Решение № 469 от 13.11.2025, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Русе, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Йордан Дамаскинов при участието на секретаря Ирена Иванова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20254500500718 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Енерго- Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Вл.

Варненчик“ №258, Варна Тауърс, кула- Г против решение №1191/23.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 1035/2024 г. по описа на Районен съд- Русе, с което са осъдени да заплатят на Б. Г. С. от гр.Русе сумата в размер на 14 610 лв., представляваща обезщетение на основание чл.34, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново решение, с което искът се отхвърли. Иска присъждане на направените разноски за производството.

Ответникът по жалбата Б. Г. С. от гр.Русе чрез пълномощника си адв. М.

А. от АК-Русе е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за 1 правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира направените разноски.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството по делото е образувано по предявен от Б. С. против жалбоподателя иск за заплащане на неустойка с правно основание чл.92 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства е установено, че с нотариален акт за дарение №59 от 28.06.1965г. Г.В. С. е придобил правото на собственост върху недвижим имот- лозе от 1 000 кв.м., находящ се в землището на гр.Русе, местност „Папаз Дере”. Въз основа на разрешение за строеж № 846А от 14.07.1981г. в имота е била построена вила, която е била захранена с електрическа енергия и на името на Г. С. била открита партида за имота.

Впоследствие в имота била изградена и друга постройка, която не била присъединена към ел. мрежата по надлежния ред, а имота е бил разделен на два нови поземлени имота- с идентификатори № *** и с № ***. по действащата кадастрална карта.

Г. С. е починал на 12.10.2008 г. и негови законни наследници били децата му- В.Г., С.С., Г.С. и Б. С.. С договори за покупко- продажба, сключени с нотариален акт – вх.рег.№10158/17.08.2012г., акт № 105, т.29, дело №5788/2012 г. и вх.рег.№10284/21.08.2012 г., акт №170, т.29, дело №5861/2012 г. на СВ-Русе В.С. и Г.С. са прехвърлели на Б. С. правото на собственост на притежаваната от всяка от тях ¼ ид.ч. от недвижимия имот- ПИ с идентификатор № ***, находящ се в гр.Русе, местност „Папаз дере“ с площ от 459 кв.м., заедно с построената в него електрифицирана сграда с идентификатор *** с площ от 17 кв.м. С нотариален акт за дарение- вх.рег.№ 13698/26.09.2016 г. , акт №188, т.35, дело №7132 на СВРусе С.С. Ф. е дарила на Б. Г. С. притежаваната от нея ¼ ид.ч. недвижимия 2 имот- ПИ с идентификатор № ***, находящ се в гр.Русе, местност „Папаз дере“ с площ от 459 кв.м., заедно с построената в него електрифицирана сграда с идентификатор *** с площ от 17 кв.м, с което същият е станал едноличен собственик на имота.

С.С. е придобила правото на собственост върху съседния недвижим имот с идентификатор № ***, заедно с построената в него сграда с идентификатор № *** чрез договори за покупко- продажба, сключени с В.С. и Г.С. и чрез договор за дарение, сключен с Б. С.. Същата е подала до „Енерго про“ заявление № 5046697/11.02.2019 г. за прехвърляне на партидата на имота с кл. № 1700021297, ползван от нейния баща Г. С. като е приложила удостоверение за наследници и нотариалните актове, с които се е легитимирала като собственик на имота.

По нейно искане електрозахранването в имота е било преустонановено.

По повод прекъсване на електрозахранването на имота Б. С. е подал възражения и жалби като в хода на извършените от жалбоподателя проверки е било установено, че захранването на имота с ел. енергия е прекъснато по молба на клиента- С.С., за което Б. С. е бил уведомен и поканен да подаде заявление за встъпване в договорни отношения с писмо от 20.05.2019 г. и съответно от 05.06.2019 г. Б. С. не е подал заявление за откриване на партида на негово име, а е оспорвал действията на жалбоподателя по съдебен и едминистративен ред.

След приключване на административното производство – на 20.03.2023 г. същият е подал заявление до жалбоподателя, с което е поискал снабдяване с електическа енергия на съществуващ обект с кл.

№ 1700171089, ползван до този момент от С.С..

При така установените факти първоинстанционният съд е уважил предявеният иск по съображения, че са налице предпоставките на чл.34 от Общите условия на договора за продажба на електрическа енергия.

