител адвокат Н.

Ш., срещу постановеното решение №226 от 04.07.2024 г. по търг.дело №447/2023 г. по описа на Окръжен съд С. З..

С постановеното решение съдът е осъдил ЗАД О** - З. АД, ЕИК *********, да заплати на Х. Г. С., ЕГН **********, сумата от 26 000 лева частична претенция от общо дължимите му 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинените му травматични увреждания и претърпени болки и страдания, вследствие ПТП, настъпило на 17.05.2023 г., в гр. С. З., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.07.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Присъдени са и разноски.

Видно от подадената въззивна жалба, жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното решение. Счита, че неправилно е прието по 1 делото, че от установената фактическа обстановка на спора са били доказани всички предвидени предпоставки за ангажиране на отговорността му за заплащане на застрахователно обезщетение по чл.432 от КЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД за причинените на ищеца неимуществени вреди, тъй като не е отчетено, че процесното пътнотранспортно произшествие е прието за трудова злополука на основание чл.55,ал.1 от КСО и това обстоятелство води до неоснователност на претенцията на ищеца. При наличие на трудова злополука правата на пострадалия работник за претърпени неимуществени вреди подлежат на уреждане по реда на чл.200 от КТ. Поражда се специалната трудовоправна отговорност, която е различна от гражданската отговорност, уредена в чл.45 – 54 от ЗЗД и явяваща се обект на застраховане по задължителната застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

Трудовоправната отговорност не е обект на застраховане по задължителната застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, поради което в случая за застрахователното дружество не е възникнало задължение да обезщети пострадалия ищец за претърпените от него вреди от процесния инцидент.

На следващо място, счита, че неправилно е прието, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец по чл.51,ал.2 от ЗЗД, като се позовава на противоречие в мотивите в частта относно фактическата страна на настъпване на пътния инцидент. В тази връзка излага подробните си съображения, че ищецът, като пешеходец, е спомогнал за собственото си увреждане.

Моли да се отмени обжалваното решение, а при условие на евентуалност, ако се приеме, че са налице предпоставките за ангарижане на отговорността му – да се отмени за разликата над 13 000 лв. до 26 000 лв. частична претенция от 80 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените разноски.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от Х. Г. С., чрез процесуалния му пълномощник адвокат С. К. Т., с който се счита същата за неоснователна по подробно изложени аргументи срещу оплакванията в нея.

Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноските, в т.ч. присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.

2

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Първоинстанционното решение е връчено на жалбоподателя на 19.07.2024 г., а въззивната жалба е подадена чрез куриер на 30.07.2024 г., което е в двуседмичен срок от връчване на решението. Ето защо, тя е депозирана в срок, съгласно чл.275 от ГПК, както и от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Подлежи на разглеждане по същество в съответствие с наведените оплаквания, а именно дали са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество при положение, че пътният инцидет е признат за трудова злополука, а ако са налице – има ли съпричиняване от страна на ищеца, който е участвал в произшествието, като пешеходец, пресичал т-образно кръстовище не на пешеходната пътека.

По делото не се спори, че към момента на пътнотранспортното произшествие – 17.05.2023 г., ищецът е работил в К. Б. ЕООД Е. и К. КД, като злополуката е станала при придвижването му по обичайния път от работното място до основното място за живеене, в резултат на които обстоятелства е издадено разпореждане №33147 от 02.06.2023 г. по чл.60, ал.1 от КСО, в което е прието, че се касае за трудова злополука по чл.55,ал.2 от КСО.

В отговора срещу исковата молба ответното застрахователно дружество не е направило правоизключващо възражение, свързано с това обстоятелство, но този въпрос подробно е обсъден от него в подадения отговор срещу допълнителната искова молба. Доколкото се отнася до наличието на предпоставките за уважаване на исковата претенция и за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежи на разглеждане в настоящото въззивно производство.

Видно от твърденията в исковата молба, ищецът се позовава на възникнало пътнотранспортно произшествие на 17.05.2025 г., при което бил ударен от застрахован при ответното дружество със задължителна застраховка Гражданска отговорност лек автомобил О. В. с рег.№ ** **** **, управляван от водача Б. Г. Ч., при пресичане на ул.А. Т. в посока запад – изток, в резултат на което получил значителни увреждания. Така предявената исковата претенция е с правно основание по чл. 432 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД, както 3 е приел първоинстанционният съд.

Законодателят е предвидил трудоправната отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ, както и деликтната отговорност на прекия причинител на увреждането по чл. 45 от ЗЗД, а в случая прекият причинител се явява и водач на моторно превозно средство с валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

За вреди от трудова злополука работодателят носи имуществена отговорност по чл. 200 от КТ. Тази отговорност е самостоятелна, като са налице съществени различия от общия гражданскоправен режим и изключва възможността за тези вреди да се търси отговорност от работодателя алтернативно по чл. 49 от ЗЗД, включително и по аргумент от чл. 212 от КТ, съгласно който за неуредените въпроси по имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт или увреждане здравето на работник се прилага гражданският закон. Именно в този смисъл е приетото становище по т.3 от ТР № 45/1990 г. на ОСГК по гр.д. № 33/1989 г. на ВКС, според което пострадалият работник при условията на чл. 200 от КТ не може да търси от предприятието обезщетение за претърпените от него вреди на основание чл.

49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД .

Горното обаче не изключва отговорността на прекия причинител на увреждането по отношение обезщетяване на вредите, настъпили от деликта.

