Решение № 42 от 10.02.2025, Районен съд - Казанлък

МОТИВИ към Решение с рег.№42 от 10.02.2025г. по АНД

№1035/2024г. по описа на Районен съд-К., Втори наказателен състав.

Производството е по реда на глава 28 от НПК - чл.375 и следващите от НПК.

С Постановление от 09.08.2024г. Районна прокуратура – Ст.З., ТО-К. е внесла предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Т. Т. Т. с ЕГН **********, с налагане на административно наказание по реда на чл.78А от НК за това, че на **.**.****. в гр.К., на ул.„И.“ №14, в близост до заведение „Н.“ в съучастие, като извършител с Г. Г. Г. – извършител е причинил на Б. С.

К. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата – разкъсноконтузна рана на лицето в лявата челна област, множество отоци и кръвонасядания на главата, сътресение на мозъка, кръвонасядания, отоци и охлузвания на лицето, кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око, кръвоизливи под слизестите обвивки на двете очи, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

Прокуратурата, чрез представителя си в съдебно заседание поддържа предложението. Излагат се доводи относно доказаността на обвинението по същество и такива досежно наличието на белега хулигански подбуди, като се прави искане за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия Т. и налагане административно наказание глоба в размер около средния, предвиден в закона.

Защитникът на обвиняемия адв. К. К. изразява становище за несъответствие на фактите и обстоятелствата по постановлението с обективната истина. Пледира за постановяване на оправдателен съдебен акт, поради недоказаност на извършването на деянието от обективна и от субективна страна. Излага доводи за липса на хулигански подбуди при извършване на деянието, тъй като бил налице личен мотив за извършване на деянието. Моли съда да оправдае обвиняемия Т. Т. Т..

Обвиняемият Т. Т. Т., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание, взема становище, че не се признава за виновен, без да дава подробни обяснения по обвинението и по предложението на РП. Поддържа изложеното от защитника му. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Т. Т. Т. е роден на **.**.****г. в гр.Ст.З., живущ в с.О., 1 общ.К., обл.Ст.З., ул.“И. Вазов“ №24, /настоящ адрес : гр.К., ул.“П.Х.“ №59/, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, не работи, с ЕГН **********.

На 09.06.2023г. свидетелите Н. К., Б. К. и Т. Б. посетили дискотека нощен клуб „Н.“ в гр.К.. В нощния клуб, при тях, по-късно вечерта дошла и свидетелката - В. Н.. Цялата вечер на компанията им преминала спокойно, весело, без конфликти с други посетители на заведението. Около 04.30 часа 05.00 часа на **.**.****. четиримата посочени свидетели решили да си тръгват от нощния клуб.

В друга компания, в същото заведение бил и обв. Т. Т. Т., заедно със свои приятели – св.Г. Г., Св.И. Р., св.П. П. и св.М. Я.. Същите напуснали заведението по същото време, когато и компанията на пострадалия К.. Когато излизали от клуб „Н.“ обв. Т. застанал пред св.К. и св.Б. и започнал да ги гледа, като не ги пускал да преминат, бил заел и бойна поза – леко приклекнал и с ръце, свити с юмруци. В това време дошла св.И. Р. и го дръпнала настрани, за да се откаже от намеренията си, но той продължавал да не пропуска тримата свидетели. Тогава св.Б. застанал между обв.Т. и св.К., за да попречи да стане проблем, като друго момче, странично на Т. го ударило в носа. На св.Б. му потекло кръв. След размяна на реплики, без друг физически сблъсък, компаниите тръгнали в различни посоки.

Пръв от клуба излязъл св. Н. К., който не бил употребил алкохол в посочената вечер, тъй като бил паркирал автомобила си на паркинг недалеч от заведението, с който автомобил имал намерение да откара своите приятели до домовете им. Св. Н. К. се качил в автомобила си и малко след това при него се качили св.Б. К., Т. Б. и В. Н., като св. К. забелязал кръв по носа на Т. Б..

