Решение № 4432 от 06.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4432 гр. Пловдив, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330111443 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 против Б. Б. Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 10, чл.11, чл.33 ЗПК и чл. 6 и сл.

ЗПФУР, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 08.04.2019 г. между ответника и трето лице – кредитор „Микро Кредит“ АД бил сключен договор за заем от разстояние CrediNet № ..., при общи условия и спазване на ЗПК, с предоставена сума от 1000 лева, платима ведно с договорна лихва на 12 вноски, с падеж 08.04.2020 г.

Ответникът погасил частично.

На 10.09.2019 г. било подписано приложение № 1 към рамков договор за цесия от 16.01.2015 г., с който вземанията били прехвърлени на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Ответникът бил уведомен, а следвало да се счита за такъв и с получаване на приложенията към ИМ в хода на процеса.

Поради липсата на плащане, било инициирано заповедно производство и издадена заповед по чл. 410 ГПК № 4610/21.05.2021 г. по ч.гр.д. № 7978/21 г. по описа на ПРС, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове за следните суми:

925,26 лева– главница; 128,30 лева – договорна лихва за периода 08.06.2019 г. – 08.04.2020 г.; 117,38 лева – обезщетение за забава за периода 09.06.2019 г. – 17.05.2021 г. Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението 1 до погасяването. производство.

Претендират се разноските в заповедното и настоящото

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете.

Възразява за недействителност на договора, на осн. чл. 22 ЗПК, поради нарушение на чл. 11, ал.1, т.20; чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал.1, т.9, т.10, чл. 19, ал.1 и ал. 2 ЗПК. ГПР бил по – нисък от реалния, като чрез занижаването му /както и това на лихвения процент/ кредиторът целял да заблуди потребителя за реалните параметри на договора, което представлявало недобросъвестна търговска практика. Липсвала ясно разписана методика за формиране на ГПР, кои компоненти са включени в него.

Оспорва да са дължими лихви и доп. възнаграждения.

Нищожността на клаузите относно реквизитите на договора - лихвен процент и ГПР, представляващи част от същественото му съдържание, правела цялото съглашение нищожно.

Оспорва се легитимацията на ищеца като кредитор, т.к. договорът за цесия не съдържал уговорка относно цената на придобитите вземания, при което бил нищожен, поради липса на съгласие. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срок, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния такъв по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане.

По същество:

Договорът за кредит е сключен от разстояние. Наличието на възникнало правоотношение по него се установява с категоричност от заключението на приетата СТЕ, което се кредитира като ясно, компетентно изготвено и неоспорено от страните – ВЛ сочи, че заемател с името на ответника е направил искане за отпускане на заем на процесната дата 08.04.2019 г.; попълнена е форма за кандидатстване със съответни данни; в базата данни са налице такива за дадените от потребителя съгласия; имейл с преддоговорната информация бил изпратен на посочения от заявителя Д., съдържащ СЕФ, проектодоговор и ОУ, като на същия ден бил изпратен и такъв за потвърждение, че е одобрен, към който били приложени договорът, ОУ, СЕФ и договорът за доп. услуги, както и линк за активация.

Принципно, сключването на договора не е било спорно, както и усвояването на предоставен финансов ресурс. В този смисъл е налице и изрично признание в ОИМ – л.45, пар.3.

В договора са посочени – стойност на заема 1000 лева, еднокартна адм. такса 70 2 лева; сума за получаване 930 лева, фиксиран лихвен % - 26,72; ГПР – 50 %; при месечна вноска от 95,88 лева и общо 12 дължими такива до 08.04.2020 г., според пог. план. На същата дата е сключен и договор за допълнителни услуги към договор за заем, с уговорени такива за – безплатно усвояване на сумата и безплатно внасяне на вноски директно в офис на кредитора; предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване и право на участие в специални промоции.

Посочена е цена от 876 лева, платима на 12 вноски, като в чл. 3.1 е упоменато, че доп. услуги не са задължителна предпоставка за сключване на договора за заем и отпускане на заемната сума.

Съдът приема, че договорите са сключени между ответника и първоначалния кредитор.

Относно материалноправната легитимация на ищеца:

Видно от приетите договор за цесия и приложение към него, вземанията спрямо ответника именно по процесния договор за заем са прехвърлени на АСВ. Същите са ясно посочени и индивидуализирани в достатъчна степен.

Не се споделя единственото възражение в ОИМ относно цесията, че дог. бил нищожен, поради липса на съгласие за цената. Такава е изрично уговорена между страните, видно от § 3, ал.1 от договора, като единствено размерът й е заличен. За факта на уговарянето й свидетелства сключването на договора, чрез подписването му от страните, а фактът на плащането се удостоверява от изричното писмено изявление на цедента за получаването й в потвърждението за сключване на цесията – л.24. Освен това, ответникът няма интерес да оспорва цесията с подобни възражения, т.к. не е страна по договора.

За пълнота – въпреки липсата на оспорвания в ОИМ относно уведомяването прието е уведомително писмо за цесията /л.28/. Ответникът следва да се счита за уведомен с получаването му в хода на процеса, чрез исковата молба и приложенията към нея. Изходящото от упълномощения-цесионер /л.27/ уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./.

Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.

3

Нещо повече - уведомяването следва да се вземе предвид от съда, съобразно чл.

235, ал. 3 ГПК, дори да е извършено след подаване на заявлението по заповедното производство. В този смисъл е Решение № 3 от 16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I т.о. на ВКС, постановено по установителен иск по чл. 422 ГПК.

Отделно - уведомяването за цесията принципно не е елемент от ФС на самия договор за цесия /Решение № 239/15.05.2018 г. по дело № 986/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о./. Той е породил правно действие между страните по него и валидно прехвърля процесните вземания. Уведомяването има за цел единствено да осведоми длъжника, че вече има нов кредитор, за да знае на кого да плати. Той има интерес и може да възразява успешно за липсата на уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице.

По делото подобни твърдения липсват.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че ищецът доказа в кумулативност наличието на сключен договор за заем, по който на ответника е предоставена парична сума; валиден договор за цесия между стария и новия кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е придобил изискуемите процесни вземания, както и, че длъжникът е уведомен за цесията. Ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора.

Относно действителността на договора:

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.

Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

4

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора според възраженията в ОИМ и в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявения иск, следи служебно.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.