Решение № 10010 от 26.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 71258/2024
- Вид
- Решение № 10010
- Подписан
- 26.05.2026
- В сила
- 26.05.2026
- Състав
- ДЕНИЦА ИВАНОВА ЦВЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.155 · Закон за енергетиката
- §1, т.42 · Закон за енергетиката
- чл.422, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 10010 гр. С., 26.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241110171258 по описа за 2024 година
„Т. С.”ЕАД е предявила против Ю. П. П., С. Х. П. и Х. П. П. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца, както следва:
-Ю. П. П.-1/24- за следните суми:148.14 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 до м.04.2023, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумите, лихва за забава в размер от 19.62 лева за периода от 15.09.2022 до 09.04.2024, сума за дялово разпределение за периода от м.05.2021 до м.04.2023 в размер на 2.14 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумите, и сумата от 0.46 лева –лихва за забава за периода от 16.07.2021 до 09.04.2024;
-С. Х. П.-1/24- за следните суми:148.14 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 до м.04.2023, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумите, лихва за забава в размер от 19.62 лева за 1 периода от 15.09.2022 до 09.04.2024, сума за дялово разпределение за периода от м.05.2021 до м.04.2023 в размер на 2.14 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумите, и сумата от 0.46 лева –лихва за забава за периода от 16.07.2021 до 09.04.2024;
-Х. П. П.-20/24- за следните суми: 2962.76 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 до м.04.2023, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумите, лихва за забава в размер от 392.45 лева за периода от 15.09.2022 до 09.04.2024, сума за дялово разпределение за периода от м.05.2021 до м.04.2023 в размер на 42.85 лева, 1 ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумите, и сумата от 9.16 лева –лихва за забава за периода от 16.07.2021 до 09.04.2024.
Ищецът поддържа, че с ответниците са се намирали в облигационни отношения, по силата на които им е доставял през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна ответниците се явяват неизправна страна, тъй като са останали задължени за стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължат и обезщетение за забавено изпълнение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Ю. П. П. не е представил отговор на исковата молба. В заповедното производство е направил възражение за давност.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата С. Х. П. не е представила отговор на исковата молба. В заповедното производство е направила възражение за давност.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Х. П. П. е представил отговор на исковата молба ,с който оспорва предявените искове. Прави възражение за давност.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от протокол от 20.07.2001 ОС на ЕС, с адрес:гр.С., ул. „С.“2, бл.125, вх.Б и вх.А, е взело решение да се сключи договор за услугата „Т. счетоводство” с „Т. с.”ЕООД.Договорът е сключен на 23.10.2001 По силата на договор №У-№97/2.11.2007 „Т. С.”ЕАД е възложила на „Т.
2 с.”ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиенти в сградата етажна сбоственост или в сграда с повече от 1 клиент в гр.С..
По силата на договор №Д-0-69/03.06.2020 „Т. С.”ЕАД е възложила на „Д.”ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиенти в сградата етажна сбоственост или в сграда с повече от 1 клиент в гр.С..
По делото са представени и Общи фактури, с издател „Т. С.“ЕАД и получател П. П. Г.ев.
По силата на договор за продажба от 27.12.2007, обективиран в нотариален акт №153, том II, рег. №4953, дело №334/2007 М. П. П., действаща лично за себе си и като пълномощник на П. Л. П., Г. П. П., П. Ж. П., П. К. Г., Те. К. Р. са продали на съсобственика си Х. П. П. 10/12 идеални части от апартамент №1, находящ се в гр. С., жк. „З. парк“, блок 125, вх.Б, ет.1, като П. Л. П. си е запазила пожизнено право на ползване.
Съгласно писмо от 17.06.2015 от С. община, Район „К. п.“ П. П. Г.ев и п. Л.
П. имат сключен договор от 05.09.1972 за циирания адрес- жк. З. парк, бл.125, вх.Б, ап.1..
Видно от удостоверение от ГИС С. стар адрес-жк. З. парк, ***, бл.125 се отнася за жилищна сграда, отразена с идентификатор *** с настоящ адрес:гр.С., жк. „З. парк“, блок 125, вх.А и вх.Б.
По делото са представени документи за главен отчет на уредите за дялово разпределени; индивидуални справки;документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки и документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия в топлоснабдения имот.
По делото е постъпило писмо от С. община, НАГ, съгласно което не се е намерило досие на блок 125, находящ се в гр.С., жк. „З. парк“ и Дирекцията не разполага с искания документ-Договор от 28.06.1980г. за покупко-продажба на жилище.
Съгласно заключението на ССЕ задължението за главница възлиза в размер от 1844.09 евро, а лихвата за забава е в размер от 246.41 евро.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно 3 задължено лице за заплащане на цената на доставената такава във връзка с чл.155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 е въведено понятието „клиент на топлинна енергия”, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия”.Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цената на топлинната енергия.