Попитал го има ли нужда от помощ или да го закара до спешния медицински център, но последния отказал. Св. К. потеглил с автомобила от мястото, на което бил паркирал недалеч от заведението „Н.“ и намиращата се в близост болница. Тогава св. Б. К. пожелал да слезе от автомобила и да отиде до тоалетна. Св. Н. К. се придвижил с автомобила в междублоковото пространство, където имало и паркинг и спрял отново недалеч от заведението - нощен клуб „Н.“. Св. К. слязъл от автомобила, а малко след това, след около минута от автомобила слязъл и св. К., който тръгнал в посоката, в която видял, че приятеля му - Б. К. се отдалечава.

Достигайки до ъгъла на сграда, по - точно до заведение, в което през деня продавали дюнери и недалеч от дискотека „Н.“, свидетеля Н. К. чул викове от човек, крясъци, които идвали откъм улица „И.“ и тръгнал в тази посока към градинките. Имайки и визуален контакт към улица „И.“ видял приятеля си - пострадалия Б. К. съборен на земята и две момчета, които му нанасяли удари с юмруци и крака, предимно в областта на главата, но и в гърдите. Ударите, нанесени на Б. К. били нанасяни и от двамата, които се намирали в непосредствена близост до пострадалия. Това били обвиняемия Т.

Т. Т. и св. Г. Г. Г., които след като нанесли множество удари с юмруци и крака на падналия на земята Б. К., бързо започнали да се оттеглят и побягнали през градинките в посока заведението „Белеза“.

Св. В. М. живеел от години в Англия, в гр.Лондон и работел, като патрулен П.цай. Обикновено веднъж в годината се прибирал в България. На 09 2 срещу **.**.****. също посетил нощен бар „Н.“ и около 04. 30 – 05.00 часа излязъл от заведението, за да се прибере в дома си. Излизайки, пред входа на заведението тръгнал в посока „Ню Йорк Пъб“, като излизайки вече на улица „И.“, в посока математическата гимназия в града, забелязал на улица „И.“ №14, на земята да лежи човек, млад мъж, а около него (около главата му) имало кръв. Св. М. и приятеля му св.И. Т., който се движел с него веднага тръгнали към човека, който лежал на земята. Около тях, докато оглеждали състоянието на падналия човек имало още един мъж, за който св. М. предположил и определил, че е познат или приятел на пострадалия. Св. М. се обадил за помощ на спешния ЕЕН 112, като описал местоположението и ситуацията, при което диспечера заявил, че вече били получили сигнал за същия случай. Св. М. попитал приятеля на пострадалия - св. Н. К. какво всъщност се е случило, при което последния му отговорил, че две непознати за тях момчета са го били, момчета, с които пострадалия не се познавал и нямали никакви лични или други отношения с тях. Действията на тези млади момчета били лишени от някакви подбуди или причини, просто нанасяли удари на пострадалия, демонстрирайки превъзходство и агресия. Разговаряйки, св. М. оглеждал пространството около падналото момче и забелязал в посока заведение „Белеза“ две момчета, които се отдалечавали, като му направило впечатление поведението и действията на едното момче, които били агресивни и правел опит да се насочи и върне към тях , но другия с него го възпирал. Св. М. забелязал и описал въпросното момче с агресивно поведение като високо и с големи уши, като не успял да опише други отличителни или характерни белези. В този момент пристигнала линейка от ФСМП - К., медицинския екип на място извършил първоначален преглед, след което откарали пострадалия Б. К. в болницата в гр.К., където същия бил хоспитализиран.

По ДП била назначена и изготвена Съдебно-медицинска експертиза №264/2023г. Видно от заключението на същата пострадалия св. Б. С. К. на **.**.****. е получил травматични увреждания изразяващи се в контузия на главата – разкъсноконтузна рана на лицето в лявата челна област, множество отоци и кръвонасядания на главата, сътресение на мозъка, кръвонасядания, отоци и охлузвания на лицето, кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око, кръвоизливи под слизестите обвивки на двете очи, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Тези травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и не могат да бъдат получени при едноактово падане на земята от собствен ръст.

