Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2004 от 23.11.2018, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5045/2018
Вид
Решение № 2004
Подписан
23.11.2018
В сила
27.03.2019
Състав
АТАНАСКА АНАСТАСОВА АНАСТАСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.3 ал.1 · Закон за стоковите борси и тържищата
  • чл.3б · Закон за стоковите борси и тържищата
  • чл.3б т.1 · Закон за стоковите борси и тържищата
  • чл.3в · Закон за стоковите борси и тържищата
  • чл.3в ал.1 · Закон за стоковите борси и тържищата
  • чл.3в ал.2 · Закон за стоковите борси и тържищата
  • чл.65 ал.2 · Закон за стоковите борси и тържищата
  • чл.12 · Закон за хазарта

Р Е

Ш Е Н

И Е № 2 0 0 4

Гр. Пловдив,

23.11.2018г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пловдивски районен съд, XІ н.с. в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АТАНАСКА АНАСТАСОВА

При участието на секретаря АНЕЛИЯ

ДЕВЕДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5045/2018г. по описа на ПРС, XІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 04898/04.04.2018г., издадено от Председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/ гр. София, с което на „К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Атон“ № 54, с управител И.Н.К., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.65 ал.2 от Закона за стоковите борси и тържищата /ЗСБТ/ за извършено нарушение по чл.3б от ЗСБТ.

Жалбоподателят с жалбата си и в съдебно заседание чрез представляващия дружеството И.К. и процесуалния му представител адв. Е.Х., моли да се отмени НП, като се излагат подробни съображения по същество. Ангажират се доказателства.

Въззиваемата страна – ДКСБТ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт

К. К. оспорва жалбата и моли НП да се потвърди като законосъобразно и правилно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния

7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

В НП е отбелязано, че същото е влязло в сила на 26.06.2018г., на основание чл.58 ал.2 от ЗАНН. За да намери приложение посочената разпоредба следва нарушителят да не е могъл да бъде намерен на посочения от него адрес, респ. новият му адрес да е неизвестен, като от деня на отбелязване на това обстоятелство върху постановлението същото се счита за връчено, след което започва да се брои предвиденият в чл.59 ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок за обжалване, в рамките на който, ако не е подадена жалба, то се счита за влязло в сила.

За да намери приложение разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН е необходимо не само нарушителят да не е могъл да бъде намерен на посочения от него адрес, но и същият да е променен и новият му адрес да е неизвестен. Т.е. налице са кумулативно предвидени предпоставки, за да се прояви съставът на чл.58 ал.2 от ЗАНН и да се приеме, че НП е редовно връчено, когато това не може да стане чрез личното му връчване на нарушителя. Ако посочените предпоставки са налице се счита, че НП е редовно връчено от деня на отбелязването на посочените обстоятелства в постановлението.

Обжалваното НП е било изпратено на дружеството с обратни разписки на адреса му на управление в гр. Пловдив, ул.

„Атон” № 54, като пратките са се върнали с отбелязване върху обратните разписки, че са непотърсени. По делото обаче не са представени каквито и да било доказателства, а и не се установява от наличните такива, дружеството да е променило адреса си на управление, поради което не би могъл да се прояви съставът на чл.58 ал.2 от ЗАНН. Наред с горното следва да се отбележи и това, че в самия акт и в постановлението е посочен и друг адрес, а именно този в гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе” № 180, на който е била извършена самата проверка на търговеца. На този адрес обаче, който е бил известен на наказващия орган, постановлението не е било връчвано.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