По силата на договор за продажба от 27.12.2007, обективиран в нотариален акт №153, том II, рег. №4953, дело №334/2007 М. П. П., действаща лично за себе си и като пълномощник на П. Л. П., Г. П. П., П. Ж.
П., П. К. Г., Те. К. Р. са продали на съсобственика си Х. П. П. 10/12 идеални части от апартамент №1, находящ се в гр. С., жк. „З. парк“, блок 125, вх.Б, ет.1, като П. Л. П. си е запазила пожизнено право на ползване.
Видно от удостоверение за наследници П. П. е починала през 2010.С оглед на което съдът приема, че е погасено вещното право на ползване върху процесния имот.
Предвид изложеното Х. П. П. се легитимира като собственик на 10/12 идеални части от процесния имот. В това си качество той се явява и потребител на топлинна енергия. В случая вещното право на ползване върху процесния имот е погасено.
С оглед на което ответникът Х. П. П. е потребител на топлинна енергия и следва да отговаря за задълженията за топлинната енергия съобразно квотата си в съсобствеността, а именно:10/12 /20/24/ идеални части.
По делото не беше ангажиран Договор от 28.06.1980г. за покупкопродажба.Поради това не се установяват правата в съсобствеността и другите съсобственици на процесния имот.
Поради това остава недоказано по делото, че ответниците С. Х. П. и Юлиян П. П. са съсобственици на процесния имот.Притежанието на право на 4 собственост, съответно на вещно право на ползване обуславя и качеството потребител на топлинна енергия.
След като не са собственици С. Х. П. и Юлиян П. П. не са и потребители на топлинна енергия, както и не са в договорни отношения с ищеца.
Предвид изложеното предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД спрямо С. Х. П. и Юлиян П. П. следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на Х. П. П.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че стойността на топлинната енергия за процесния период възлиза в размер на 1844.09 евро /3606.72 лева/.
Доколкото ищецът общо претендира сумата от 3555.32 лева – главница, до този размер следва да бъде разгледана претенцията и от нея следва да бъдат определени квотите.
С оглед на което съдът приема, че стойността на топлинната енергия съобразно частта на Х. П. П. възлиза в размер на сумата от 2962.76 лева – главница.
Основателността на претенцията обуславя произнасяне на съда по евенуално заявеното възражение за давност. Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 17.04.2024, с оглед на което погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 17.04.2021.Предмет на делото са вземания за периода от м.05.2021-м.04.2023, поради това те не са погасени по давност.
С оглед на което съдът намира, че вземанията за главница не са погасени по давност.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД спрямо Х. П. за сумата от 2962.76 лева-главница следва да бъде уважен изцяло..
По отношение на лихвата за забава
Съгласно заключението на ССЕ лихвата за забава възлиза в размер от 246.41 евро /481.93 лева/.Претенцията на ищеца за лихви е в общ размер от 5
470.93 лева, поради което до този размер следва да бъде разгледана и от нея следва да бъдат определени квотите.
С оглед на което съдът приема, че лихвите за забава съобразно частта на Х. П. П. /10/12/ възлиза в размер на сумата от 392.45 лева.
Предвид изложеното искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу Х. П. следва да бъде уважен.
По отношение на дяловото разпределение
..
Съгласно заключението на ССЕ дяловото разпределение /отчет уреди дялово разпределение/ е в размер от 26.29 евро /51.41 лева/.Съобразно частта на Х. П. П. дяловото разпределение за него е в размер от 42.85 лева.
Предвид изложеното искът за дяловото разпределение следва да бъде уважен.
По отношение на лихвата за забава върху дяловото разпределение Лихвата за забава върху дяловото разпределение се дължи от получаване на поканата от ищеца до ответника.По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е канен от ищеца да изпълни задълженията си .С оглед на което съдът приема, че ответникът Х. П. не дължи лихви за забава върху дяловото разпределение.
С оглед на което иск ът с правно основание чл.422, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД спрямо ответника Х. П. за лихви за забава върху дяловото разпределение следва да бъде отхвърлен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца съобразно уважената част от исковете.Ищецът е реализирал разноски в исковото производство в размер от 488.14 лева, от които 68.14 лева – държавна такса, 320 лева – депозит за ССЕ и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. Съобразно квотата на ответника Х. П. разноските за ищеца са 406.78 лева.Съобразно уважените искове спрямо Х. П. в полза на ищеца 6 следва да бъдат присъдени разноски в размер от 405.68 лева /207.42 евро/.
Ищецът е реализирал разноски в заповедното производство спрямо Х.
П. в размер от 109.81 лева, от които 68.13 лева – държавна такса и 41.68 лева – юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете спрямо Х. П. в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от 109.51 лева /55.99 евро/.
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответниците С. Х. П. и Юлиян П.
Разпечатката съдържа 60 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2b976588-6610-4025-80d7-5d6c81e2c3cc