Решение № 3929 от 17.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3929 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Темислав М. Димитров при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100503962 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, срещу решение № 4619/10.12.2021г., постановено по гр.д. № 28296/2021г. по описа на СРС, 27-и състав, с което са уважени предявените от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за сумите 5 013.27 лева, представляваща неплатена част от регресно вземане по щета № 44012132007398, ведно със законната лихва от 20.052021г. до изплащане на вземането и 293.86 лева – лихва за забава за периода от 12.10.2020г. до 10.05.2021г. и на ищеца са присъдени разноски.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради допуснати от съда процесуални нарушения при събирането на доказателствата и необоснованост, тъй като не били обсъдени пълно и всестранно доказателствата по делото. Протоколът за ПТП бил нечетлив, а снимковият материал – неясен, което затруднило вещото лице да даде обективно заключение. Вещото лице изрично посочило в заключението си, че при представянето на четлив протокол за ПТП би могло да промени констатациите си по заключението. Не била установена датата, на която настъпило ПТП, участвалите МПС, вината на застрахованото при ответника лице. Предвид нечетливия протокол за ПТП ответникът бил затруднен да уточни водача, да извърши необходимите справки, да прецени налице ли била съвина, степента на уврежданията, предвид на което не следвало да понесе отговорността за 1 обезщетение за забава. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ДЗИ-О.З.“ ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. По делото несъмнено били установени всички елементи от фактическия състав на регресното му вземане – излага подробни съображения в тази връзка. Претендира разноски пред въззивния съд.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Настоящият съдебен състав намира постановеното първоинстанционно решение за правилно на въведените във въззивната жалба основания по следните мотиви:

С молба от 03.11.2021г. ищецът „ДЗИ-О.З.“ ЕАД представил четлив препис от протокол за ПТП от 12.03.2020г. с бл. № 1733092 и цветни снимки, записани на компактдиск. В о.с.з. на 02.12.2021г. първоинстанционният съд приел доказателствата и извършил оглед на съдържанието на електронния носител в присъствието на вещото лице Й., изготвило САТЕ. В същото заседание били събрани и гласни доказателства посредством разпита на св. К., след което по реда на чл. 200 ГПК било изслушано заключението на САТЕ.

Вещото лице, запознато с доказателствата и показанията на свидетеля, изрично заявило, че не са налице основания за промяна в заключението и изцяло се потвърждавали приетият механизъм на ПТП, начин на настъпване и разположение на превозните средства. Потвърдил, че от техническа гледна точка причина за настъпването на ПТП било виновното поведение на застрахования при ответника водач на т.а. „Форд Транзит“, който се движил със скорост и дистанция от л.а. „Ауди“ в опасната зона. Съдът задал на вещото лице и въпросите, поставени от ответника в молба от 02.12.2021г., на които експертът отговорил, че за водача на товарния автомобил ПТП било предотвратимо, ако се бе движил на достатъчна дистанция в зависимост от скоростта си на движение, а за лекият автомобил, намиращ се пред удрящото превозно средство, ударът бил непредотвратим. Видно от категоричното заключение на съдебната автотехническа експертиза вредите настъпили именно в причинна връзка с установения механизъм, от който категорично била установена и вината на застрахования при ответника водач.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника, че била налице вина за настъпването на ПТП от страна на водача на лек автомобил марка 2

„Ауди“, модел „А8“ с рег.№ ******* . В доказателствена тежест въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които основава същите. В случая по делото не са събрани никакви доказателства, от които вина на св.

К. да се установява. Напротив - от събраните по делото доказателства, в т.ч. протокол за ПТП и заключение на САТЕ и от събраните по делото гласни доказателства, категорично се установява, че вината за настъпването на процесното ПТП изцяло била на водача на товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № *******.

Страните по делото не спорят и от доказателствата по делото се установява, че ответникът получил регресната покана на ищеца на 11.09.2020г., а на 05.10.2020г. извършил частично плащане по щетата. Не се установяват възраженията на ответника, че ищецът му изпратил нечетлив протокол за ПТП, поради което бил затруднен да уточни водача, да извърши необходимите справки, да прецени налице ли била съвина, степента на уврежданията. В тази връзка по делото не са ангажирани никакви доказателства. Напротив – с извършеното частично плащане ответникът извънсъдебно признал, че са налице основания да бъде ангажирана отговорността му по регресната претенция на ищеца. По тези мотиви неоснователни са и възраженията на въззивника, че не следвало да понесе отговорността за обезщетение за забава.

По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да бъде изцяло потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание последната норма настоящият съдебен състав препраща и към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

По разноските:

При горния изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има въззиваемият-ищец. Същият претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на сумата 795.13 лева с ДДС, което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдено.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 4619/10.12.2021г., постановено по гр.д. № 28296/2021г. по описа на СРС, 27-и състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, да заплати на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК 1******* сумата 795.13 лева – разноски по делото, сторени във въззивното производство пред СГС.

3

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4