Решение № 4595 от 31.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4595 гр. София, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20241100508094 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Н. Е. Н. срещу разпореждане от 15.05.2024 г., постановено по изпълнително дело № 20248440401065 по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844, в частта, с която съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника за прекратяване на делото.

Жалбоподателят счита акта на ЧСИ за незаконосъобразен, тъй като посочената част от задълженията в полза на НАП били публични и подлежали на принудително събиране по реда на ДОПК, като в случая не било налице възлагане от публичен изпълнител за събиране на тези вземания. Намира, че НАП не е надлежно легитимиран взискател по делото, тъй като не е постановен нарочен акт на ЧСИ за конституирането му в производството, а съдебният изпълнител погрешно е прилагал реда на ГПК, а не на ДОПК, с което е преклудирал пътят за защита на длъжника. В този смисъл счита, че наложените обезпечителни мерки нарушават принципа на съразмерност, тъй като са прекалено тежки с оглед размера на задължението на взискателя (1097,11 лв.). Ето защо, моли постановеното прекратяване на изпълнителното дело в частта, в която са присъединени публични вземания в размер на 18487,05 лв., да бъде отменено, като бъде отменена и начислената такса по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 1822,94 лв. Направено е и искане по реда на чл. 438 ГПК за спиране на изпълнението по изпълнителното дело.

Ответникът по жалбата „ЕОС М.“ ЕООД (взискател) не е подал становище по жалбата.

1

В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ, с които се излага становище, че жалбата е неоснователна, тъй като държавата е присъединен взискател по право и действията на ЧСИ са законосъобразни.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 436, ал. 1 ГПК) от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнителното производство е образувано по молба на „ЕОС М.“ ЕООД за принудително събиране на цедирани вземания срещу Н. Е. Н. по изпълнителен лист от 28.09.2015 г., издаден от Софийски районен съд, 53 състав, за сумата от 327,88 лв., главница по договор за кредит, както и за сумата от 40,81 лв., разноски по делото. С разпореждане от 12.04.2024 г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело № 20248440401065 и е постановил да се изпрати уведомление до НАП за започнатото изпълнение срещу длъжника, като в отговор е постъпило удостоверение изх. № 220372402043476/18.04.2024 г. за наличие на непогасени публични задължения към държавата в общ размер от 18487,05 лв., като за задълженията от 17760,09 лв. има образувано изп. дело № 160171158/2016 г. С протокол от 02.05.2024 г. длъжникът Н. Е. Н. е получил съобщение за образуваното изпълнително дело, с което е уведомен, че държавата е конституирана като взискател за непогасените публични задължения в посочения размер. Впоследствие със запорни съобщения от 29.04.2024 г. и искане от 15.05.2024 г. са наложени запори върху вземания на длъжника по банкови сметки и върху притежавани от него МПС, както и е наложена възбрана върху идеални части от недвижими имоти.

С възражение от 14.05.2024 г. длъжникът е поискал от съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство и да вдигне наложените обезпечителни мерки, предвид обстоятелството, че е сключено споразумение за разсрочване на дълга с взискателя „ЕОС М.“ ЕООД, а по отношение на публичните задължения е налице друго изпълнително дело. С разпореждане от 15.05.2024 г. исканията на длъжника са оставени без уважение, като актът се обжалва единствено в частта, с която е отказано прекратяване на изпълнителното производство по отношение на присъединените публични задължения.

Изпълнителното производство се прекратява в изрично посочените в чл. 433, ал. 1 ГПК хипотези, сред които не попада процесното изпълнително дело. Действията на съдебния изпълнител са законосъобразни, като в изпълнение на задължението си по чл. 458 ГПК ЧСИ е изпратил съобщение до НАП за започнатото принудително изпълнение и доколкото от полученото удостоверение от държавата е видно, че са налице непогасени публични задължения, е предприел действия по принудителното им събиране. Доводите на жалбоподателя за неприложимост на разпоредбите на ГПК са несъстоятелни, доколкото идентична разпоредба се съдържа и в ДОПК – чл. 191, ал. 3, според която когато срещу 2 имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на Гражданския процесуален кодекс, държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението, като за тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение на Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. След получаване на удостоверението от НАП съдебният изпълнител продължава изпълнителното производство по реда на ГПК по арг. от чл. 163, ал. 4 ДОПК – в случая не е налице изрично възлагане за събиране на ЧСИ, но същото произтича от разпоредбата на чл. 458 ГПК, вр. с чл. 191, ал. 3 ДОПК, доколкото държавата по право се счита за присъединен взискател в образуваното по реда на ГПК изпълнително производство, което продължава да се развива по обичайния ред с участието на още един взискател.

Противно на доводите в жалбата, съдебният изпълнител е конституирал държавата като взискател с изричен акт – разпореждането от 12.04.2024 г., с което е разпоредено присъединяването на държавата като взискател за сумите, посочени в удостоверението от НАП. Съдебният изпълнител няма право на преценка дали да конституира държавата като взискател, доколкото качеството на страна в изпълнителното производство възниква за държавата по силата на закона. Съществуването на друго изпълнително дело, по което предмет са същите публични задължения, не води до незаконосъобразност на действията по събирането им в процесното изпълнително производство, тъй като реалното изплащане на вземанията в полза на взискателя ще се извърши едва с разпределението на събраните суми въз основа на актуални справки за непогасения дълг към НАП, като евентуално надвнесени суми по сметката на ЧСИ подлежат на връщане на длъжника, който в допълнение разполага и с правото на жалба срещу извършеното разпределение (в случай на извършени междувременно по-големи погашения на дълга по другото изпълнително дело).

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител е правилно, като не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство в частта, в която са присъединени публични вземания в размер на 18487,05 лв. По отношение на оспорената такса в размер на 1822,94 лв. не са изложени доводи са неправилност на акта на съдебния изпълнител, като предвид обстоятелството, че производството остава висящо за публичните вземания в посочения размер, не е налице основание за ревизирането й, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение в цялост.

Доколкото подадената жалба е неоснователна и настоящият съдебен състав се произнася с окончателен съдебен акт, не е налице основание по чл. 438 ГПК за спиране на изпълнителното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 50847/27.06.2024 г. на длъжника Н. Е. Н. срещу разпореждане от 15.05.2024 г., постановено по изпълнително дело № 20248440401065 по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844, в частта, с която съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника за прекратяване на делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника Н. Е. Н. на основание чл. 438 ГПК за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20248440401065 по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4