Решение № 407 от 08.06.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. Бургас, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20262100500694 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.437 ГПК.

С разпореждане № 9182 от 18.03.2026г.на ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 на КЧСИ по изп.дело № 644/202г.по описа на същия ЧСИ е допусната замяна на обезпечение по чл.443 ГПК,като е разпоредил:

- вдигане на запорите върху банковите сметки на длъжника М. Д. Б. в „Първа инвестиционна банка“АД,“Юробанк България“АД и „Пейнетикс“АД;

-вдигане на запора на дружествен дял в „Милениум МБ“ЕООД;

-вдигане на

***; наложената възбрана върху имот с идентификатор

№

-налагане на възбрана върху имот с идентификатор №***,находящ се в гр.Несебър;

-запазване на наложените възбрани върху земеделски земи.

Жалби срещу разпореждането на ЧСИ са подали и двете страни по изпълнителното дело.

Взискателят М. М. Б.,действащ чрез неговата майка и законен представител Ю. В.

К. е подал в законоустановения срок жалба срещу разпореждането,с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на преценката на ЧСИ относно наличието на 1 предпоставките за замяна на обезпеченията. Твърди се,че длъжникът не е заплатил присъдената на детето издръжка за месеците от декември 2025г.до март 2026г.,въпреки получената ПДИ.Счита,че замяната на обезпеченията е несъразмерна,несъответстваща на размера на задължението на длъжника и е в противоречие с интересите на детето,доколкото се касае за присъдена издръжка на малолетно дете,което се лишава от възможността за своевременно и действително принудително изпълнение чрез насочването му към налични активи на длъжника,каквито са паричните средства по банковите му сметки,вследствие на което е възможно да не са нужни последващи процесуални действия по принудително изпълнение върху имот с идентификатор №***,находящ се в гр.Несебър,който според майката е в много лошо състояние и реализирането на продажбата му може и да не се осъществи.Същото се касае и до възбранените земеделски земи,които са съсобствени на длъжника с други наследници,което означава,че публичната им продан ще се осъществи върху идеалните части на длъжника,а интерес към закупуване на идеални части от потенциални купувачи няма. Твърди се,че с извършената замяна на обезпечението на дълга ,възможността за принудително изпълнение е ограничена само по отношение на имота,който не е описан от ЧСИ и няма оценка,поради което не може да бъде направена и преценка за съразмерност по смисъла на чл.442а ГПК.Счита,че с така направената замяна се накърняват правата и законните интереси на детето,като неоснователно се препятства възможността за реално удовлетворяване по вземането за издръжка.С така направената замяна на обезпечението реално съществува и възможността длъжникът да се разпореди с освободените активи ,като впоследствие принудителното изпълнение не само да се затрудни,а и да стане неосъществимо принудителното събиране на дължимите от длъжника средства за присъдената издръжка на малолетното дете. Прави се и довод,че практиката на съдилищата по приложение на чл.442а ГПК е категорична,че доколкото се касае за интересите на ненавършило пълнолетие дете за вземане за издръжка,приложение на чл.442а ГПК ,дори във връзка с чл.443 ГПК не следва да се осъществява,независимо от молбата на длъжника в тази насока,защото водещото по такива изпълнителни дела е постигането на повисока степен на защита на правата на детето.Моли за отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно.