При извършена проверка от органи на ДКСБТ гр. София на 21.03.2018г. на търговеца „К.” ЕООД било установено, че в стопанисван от дружеството склад № 313, находящ се в гр. Пловдив, на ул.„Брезовско шосе” № 180 търговецът извършва търговски сделки на едро с налични хранителни стоки, а именно захарни изделия в транспортни опаковки – кутии, на място, което не било регистрирано като стоково тържище, пазар на производителя или вписан самостоятелен обект по смисъла на ЗСБТ. Това било установено посредством проверка на издадени от дружеството фактури, а именно – фактура № **********/01.03.2018г. с получател „Зонис“ ООД гр. София, на обща стойност 1 764,80 лв. за млечен шоколад 24% мляко 38 гр., нареден в 78 кутии и др.; № **********/14.03.2018г. с получател „КГБ – 2008“ ЕООД гр. Пловдив на обща стойност 4 749,60 лв., съдържаща десерт „Галанте“ с цял лешник и орехов вкус 80 гр., нареден в 120 кутии и др.; № **********/20.03.2018г. с получател „Кенвер“ ЕООД гр. Варна, на обща стойност 2 573,30 лв. за черен шоколад 57 % какао 38 гр., нареден в 30 кутии.

За горните констатации бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 004898/21.03.2018г. от св. С.К., който квалифицирал така описаната обстановка като нарушение на чл.3б от ЗСБТ.

В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили възражения от дружеството- нарушител.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП, с което на „К.” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.65 ал.2 от ЗСБТ за извършено нарушение по чл.3б от ЗСБТ.

Като свидетели по делото са разпитани С.М.К. – актосъставител, К.Д.К., П.В.В.и В.А.Д..

В показанията си св. К. заявява, че по свое собствено субективно виждане е направил преценка, че проверяваният обект, стопанисван от „К.” ЕООД, е бил склад, тъй като в него са били съхранявани и продавани сладки изделия, като същевременно за отчитане на продажбите бил използван касов апарат. Свидетелят сочи също така и че не е била извършвана контролна покупка, а по време на проверката нямало продажби, същият не помни да е видял обявени цени върху единичните опаковки, които били на свободен достъп, не помни да е видял надпис, че стоките са на самообслужване, като не си спомня и това да е имало табели, които да удостоверяват какъв е обектът. Твърди, че актът е бил съставен въз основа на произволно избрани от него фактури.

Със сходно съдържание като на св. К. е и информацията, изложена от св. К., който в допълнение сочи, че е преценил проверявания обект като склад, тъй като последният е бил на рампа, имал е мострено помещение и склад, от който се изнасяли стоките. В допълнение св. К. сочи, че според него търговският обект не е бил магазин на самообслужване за продажба на стоки на дребно, но същевременно признава, че по време на проверката не се е случило да се извърши продажба, както и че нямало проблем в обекта да се извършват и продажби на дребно.

От показанията на свидетеля В. става ясно, че е работник в процесния обект, като заявява, че последният представлява магазин за продажба на едро и дребно на шоколадови бонбони и шоколади, в който още при влизане има касетка на вратата, в която клиентите можели да си слагат от предлаганата стока, намираща се в мострената зала, както и две или три табели, че обектът е „магазин на самообслужване”, като шоколадите са изложени с поставени цени за брой, а бонбоните - в опаковки с определен грамаж.

В хода на съдебното производство е разпитан и другият работник в обекта, стопанисван от „К.” ЕООД – св. Д., като той също заявява, че обектът представлява магазин на самообслужване за продажба на дребно и едро на бонбони с единични цени и описва същият механизъм на закупване на отделни артикули от клиентите, какъвто изложи и св. В. .

Съдът възприема показанията на всеки от свидетелите като логични и дадени добросъвестно.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател се явява недоказано, съответно оспореното постановление - неправилно и незаконосъобразно.

Отделно от това, съдът намира, че при издаване на НП са допуснати и нарушения на процесуални правила, които са довели до засягане правото на защита на наказаното лице.

Съгласно посочената за нарушена разпоредба не се допуска извършването на търговски сделки на едро с налични храни и цветя на места, различни от тези по чл.3 ал.1, чл.3а ал.1 и чл.3в от ЗСБТ, с изключение на търговия: 1. в търговски обект, представляващ магазин или вериги от магазини за самообслужване за продажба на едро и дребно на храни и нехранителни стоки, където търговията се извършва от името и за сметка на едно лице и сградите и съоръженията представляват комплексен обект; 2. при директни доставки от и за преработвателно предприятие;

3. при продажби на собствена продукция от мястото на производството.

