Решение № 1020 от 02.10.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1020 гр. Бургас, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20232100501388 по описа за 2023 година

Производството по делото е по чл. 258 и следващите от ГПК, вр.чл.310 и сл. от ГПК, образувано по въззивната жалба на К. А. К. ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, подадена чрез процесуален представител адв. Атанас Рахнев от Варненска АК с адрес на кантората: гр. Варна, ул.“Шар“№ 22, срещу Решение № 1366 от 19.06.23 година по гр.д.

№104/ 23 година по описа на Районен съд- Бургас, с което заявените от нея претенции с правно основание в чл. 344 алинея 1, точка 1-3, вр. чл.225 от Кодекса на труда (КТ), за признаване на незаконно и за отмяна на уволнението на ищцата, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение поради оставането й без работа в следствие на незаконното уволнение, са отхвърлени.

Решението се сочи за неправилно и необосновано , поради следното:

В контекста на първите две претенции(отмяна на уволнение и възстановяване на заеманата длъжност), страната поддържа, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства, имащи пряко отношение към това, че е трудоустроена, за което е издадено експертно решение № 0151 от 10.03.23година, влязло в законна сила на 27.04.2023 година, сочещо оценка на работоспособността на лицето от 54%.

Сочи се, че ищцата попада под специалната закрила по чл. 333, ал.1, т.2 от КТ, т.к. след обжалване пред НЕЛК, срокът на решението на ТЕЛК е продължен до 2026 година. Това налагало работодателят да поиска визираното в закона предварително разрешение от Инспекцията по труда(ИТ) за уволнението на ищцата, но такова в случая липсвало, както и мнение на ТЕЛК, 1 изискуемо съгласно чл. 333 алинея 2 КТ. В тази връзка се цитира практика на ВКС, сочеща, че в тези случаи закрилата по чл. 333 от КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици но уволнението, по социални и хуманни критерии, като единствено значение към датата на връчване на заповедта за уволнение имало това дали работникът е страдал от такова заболяване. Страната поддържа, че и за закрилата по чл. 333 алинея 1 точка 3 от КТ нямало значение дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за такова, тя се прилагала независимо от това.

При тези обстоятелства, доколкото към датата на уволнението служителката е била и в болничен, а работодателят не е поискал разрешение от Инспекция по труда за уволнението й, последното се явявало незаконно дори само на това основание. В случая съдът не е отчел факта, че ищцата е била в болнични от 07.09. 22година до 06.10.22г.,макар болничният й лист да е издаден на 13.09.22 година.

Работодателят не можел да предприеме уволнение, респективно прекратяването на трудово правоотношение поради съкращаване на щата, когато служителят му е в болничен, без да спази процедурата, като изиска предварително разрешение за това от ИТ.

Такова уволнение би било незаконосъобразно и съдът би следвало да го отмени дори само на това основание, без да разглежда трудовия спорт по същество.

Възразява се и срещу извода на първата инстанция, че исковата молба е входирана в деловодството на съда на 09.01.23 година, след изтичането на двумесечния срок по чл. 358 алинея 1 точка 2 от КТ, поради което заявените искове били погасени.

Моментът на подаване на исковата молба бил неправилно възприет от съда, защото върху исковата молба е поставено клеймо с дата на постъпване в БРС на 06.01.23 година, а не на 09.01.23г.

Счита незаконосъобразна и констатацията на РС- Бургас, че в случая не намира приложение чл. 358 алинея 3 от КТ, т.к. депозираната от ищцата в Инспекция по труда срещу „Победа“ АД жалба- възражение от 05.10. 22 година следвало да се счита за искова молба, с която се моли за отмяна на отправеното й предизвестие. Волеизявлението е следвало да бъде служебно препратено към Районен съд- Бургас, като сезираща го искова молба, без значение дали и как ще бъде прието от посочения съд, като според страната не е било необходимо тя да отправя в такава насока изрично искане до ИТ. Поддържа, че намерението и волята й за търсене на съдебна защита срещу незаконното уволнение са били неправилно изтълкувани от първоинстанционния съд, доколкото ищцата се е защитавала лично, без процесуален представител, а няма юридическо образование.

По отношение на третия иск- за обезщетение, страната поддържа в жалбата и доводите си, изложени чрез процесуален представител адвокат Миглена Христова пред първоинстанционния съд, в становището на отговора на исковата молба, както и в депозираните от нея писмени бележки.

В обобщение страната моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и за постановяването на ново, с което въззивният съд да уважи изцяло заявените претенции,като признае уволнението й за незаконно, отмени го като такова, възстанови я на заеманата преди това длъжност и й присъди обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер от 8700лв. за периода от 08.10.22г. до 08.04.23г.

Не ангажира нови доказателства.

В отговора на въззиваем „Победа“АД , подаден чрез адв. Н. Р. К. от АК- Бургас, с адрес 2 на дейността: гр. Бургас, ул.“ Христо Фотев“ № 22, ет. 1, офис 1, е изложено становище за допустимост, но неоснователност на въведените с въззивната жалба оплаквания. Конкретно се излагат следните доводи:

Поддържат се изцяло като правилни съображенията на първата инстанция, че претенциите на ищцата са заявени извън срока, визиран в чл. 358, алинея 1, точка 2 от КТ връзка алинея 2, точка 1 от същата разпоредба. Твърди се, че тъй като предизвестието е връчено на работника на 07.09.22 година, едномесечният срок е изтекъл на 08.10.22 година, поради което и с оглед чл. 335 алинея 2, точка 1 от КТ, трудовото правоотношение се счита за прекратено считано от втората дата, от когато започва да тече и двумесечният срок за предявяването на иска за признаване на уволнението за незаконно и за възстановяване на работника на заеманата преди уволнението длъжност. Тъй като ответникът е направил изрично в отговора на исковата си молба възражение за изтекла давност, съдът правилно е приел, че тези два иска следва да се считат за неоснователни, поради изтичането на предвидения в закона давностен срок. Страната се позовава и на задължителна съдебна практика, изразена в Тълкувателно решение № 1/2014 година от 12.05.15 година по тълкувателно дело № 1/ 2014 година на ВКС- ОСГК.