Така описаната фактическа обстановка съдът намира за категорично и безспорно установена от събраните по делото в рамките на проведеното съдебно следствие, както и тези, събрани в досъдебното производство доказателства, от които съдът се ползва пряко на основание чл.378, ал.2 от НПК с оглед характера на производството. Свидетелските показания на свидетелите Н. К., В. М. и В. Н. съдът оценява като логични, последователни и еднопосочни по отношение на основните въпроси от значение за делото. В тази насока показанията на свидетеля Н. К. и свидетелката В. Н. се явяват изключително подробни, доколкото съдържат и информация не само за възникналия инцидент, при който е пострадал свидетеля К., но и за развитието 3 на събитията преди и след него, включително и за предходното поведение на обвиняемото лице. Показанията на посочените свидетели са съответни на останалите събрани по делото писмени, както и веществени доказателства и доказателствени средства, като в тази насока не се възприемат възраженията на защитника за наличие на противоречия с показанията на групата свидетели, приятели на обвиняемото лице. В тази връзка налице е явна еднопосочност на заявеното от свидетелите досежно поведението на обвиняемия, съответно на пострадалия. Към групата на посочените свидетелски показания, макар и с косвено значение, съдът цени и тези на свидетеля Г. – съизвършител на инкриминираното деяние, спрямо когото производството е приключило със Споразумение за решаване на делото. Същият посочва, че е ударил пострадалия К., за което съжалява – ритнал го, докато бил на земята, като споделя, че Т. е бил до него, не видял какво прави в същото време.Свидетелят видял двама човека да удрят Т., като му оставили синини, като не може да ги разпознае в залата. Показанията на свидетеля Г. също се кредитират от съда, като се отчита процесуалното качество на същия на по-ранен етап от досъдебното производство.

Що се касае до показанията на свидетелите И. Р., П. П. и М. Я., то съдът ги кредитира само отчасти и то само доколкото са съответни на останалите доказателства по делото за времето, мястото и участващите лица в процесния случай. Тези показания обаче се разглеждат от съда критично, като се има предвид близките приятелски отношения на свидетелите с обвиняемото лице от една страна, и най-вече като се вземе предвид, че показанията им в частта, в която заявяват, че пострадалия К. е замахнал да удари обв.Т., но е залитнал и паднал сам на земята, вследствие на което е получил нараняванията си, не отговарят на обективната истина, възприета от настоящия съдебен състав при онагледяване на съдържанието на приложения диск със снимки и записи на деянието. От общата картина от записите, онагледени по желание на страните няколко пъти се установява, /въпреки, че както заявява и вещото лице, изготвило ВТЕ, че конкретно разпознаване на лица, не може да бъде извършено/, механизма на процесното деяние - че пострадалото лице не е паднало само в намерението си да удари някоя друго лице, а бива съборено на земята от лице с черна на цвят тениска и дънки, след което следват множество удари с юмруци и ритници от същото лице и от второ лице със светли дрехи. Значителна част от показанията на тези свидетели са дискредитирани от останалите доказателства по делото, включително съдържанието на въпросните видеозаписи от външните общински камери, разположени на различни места в градинката на ул.“И.“ №14 - мястото на процесния случай. Така, в показанията си свидетелите Р., П., Я. и Г. посочват, че пострадалия К. сам е паднал, никой не го бил съборил на земята с удари, но от видеозаписите, става ясно, че това не отговаря на действително случилото се. Показанията на свидетелите относно механизма на получаване на травматичните увреждания от пострадалия се явяват напълно дискредитирани от съдържанието на видеозаписа от камерите, поради което и съда, констатирайки горепосочените разминавания не може да ги вземе предвид като достоверни и ги кредитира само отчасти, и то само доколкото са съответни на останалите доказателства по делото за времето, мястото и косвено за участващите лица в процесния случай.