Следователно, за да е налице деяние, съставляващо нарушение на цитираната норма, е необходимо да бъде безспорно установено, че обектът осъществява търговски сделки на едро с налични храни и не попада в категорията на изключенията по чл.3б от ЗСБТ, нито е обект по чл.3 ал.1 от ЗСБТ /стоково тържище - място за търговия на едро с налични храни и цветя/, чл. 3а ал. 1 от ЗСБТ /пазар на производителите - място и инфраструктура за търговия на едро с налични храни и цветя, където стоката от земеделски производители може да се манипулира, окачествява, етикетира и партидизира за по-нататъшна продажба на вътрешния пазар или за износ/ или чл.3в от ЗСБТ /вписан въз основа на уведомление при условията и по реда на този закон самостоятелен обект - място, което е обособено като склад за търговия на едро с налични храни и цветя, различно от това по чл.3 и 3а, където търговията с храни се извършва от името и за сметка на лице, регистрирано по чл.12 от Закона за храните, а търговията с цветя - от името и за сметка на търговеца/.

В случая не се и спори, че мястото, на което „К.” ЕООД е осъществявало търговската си дейност, не е регистрирано като стоково тържище, пазар на производителите или вписан самостоятелен обект, нито се твърди да е реализирало директни доставки от и за преработвателно предприятие или продажби на собствена продукция от мястото на производството, но от жалбоподателя се ангажират писмени и гласни доказателства, че обектът е магазин на самообслужване, извършващ търговия на дребно с храни, поради което, даже и да е констатирана сделка на едро, не може да се приеме, че дейността му не попада в хипотезата на чл.3б т.1 от ЗСБТ. В тази връзка в НП не е изследвано от страна на наказващия орган и обстоятелството дали търговията се извършва от името и за сметка на лице, регистрирано по чл.12 от ЗХ, за да се заключи, както е направено на практика, че не се касае и до случая, визиран в чл.3в ал.1 от ЗСБТ, при наличието на който обаче, няма да е налице нарушение на чл.3б, а на чл.3в ал.2 от ЗСБТ. Не е даден никъде в НП и отговор, както се посочи по-горе, на въпроса дали в конкретния случай не е налице хипотезата на чл.3б т.1 от ЗСБТ, който допуска изключение в случаите, когато търговията на едро се извършва в търговски обект, представляващ магазин на самообслужване за продажба на едро и дребно на храни.

В тази насока следва да се има предвид, че от показанията на свидетелите В. и Д., съпоставени с писмените доказателства, представени от жалбоподателя, а именно удостоверение за регистрация по ЗХ и договор за наем от 01.12.2011г. между„К.” ЕООД и „СИГНАЛ-2” ООД може да се направи различен извод относно характера на проверения обект, а именно, че е магазин, при което дори и да се извършват сделки на едро, не може да се приеме веднага, че дейността е в нарушение на чл.3б от ЗСБТ. Липсата на изследване на такива доказателства и възможности за определяне поведението на дружеството-жалбоподател според съда води до абсолютна необоснованост на изводите на наказващия орган. Нещо повече, както става ясно от показанията на св. К. последният дори не може да посочи какъв според него е провереният обект - магазин или склад. В показанията си той дава единствено субективната си оценка в тази насока, като счита, че обектът бил склад, тъй като в него са били съхранявани и продавани сладки изделия, а същевременно за отчитане на продажбите бил използван касов апарат, като според настоящия състав тези отличителни качества, които излага актосъставителят важат за абсолютно всеки вид търговски обект.

Недоказано по необходимия категоричен начин според съда се явява и твърдението, че на практика са били извършвани сделки на едро с налични хранителни стоки, доколкото към датата на проверката такава сделка не е констатирана и описана.