Длъжникът е представил в срок писмено становище по жалбата,като е изложил доводи за неоснователността и. Посочва,че не отговаря на истината твърдението,че не е заплатил издръжките за периода м.декември 2025г.-м.март 2026г.,като посочва,че е заплатил доброволно 20% от вземането ,в размер на сумата 2 235.40 евро,като се е задължил да внася всеки месец по 10% от остатъка от дълга,а в общата сума на дълга са включени и издръжките за тези месеци. В запорираните банкови сметки не е имало наличности,защото в противен случай запорите е следвало да бъдат изпълнени и сумите-преведени по сметка на съдебния изпълнител.Прави довод,че при решаване на въпроса за замяна на обезпечението съдебният изпълнител няма задължение да извършва опис и оценка на имотите,за да прецени дали има съразмерност.Заявява,че след плащането на 20% от дълга,остатъкът е в размер около 8 000 евро,който е в пъти по-малък от пазарната оценка на имота,предоставен за замяна на обезпечението. Прилага и обява за продажба на имот със сходни параметри с 2 имота с идентификатор №***,находящ се в гр.Несебър,като твърди,че този апартамент би получил оценка минимум 180 000 евро,надхвърляща многократно остатъка от дълга.Имотът е на втора линия,в близост до плажа и не е обременен с вещни тежести,поради което и е много по-бързо ликвиден в сравнение с възбранените земеделски земи.Счита,че предложеното от него обезпечение е в напълно достатъчен размер,за да бъде удовлетворено вземането на взискателя ,без да бъдат застрашени неговите интереси и да се постави под съмнение събираемостта на вземането. Позовава се и на разпоредбата на чл.441 ал.2 ГПК,моли да се вземе и предвид фактът,че върху другия имот,за който възбраната е вдигната има вписана договорна ипотека от 29.03.2023г.в полза на „Парт финанс“ЕООД с материален интерес 100000евро. В случай,че тази възбрана остане в сила,ще е налице реална опасност кредиторът на длъжника да пристъпи към предсрочно изпълнение върху ипотекирания обект,от което за длъжника биха произтекли непоправими вреди в много поголям размер.

Длъжникът М. Б. също е подал в срок жалба срещу разпореждането на ЧСИ Делян Николов,в частта му,с която съдебният изпълнител е отказал вдигане на наложените обезпечителни мерки-възбрани върху идеални части от земеделски имоти,находящи се в землището на с.Оризаре,Бургаска обл. В жалбата са изложени идентични твърдения относно размера на остатъка от дълга след доброволното плащане на 20% и задължаване за плащане по 10% всеки месец,като се изразява становище,че предложеното от длъжника обезпечение – възбрана върху имота с идентификатор №***,находящ се в гр.Несебър,който е жилищен и необременен с вещни тежести е напълно достатъчно,стойността на този имот надхвърля в пъти размера на дълга и е напълно достатъчно за удовлетворяване вземането на взискателя,без да бъдат застрашени неговите интереси и да се постави под съмнение събираемостта на вземането.В тази връзка счита,че обезпеченията чрез възбрана на земеделски земи следва да бъдат отменени,тъй като запазването им е незаконосъобразно,предвид несързамерността на обезпечението с размера на остатъка от дълга. Моли за отмяна на разпореждането на ЧСИ Делян Николов в обжалваната част.

В законния срок е постъпил и писмен отговор на жалбата,подаден от взискателя чрез пълномощника адв.Калев,с изразено становище за неоснователността и.

ЧСИ Делян Николов е представил становище по жалбите с изложени доводи за неоснователност на оплакванията и на двете страни.

Жалбата на взискателя е допустима,тъй като с обжалваното разпореждане ЧСИ прекратява изпълнението по посочения от взискателя изпълнителен способ и насочване на изпълнението върху посочените от него вещи или вземания,т.е. жалбата е с правно основание чл.435 ал.1 т.1 ГПК.

В чл.435 ал.2 ГПК законодателят е изброил подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител,между които не е отказът да удовлетвори искане на длъжника за замяна на обезпечение поради несъразмерност. При това положение,жалбата на длъжника М. Д. Б. следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.

3

БОС намери жалбата на взискателя за частично основателна по следните съображения:

Производството по изпълнително дело №644/2025г.по описа на ЧСИ Делян Николов е било образувано по молба на взискателя М. М. Б. –малолетен,действащ чрез своята майка и законен представител Ю. В. К. и представен от изпълнителен лист,издаден по гр.д.