Отговорността на прекия причинител е гражданска и се реализира по реда на чл. 45 и сл. от ЗЗД. В случая увреждането е причинено от водач на МПС, за което е налице валидна застраховка Гражданска отговорност. Имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ действително не е обект на застраховане по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, но същата има за обект гражданската отговорност на прекия причинител на увреждането, който отговаря пред пострадалия по чл. 45 от ЗЗД. Именно поради това при плащане на обезщетение от страна на работодателя последният има и право на регресен иск срещу виновните работници или служители /чл. 202 от КТ/. Имуществената отговорност на работодателя е обект на друг вид застраховка, а именно застраховка Трудова злополука, която работодателят е задължен да сключи за определени категории работници и служители. Със сключването на такава задължителна групова застраховка работодателят обезпечава собствената си обезщетителна 4 отговорност по чл. 200 от КТ за вреди, причинени на негов работник или служител при и по повод изпълнението на задълженията му. Т.е. законът не изключва повече от едно лице да носи отговорност за едни и същи вреди – работодателят по реда на чл. 200 от КТ, респ. застрахователят по застраховка Трудова злополука, както и прекият причинител на увреждането по реда на чл.

45 от ЗЗД, респ. застрахователят по Гражданска отговорност на автомобилистите, доколкото в случая увреждането е причинено при управление на МПС с валидна застраховка от този тип.

По принцип, настоящият въззивен състав приема, че евентуално получени суми от пострадалия от непозволено увреждане при условия на трудова злополука, които са изплатени по задължителна застраховка Трудова злополука, сключена от работодателя, подлежат на приспадане от обезщетението по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите / в този смисъл и решение № 116/3.7.17 г. по т.д. № 1921/16 г. на ВКС, І т.о./ Същото се отнася и до суми, платени от самия работодател като по чл. 200 от КТ. Но в случая не се установяват плащания на обезщетения от трудова злополука, няма и оплаквания в тази връзка. Поради което следва да се приеме, че признаването на инцидента за трудова злополука не води до изключване на отговорността по чл.432 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, както и че са налице предпоставките на закона за ангажиране на отвогорността на ответното застрахователно дружество.

Следващото оплакване е свързано с повдигнатия в отговора на исковата молба въпрос за съпричиняване от страна на пострадалия ищец по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД към вредоносния резултат, който, като пешеходец, е пресичал платното за движение на необозначено за това място, като не е спазил изискванията на чл.113 и чл.114 от ЗДвП и с поведението си се е поставил в опасност.

Въпросът за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец представлява защитно възражение от страна на ответното застрахователно дружество пред първоинстанционния съд, поради което следва да бъде отправено в определения за това срок в чл.131 от ГПК, а след това - да бъде доказано по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, чрез установяване на конкретни действия или бездействия на пострадалото лице, с които то е 5 способствало за настъпване или улесняване на вредоносния резултат. В случая защитното възражение е отправено надлежно в определения срок, като при преценката на основателността му от значение, първо, са изводите на автотехническата експертиза относно механизма на произшествието и техническите причини за настъпването му.

По делото се установява механизмът на пътнотранспортното произшествие: на 17.05.2023 г., около 14:30 ч. в гр. С. З., по ул.А. Т., южно от Т-образно кръстовище, образувано от пресичането на горепосочената улица и ул.С. П. в посока от юг на север със скорост на движение 63 км/ч и опасна зона за спиране с дължина 46,52 м /при максимална скорост в населено място 50 км/ч и дължина на опасна зона за спиране при тази скорост – 32,75 м/ се е движил л.а. О. В., управляван от Б. Г. Ч., в западната пътна лента на източното платно за движение, в светлата част на денонощието по мокра от дъждовно време асфалтова настилка, в същото време пешеходецът Х. Г. С. се е движил по алея от паркинга на м-н К. към западния тротоар на ул.А. Т., преминал е през тротоара и когато л.а. О. се е намирал на 162,93 м е предприел пресичане на платното за движение, като първоначално се е движил със спокоен ход, а след това с бърз ход, косо, в посока от запад на североизток или отляво надясно, спрямо посоката на движение на автомобила, траекторията му на движение е била на 30° наляво, спрямо мислена напречна линия на ул.А. Т..

Водачът е възприел пресичащият пешеходец и е реагирал, като е завъртял кормилния кръг надясно, с намерението да предотврати ПТП. Към този момент автомобилът се е намирал на разстояние 54,37 м от мястото на удара, а пешеходецът на 5,88 м от мястото на удара. Изготвени са скици на местопроизшествието, от които се вижда нагледно мястото на удара - на около 15,30 м южно от ориентира 01 и на около 2,80 м западно от източната граница на платното за движение. Установява се, че мястото на удара е в източната пътна лента на платното за движение. Към момента на удара пострадалият се е намирал с дясната страна на тялото си към автомобила, с лице на североизток, а първоначалния контакт за него е настъпил в долния десен крайник, в областта на дясната подбедрица. За автомобила първоначалният контакт е настъпил в челните леви състави, в областта на левия фар. В резултат на удара тялото на пешеходеца е осъществило контакт с предния ляв калник на автомобила, а главата му е достигнала до долен ляв край на предното стъкло и го е счупила. След удара, автомобилът е 6 продължил движението си надясно и предното му дясно колело е осъществило удар с източния бордюр, след което е продължил движението напред в посока на север и се е установил в покой така, както е описан в протокола за оглед и е нанесен в мащабната скица. В резултат на ПТП, пешеходецът е получил травматични увреждания, а на автомобила са нанесени материални щети.