Третата претенция (по чл. 344 алинея 1 точка 3 от КТ връзка чл. 225 алинея 1 от КТ) следвало също да се счете за неоснователна- не като погасена по давност, но като обоснована от уважаването на иска за признаване на уволнението за незаконно, който е неоснователен, като погасен по давност. Следователно и претенцията за обезщетение е неоснователна и правилно според страната е била отхвърлена от БРС.

Възразява се и срещу оплакването за неправилно възприето от съда датиране на исковата молба. Действително е налице грешка в смисъл, че същата е счетена за подадена на 09.01.23г., която обаче не обосновава твърденията на въззивницата за друг правен резултат от настоящия спор. Исковата молба е била изпратена по пощата на 06.01.23 година, но след изтичане на двумесечния давностен срок за предявяването на претенциите, поради което следва да се чете за просрочена. Подкрепя доводите си със съдебна практика, която цитира.

Счита обаче, че дори срокът за подаването на иска да се зачита от датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищцата, предвиденият в закона такъв пак е изтекъл, защото заповедта за уволнението от дата 29.09.22 година е връчена на К. К. на 11.10.22 година срещу отказ да я получи, удостоверен и с подписите на двама свидетели, т.е. ищцата се счита запозната със съдържанието на заповедта. То било видно и от представения по делото с отговора на исковата молба воден в дружеството Дневник за върнати трудови книжки, от чиито записи се установява, че на 11.10.22година ищцата е получила оформената си трудова книжка срещу подпис.

Възразява се и срещу настояването на въззивницата, възражението й до Инспекция по труда в гр.Бургас, съдържащо искане за отмяна на предизвестието, да се счете за искова молба против незаконното й уволнение, целяща отмяната му. Излагат се подробни съображения в тази връзка и се подкрепят с цитирана в изложението съдебна практика.

Поддържа се, че дори подадената до некомпетентния орган жалба да се цени като искова молба, тя следва да се счете за преждевременно заявена, поради което и недопустима.

Възражението е подадено на 05.10.22година, а прекратяването на трудовото правоотношение е настъпило на 08.10.22 година.

Оспорва и оплакването, че работодателят не е взел предварително разрешение от 3

Инспекцията по труда, респективно мнение на ТЕЛК в хипотезите на чл. 333 алинея 1 точка 2 и точка 3 КТ, тъй като тези доводи не са своевременно заявени за разглеждане в процеса.

Първото посочено основание за незаконност е направено в становище от 02.06.23 година, т.е. след изтичането на срока за уточнение на исковата молба и след срока за вземане на становище по доклада на съда, а второто възражение е заявено едва с настоящата въззивна жалба. Излагат се пространни съображения в подкрепа на изразеното становище.

По същество се възразява и в насока, че в решенията на ТЕЛК на въззивницата няма предписание упражняваната от нея дейност като счетоводител да й е противопоказна, тъкмо обратното- изрично е вписано, че тя може да работи на тази длъжност.Противопоказно за заболяването й е само извършването на тежък физически труд, какъвто полаганият от нея не е . В този смисъл било и последващото решение на ТЕЛК от 10.03.23 година.

Възражението за заболяване, което определя ищцата като ползваща се от закрилата по чл.

333 алинея 1 от КТ, се сочи и за неоснователно, тъй като липсва конкретика какво точно е то.

Според страната и в представените в процеса болнични листи не са посочени заболявания измежду изброените в Наредба№5, заради които се предвижда нарочна специална защита на страдащите от тях. Отделно от това уволнената служителка не е декларирала каквито и да било заболявания пред работодателя във връзка с извършваните за негова сметка профилактични медицински прегледи.

За неоснователно се счита и оплакването на ищцата, че била в отпуск по болест и за това се ползвала със закрилата по чл. 333 алинея 1 точка 4 от КТ, защото описаната от нея фактология не съвпада с установената по делото такава. Всъщност след изтичането на отпуск по болест, на 05.09.22 година, К. е поискала еднодневен платен отпуск, разрешен й от прекия ръководител и затова се е явила в дружеството на работа на 07.09.22 година в 8:30 часа, когато е било връчено предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение. Тогава тя не е информирала работодателя си, че ще ползва отпуск по болест, подписала е предизвестието и е напуснала територията на предприятието. Страната сочи съдебна практика, че работникът се ползва от законова закрила, когато отпускът е започнал и се ползва, което означава, че ако е бил на работа и на работното му място е връчена заповед за уволнение, той не се ползва от предварителна закрила, макар за същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност. Въззиваемият подробно обосновава, че началният момент на ползване на отпуска по болест, виден от болничен лист с дата 13.09.22 година, не е 07.09.22 година.

Излага становище, че събраните в процеса доказателства сочат на извод за реално съкращаване на щата в дружеството, че в случая е извършен правилен подбор на кадрите по критерии, зададени с решения на Съвета на директорите от 18.08 22 година, чрез назначена от изпълнителния директор на дружеството нарочна Комисия по подбора, че са спазени всички изисквания за законосъобразно и обосновано прекратяване на трудовото правоотношение, поради което исковете на К. К. за отмяна на уволнението, за възстановяването й на преждезаеманото работно място и изплащането на обезщетение, заради оставането й без работа поради незаконно уволнение, се сочат за изцяло неоснователни и подлежащи на отхвърляне, в какъвто смисъл се е произнесъл първоинстанционният съд.