Решение № 4001 от 06.04.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4001

Пловдив, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЗДРАВКА ДИЕВА

При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 20267180700330 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Н. Т. ***ЕООД, [ЕИК], [населено място], [улица], *** представлявано от управителя А. А., с пълномощник Еднолично адвокатско дружество С. и партньори, представлявано от адв. С., обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № GPAM - 1315849/01.01.2026г., издадена от мл. автоконтрольор към сектор Пътна полиция [област], ОД МВР - [област], изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което е неправоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишено от това право по съдебен или административен ред, за срок от шест месеца.

- Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се формално посочено фактическо и правно основание, без яснота за действителната причина за налагане на мярката, което представлява липса на мотиви по см. на чл.59 ал.2 т.4 АПК. Посочено е, че оспорващото дружество не е уведомено за издадено наказателно постановление /НП/ на водача Д. П., по отношение на което е прието, че е влязло в сила на 17.12.2025г. Поддържа се, че СУМПС на водача е иззето при съставяне на АУАН № 4544818/01.01.2026г. – след проверката, послужила като фактическо основание за издаване на оспорената заповед. В тази вр. се счита, че към момента на проверката водачът не е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, което означава, че не е била налице материалноправната предпоставка за налагане на ПАМ по чл.171 т.2А б. А ЗДв.П. Тоест, към дата на проверката наказанието, наложено с НП не е било приведено в изпълнение и срокът му не е започнал да тече. С позоваване на Наредба № I-157/01.10.2022г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина – чл.20 и чл.190 ал.1 и ал.2 ЗДв.П е посочено, че наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ тече от дата на изземване на свидетелството. В случая изпълнението на наказанието е започнало с изземване на СУМПС при съставяне на оспорената заповед, а не преди това, поради което се счита, че не е изпълнен съставът на чл.171 т.2А б.А ЗДв.П и към момента на проверката водачът не е бил действително лишен от право да управлява МПС. Поддържа се, че прекратяването на регистрацията на собственото на дружеството МПС няма отношение към изпълнение на наказанието и превръща превантивната мярка в санкция, което е недопустимо и противоречи на нейния правен характер. Твърди се противоречие на целта на закона и принципа на съразмерност с позоваване на съдебна практика.

В ход по същество адв. С. и адв. Й. поддържат жалбата и във вр. с приетите по делото доказателства считат, че оспорващото дружество е положило дължима грижа при сключване на договор за наем и отдаване на МПС. В конкретния случай не е било фактически възможно жалбоподателят да провери дали водачът е бил правоспособен, тъй като за това е бил ангажиран наемателят.

Поискана е отмяна на заповедта с присъждане на направените съдебни разноски.

- Ответникът мл. автоконтрольор към сектор Пътна полиция [област], ОД МВР – [област], А.. Г. не изразява становище по жалбата и по същество.

Окръжна прокуратура-Пловдив не участва в съдебното производство.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване на 05.01.2026г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта. Жалбата е подадена на 19.01.2026г. Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт, поради което жалбата е подадена при наличие на правен интерес.

1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.4 АПК/.

1.1. Ответникът представи и по делото са приети : Заповед № 244з-2289/04.07.2024г. на Директор ОДМВР - [област], т.2 /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.26 – адм.д.№ 117/2026г., АС - [област]/; АУАН серия GA № 4544818/01.01.2026г. /л.18, дело на АС - [област]/, според фактическата установеност в който - на 01.01.2026г. около 16,35ч. на ПП1-Е79 км. 376 ПВ [община], посока на движение от [населено място] към [населено място] – Д. П. управлява влекач МАН ТГХ 18.440 4х2 БЛС ЕЛ с рег. № [рег. номер], собственост на Н. Т. ***ЕООД, Пловдив, с прикачено към него полуремарке Кроне СД с рег. № [рег. номер], което също е собственост на посоченото дружество, като е лишен от право да управлява МПС по административен ред с влязло в сила на 17.12.2025г. наказателно постановление № 25-1228-004332/16.09.2025г., с което е нарушил чл.150а ал.1 ЗДв.П; докладна записка от 01.01.2026г. от А.. Г., съдържаща информация – фактическата установеност в АУАН, вкл. в която е вписано, че НП № 25-1228-004332/16.09.2025г. е връчено на Д. П. на 02.12.2025г. и е влязло в сила на 17.12.2025г., като с посоченото НП водачът П. е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца; Постановление за прекратяване на наказателно производство от 09.01.2026г. на РП – [област] по отношение на П.; справка за нарушител / водач П.; удостоверение за заеманата длъжност от А.. Г.; заверено копие от наказателно постановление № 25-1228-004332/16.09.2025г. с данни за връчването му на 02.12.2025г. и удостоверено обстоятелството на влизането му в сила на 17.12.2025г. посредством печат и подпис с текст /л.22 от настоящото дело/.