№189/2024г.по описа на БРС,с дължими вземания за издръжка на детето М. Б. от баща мудлъжникът М. Д. Б.. С влязлото в сила на 29.11.2025г.съдебно решение по гр.д.

№189/2024г.по описа на БРС М. Б. е осъден да заплати на детето М. Б. сумата от 2 500 лв.издръжка за минало време, месечна издръжка в размер на 500 лв.за периода от 09.02.2024г.до 31.12.2024г.и месечна издръжка в размер на по 600 лв.,начиная от 01.01.2025г.до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване.Всички вземания за издръжка са присъдени ведно със законна лихва.

Видно от поканата за доброволно изпълнение,към 08.01.2026г.задълженията на длъжника са били следните: 8078.52 евро главница,1124.99 евро лихви,151.36 евро разноски и сумата от 810.89 евро разноски по съдебното изпълнение.

ЧСИ е наложил следните обезпечителни мерки- запори върху банковите сметки на длъжника М. Д. Б. в „Първа инвестиционна банка“АД,“Юробанк България“АД и „Пейнетикс“АД;запор на дружествен дял в „Милениум МБ“ЕООД; възбрана върху имот с идентификатор № *** и възбрана върху ½ ид.части от земеделски земи,находящи се в землището на с.Оризаре,Бургаска обл.

След връчване на поканата за доброволно изпълнение с молба от 26.02.2026г.длъжникът е направил възражение за несъразмерност на наложените обезпечения на основание чл.442а ал.2 ГПК,като е поискал същите да бъдат вдигнати изцяло и на основание чл.443 ГПК е предложил друг имот,който да служи като обезпечениеимот с идентификатор №***,находящ се в гр.Несебър, представляващ апартамент с площ 124 кв.м.,представил е и нотариален акт за имота.

Взискателят е изразил писмено становище за неоснователност на искането на длъжника в молба от 16.03.2026г.

Длъжникът е направил и волеизявление,че желае да заплати доброволно задължението си,като внесе 20 % и ежемесечно внася по 10% по сметка на ЧСИ. Безспорно се установява,че е погасил 20% от дълга си и се е задължил да внася по 10% ежемесечно, като в тази връзка изпълнителното дело е спряно от ЧСИ на основание чл.454 ГПК с разпореждане от 17.03.2026г.

Съгласно чл.443 ГПК на длъжника е предоставена възможност да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане или да бъде извършено само чрез някои от поисканите от взискателя способи на изпълнение.Съдебният изпълнител насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане,ако прецени,че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя.

Разпоредбата на чл.442 а ал.1 ГПК предвижда спазване на принципа за съразмерност между наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите способи за 4 изпълнение с размера на задължението,като при преценката за съразмерност следва да се отчитат всички данни и обстоятелства по делото,процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено.

В чл.442а ал.2 ГПК е предвидена възможност за длъжника да направи възражение за несъразмерност,по което се произнася съдебният изпълнител.При установяване на несъразмерност съдебният изпълнител вдига съответните обезпечителни мерки.

В обжалваното разпореждане ЧСИ Делян Николов е извършил правилна и законосъобразна преценка за наличие на предпоставки за уважаване искането на длъжника за замяна на обезпеченията и възражението му за несъразмерност. Съобразил е,че длъжникът след връчване на поканата за доброволно изпълнение е заявил желанието си да заплаща доброволно дълга си,внесъл е 20% от цялата дължима сума и се е задължил да внася по 10% ежемесечно. Следователно,процесуалното поведение на длъжника до момента не дава основание за извод,че създава пречки изпълнението,а точно обратното.Изпълнителното дело е спряно на основание чл.454 ГПК,от което следва извод,че към момента не са налице основания за пристъпване към принудително изпълнение.

Неоснователни са доводите в жалбата,че съдебния изпълнител не е взел предвид факта,че длъжникът не е заплатил доброволно месечните издръжки за детето за периода след влизане в сила на съдебното решение- от м.декември 2025г.до м.март 2026г.