Прието е, че съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про продажби” АД търговското дружество носи отговорност за щети, нанесени на потребителите при неправомерно прекъсване на електроснабдяването, като е предвидено и че в случай, че потребителите останат без електрическа енергия по вина на „Енерго-Про продажби” АД повече от 24 часа след получаването от „Енерго-Про продажби” АД на уведомление от потребителя, „Енерго-Про 3 продажби” АД заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30 лева и по 20 лева за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия. Приети са неоснователни направените от страна на жалбоподателя възражения, че не са налице предпоставките на тази разпоредба, тъй като няма валидно сключен договор между страните, уговорена по размер неустойка за неизпълнение на договорни задължения и виновно неизпълнение на договорни задължения от негова страна. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че Б. С. се явява потребител на енергийни услуги по смисъла на пар.1, т.41Б, б.“ж“ от ДР на ЗЕ, тъй като имотът му е бил присъединен към мрежата на електроразпределителното предприятие и за имота е била разкрита партида с клиентски и абонатен номер. Въз основа на това съдът е приел, че страните по делото са страни по валидно облигационно правоотношение по сключен договор за специфичен вид стока /ел.енергия/, което се регламентира от публично известни Общи условия. Прието е, че действията от страна на жалбоподателя, свързани с прехвърляне на партидата на името на друго лице- различно от ответника по жалбата, са неправилни и че правата на С. са били накърнени като в период от четири години същият е бил неправомерно лишен от ползване на ел. енергия, за което дължи обезщетението, регламентирано в чл.34 от ОУ.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо последните да се доказват.

Цитираната правна норма сочи, че неустойката е изрична договорна клауза, чийто съществен елемент е предварителната определеност на размера на обезщетението за предполагаемите вреди от неизпълнението.

За да бъде уважена исковата претенцията, следва да се установи в процеса наличието на договор между страните, наличие на клауза за неустойка, изпълнение на поетите от ответника по жалбата и ищец в първоинстанционното производство задължения, респ. заявена от него готовност да изпълни породените от договора задължения, както и неизпълнението на договорните задължения от страна на жалбоподателя. В процеса в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи първите 4 три елемента от фактическия състав на цитираната правна норма.

Б. С. е основал претенцията си на твърдения, че като собственик на електрифициран недвижим имот има качеството на потребител и съответно на страна по договор за доставка на ел. енергия с жалбоподателя.

По делото не са релевирани доказателства, въз основа на които да се обоснове извод, че за процесния период страните по делото са били в договорна връзка, породена от сключен договор за продажба на ел. енергия.

Договорът за продажба на електрическа енергия е регламентиран от Закона за енергетиката, Правилата за търговия с електрическа енергия и Общите условия на доставчика.

Съгласно чл.4, ал.1 от Общите условия на договора за продажба на ел. енергия на жалбоподателя, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД.

За валидно възникване на договорна връзка потребителят следва да подаде заявление за продажба на електрическа енергия по образец, ведно с изискуемите от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД документи- чл.17 от ОУ.

Същият е задължен и да съобщава на доставчика в 30-дневен срок в писмена форма за всяка промяна в данните по чл.12, ал.1 от Общи условия, както и за промени свързани със собствеността относно обекта, в който „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД доставя електрическа енергия.

Безспорно е установено, че потребител на ел. енергия за процесния недвижим имот е бил бащата на Б. С.- Г. С., поч. на 12.08.2008 г. и оставил за свои законни наследници децата си- В.Г., С.С., Г.С. и Б. С.. В резултат на настъпилото наследствено правоприемство същите са придобили качеството на страна по договора за продажба на ел. енергия като за тях е възникнало задължението да уведомят жалбоподателя за настъпилата промяна в собствеността. Няма доводи и доказателства за изпълнение на това задължение от тяхна страна. Това тяхно качество обаче е прекратено с извършените разпоредителни сделки, в резултат на които Б. С. е придобил 5 собствеността на електроснабдения недвижим имот, а сестра му С.С.- на съседния недвижим имот.

Фактът на придобиване на собствеността върху имота не е достатъчно условие за възникване на договорна връзка с доставчика, тъй като за да придобие качеството на потребител по договор за доставка на ел. енергия, същият е следвало съобразно изискването на чл.12 и чл.17 от ОУ да уведоми доставчика и да подаде съответното заявление за прехвърляне на партидата на имота. Няма доводи и доказателства същият да е предприел съответните действия от момента на придобиване на собствеността до 20.03.2023 г.

Установено е по делото, че заявление по правилата на чл.17 от ОУ е подала С.С.- на 11.02.2019 г., която от този момент е придобила качеството на потребител по смисъла на закона и на ОУ на доставчика. Към заявлението С.а е приложила документи, удостоверяващи правата й върху имота, вкл. и удостоверение за наследници на Г. С.. По нейно искане и в съответствие с чл.22, т.3 от ОУ е било прекъснато електроснабдяването на процесния недвижим имот.

Посочените факти сочат, че за процесният период между страните не е съществувало валидно договорно правоотношение, породено от договор за доставка на ел. енергия. Липсата на договорна връзка между страните е факт, който обуславя неоснователност на иска за заплащане на обезщетение за неизпълнение на договорни задължение под формата на неустойка по смисъла на чл.92 от ЗЗД , респ. на основание чл.34 от ОУ на договора за продажба на ел. енергия на жалбоподателя.

Отделно от това следва да се посочи, че предприетите от жалбоподателя действия по преустановяване на доставката на ел. енергия в имота на ответника по жалбата не са неправомерни. Същите са предприети по искане на лице, имащо качеството на потребител, с който са били в договорна връзка.