В обстоятелствената част на оспорената заповед е посочено за взето предвид съдържанието на АУАН серия GA № 4544818/01.01.2026г. - на 01.01.2026г. около 16,35ч. на ПП1-Е79 км. 376 ПВ [община], посока на движение от [населено място] към [населено място], Д. П. управлява влекач МАН ТГХ 18.440 4х2 БЛС ЕЛ с рег. № [рег. номер], собственост на Н. Т. ***ЕООД, Пловдив, с прикачено към него полуремарке Кроне СД с рег. № [рег. номер], което също е собственост на посоченото дружество, като е лишен от право да управлява МПС по административен ред с влязло в сила на 17.12.2025г. наказателно постановление № 25-1228-004332/16.09.2025г., с което е нарушил чл.150а ал.1 ЗДв.П.

В разпоредителната част на оспорения административен акт е вписано лишаване от правото по съдебен ред, но след като е налице пряко позоваване на АУАН серия GA № 4544818/01.01.2026г. – фактическите констатации в същия представляват мотиви на заповедта и волята на административния орган е ясна. В тази вр. отсъства възражение за редовно връчване на НП или твърдение за обжалването му.

1.2. Собственик на превозното средство - влекач МАН ТГХ 18.440 4х2 БЛС ЕЛ с рег. № [рег. номер] е жалбоподателят - адресат на оспорената заповед, който факт изрично е отразен в разпоредителната част на административния акт и не е спорен.

Правното основание, посочено в оспорената заповед е чл.171 т.2А б.А ЗДв.П - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца : „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки : 2а /нова – ДВ, бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г., изм., бр. 54 от 2017г., бр. 77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г., бр. 2 от 2018г., в сила от 3.01.2018г./ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;”.

2. Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган. Със Заповед № 244з-2289/04.07.2024г. Директор ОДМВР - [област] е оправомощил длъжностни лица от ОД МВР-[област] да налагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 б”а” и т.6 ЗДв.П, сред които заемащите длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ и сектор Пътна полиция при ОД МВР – [област], която длъжност е вписана по отношение на А.. Г. за сектор Пътна полиция в удостоверението от ОД МВР – [област]. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П принудителните административни мерки /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед № 244з-2289/04.07.2024г. на Директора на ОД МВР – [област] относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР – [област] да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и с оглед обективно извършване на нарушение, като основанието е самото нарушение.

По отношение мотивите - те може да се съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях /ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. В тази вр. бе посочено по-горе, че административният орган се е позовал на АУАН серия GA № 4544818/01.01.2026г. В ЗДв.П не е регламентирано задължение за обосноваване на ПАМ само и изрично с АУАН, но в случая са налице фактически основания /чл.59 ал.2 т.4 АПК/, обосноваващи извод за административното нарушение, за неизпълнение на което се налага ПАМ на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице конкретни обстоятелства – посочените в б.А от т.2А на чл.171 ЗДв.П, и в частност съдържащи се в чл. 150а ал.1 ЗДв.П /“За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“/. Фактическата установеност, обосноваваща издаване на ограничителната мярка може да бъде обективирана и в друг документ – напр. докладна записка, както е в случая.

Адресатът на заповедта правилно е определен - с фактическото прилагане на мярката собственикът на автомобила се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно неговото предназначение и правните й последици пораждат действие пряко и непосредствено именно в неговата правната сфера.