Решение № 54 от 03.04.2025, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Троян, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело № 20244340100928 по описа за 2024 година

Производство с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, предявен от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от **** и ***, пълномощник юрисконсулт Е. Р. Л., предявен против С. М. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***. Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 697/2024 г. по описа на Районен съд гр.Троян.

Производство с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, предявен от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от **** и ***, пълномощник юрисконсулт Е. Р. Л., предявен против С. М. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***. Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за 1 изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 697/2024 г. по описа на Районен съд гр.Троян.

В ИМ се сочи, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, което е частично уважено и съдът е издал заповед за изпълнение по образуваното ч.гр.д. № 697/2024 г. по описа на Троянски районен съд, срещу която е подадено възражение в срок, поради което ищецът предявява настоящият специален установителен иск.

В молбата се твърди, че претендираните вземания произтичат от Договор за паричен заем № ****, сключен на 04.11.2020 година между „Сити Кеш" ООД, **** и С. М. А., ЕГН **********, по силата на който ответникът получил кредит в размер на 600.00 лв. Съгласно договора, той следвало да върне сумата на 9 бр. вноски, последната с падеж 04.08.2021 г. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от сключения договор за кредит.

В ИМ се сочи, че вземането по договора за заем е прехвърлено на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, *** с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 година, сключен между ищцовото дружество и „Сити Кеш" ООД, ****.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С. М. А., че същият дължи на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ***, сумата 600 /шестстотин/ лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № ****, сключен на 04.11.2020 година между „Сити Кеш" ООД, **** и С. М. А., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.09.2024г. /датата на подаване на заявлението в Районен съд/ до окончателното й изплащане, сумата 92.03 /деветдесет и два лева и три стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.11.2020г. до 04.08.2021г., сумата 143.86 /сто четиридесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/ лева, представляваща лихва за забава за периода от 04.08.2021г. до 02.08.2024г.

Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и разноските в заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С. М. А., чрез адв. М. Б. от ЛАК, който е взел становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Ответникът е оспорил 2 твърденията, изложени в ИМ, касаещи сключването на договор за предоставяне на кредит.

В отговора на ИМ е направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като на ответника бъдат присъдени направените в производството разноски.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовани, не се явява представител и същото не се представлява от процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище чрез пълномощника юрисконсулт ***, с което е поискано делото да бъде гледано в отсъствие на ищеца. В посоченото становище пълномощникът е посочил, че процесният договор е сключен по електронен път и затова няма положени подписи.

Уточнил е, че няма извършено плащане по договора за кредит, като е направил искане да бъде уважен предявения иск и на ищеца да бъдат присъдени разноските в исковото и в заповедното производство.

Ответникът С. М. А. се явява лично в съдебно заседание и със своя пълномощник адв. М. Б. от ЛАК, който прави искане претенцията на ищеца да бъде отхвърлена по съображенията, изложени в отговора на ИМ. Подробни доводи и правни аргументи адв. Б. е изразил в хода на устните състезания.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 697 /2024 г. по описа на Районен съд гр.Троян се установява, че на 02.09.2024 г. ищецът е подал заявление до съда за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Заявлението е уважено частично ( отхвърлена е претенция за неустойка и дължими такси) и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 385 от 13.09.2024 г. за сумите, за които е предявен настоящия иск.

Представен е договор за паричен заем Кредирект № ****, за който ищецът твърди, че е сключен на 04.11.2020 г. между „Сити кеш“ ООД и ответникът С. М., който не е подписан.

Представена е разписка за извършено плащане чрез система за електронни плащания към EasyPay, в която е посочен като получател ответникът С. М. А., без да има подписи на получил/предал или посочване на 3 банкова сметка, по която се твърди, че сумата е преведена.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в срок възражение от длъжника или връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.

Искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 от ГПК и е допустим.

Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно доказване факти относно съществуване на облигационно правоотношение по договор за паричен кредит и дадена въз основа на него парична сума, както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума.

/възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на насрещните задължения по процесния договор от страна на ищеца/.

Настоящият състав счита, че с оглед качеството на ответника е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо конкретния договор - договор за паричен заем, във връзка с който са възникнали претендираните вземания, е приложим Законът за потребителския 4 кредит /ЗПК/, затова нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по-конкретно да бъде съобразено императивното правило на чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК. Нормата на ал.1 предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а ал.2 – в случай, че потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

С чл.6.2. от процесния договор за паричен заем е уговорена компенсаторна неустойка при непредставяне на поне едно обезпечение в тридневен срок от усвояване на заемната сума-поръчител, който следва да отговаря на множество условия (по чл.33, ал.1 от ОУ), която договорна неустойка е в общ размер 590.91 лв. Посочената сума е почти колкото размера на предоставения кредит – 600.00 лв., поради което се явява прекомерна.

Съдът намира, че клаузата за неустойка по своята същност са действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Предвид изложеното, уговорката за предоставяне на неустойка при непредставяне на обезпечение в 3-дневен срок се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми- разпоредбите на чл.10 и чл.10а, ал.3 и ал. 4 от ЗПК и целяща тяхното заобикаляне.

Съдът извърши проверка дали претенцията за неустойка не се основава на неравноправни клаузи, при категоричните данни, че кредитополучателят попада в категорията на потребител. Известно е, че защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга. С оглед на тези критерии се установява, че клаузите за компенсаторна наустойка, освен че са 5 нищожни, същите са част от основния предмет на договора, тъй като са задължителен елемент при сключването му. Ясно е, че допълнителната услуга е предоставена във връзка и единствено и само заради сключения договор, предвидена е по повод усвояването и управлението на кредита и не попада в категорията на такси и комисионни, съгл. чл.10а, ал.1 от ЗПК. Очевидно е, че в непосилно кратки срокове заемателят е длъжен да подсигури двама поръчители или да предостави банкова гаранция, при предварително зададени неизпълними условия. С това съдържание на уговорката се установява значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП , т.е. касае се за неравноправна клауза.

На следващо място този договорен ангажимент не е бил включен в разходите по кредита, които формират ГПР, както е изискването на чл.19 от ЗПК. С оглед на това посоченият размер на ГПР (48.54%) се явява некоректен, а с включването и на този ангажимент би надхвърлил законовия лимит от 50%. Нарушено е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което и на основание чл.22 от същия, договорът е недействителен.

С процесния договор са уговорени такси съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“.Съдът, като съобрази, че тези такси са във връзка с действия по извънсъдебно събиране на вземането, намира че клаузите, с които са уговорени, са нищожни поради противоречие със закона – чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави, доколкото предвижда начисляване на многократно обезщетение за едни и същи вреди.

Предвид, че предмет на разглежданото дело е потребителски кредит, съдът е длъжен за провери дали договорът отговаря на изискванията за форма и съдържание.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита и условията за прилагането му ( т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.33а ( т.