Решение № 303 от 17.11.2011, Районен съд - Лом

Р Е Ш Е Н И Е гр.Лом, 17 ноември 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия, седми състав в публичното заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова,

При секретаря : В.М., като изслуша докладваното от съдията Александрова гражданско дело № 1044 по описа на ЛРС за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е иск с неплатен един ден от годишния отпуск - по чл.128,т.2 КТ и чл.86 ЗЗД от Е.Н.Н. срещу ответника ЕТ“Л. И.”***.

Ищцата в исковата си молба твърди, че е работила при ответника по трудов договор № 72/01.10.2009 г., като работник в сладкарски цех, който трудов договор бил прекратен със заповед № 63/01.06.2011 г. Твърди, че при прекратяването на договора й не са й били изплатени трудовите възнаграждения от . януари до м.май 2011 г..

ОТВЕТНИКА от своя страна в определения едномесечен срок не е подал отговор на исковата молба на основание чл. 131 от ГПК.

В съдебно заседание ищцата лично и с адв.А., поддържа предявения иск. С оглед признаването на иска от страна на ответника моли съдът да се произнесе с решение при признаване на иска.

Ответника, редовно призован, прави признание на иска в предявеният размер.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 и чл. 235 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящият състав счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с Решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК: ответника по делото е признал иска, а ищеца моли съдът да постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед изложеното, предявеният иск от ищеца против ответника следва да бъде уважен, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви за това.

По тези съображения и на основание чл. 237 ал.1 -3 ГПК, вр. чл.235 и 236 ГПК съдът, Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЕТ”

“Л. И.” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Лом, ул.”Пристанищна”№ 22, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Н.Н., ЕГН **********,*** сумата от 767,25 лв., неизплатено трудово възнаграждение ат м.януари до м.май/вкл./ 2011 г., на основание чл.128 КТ, както и законната лихва от 10.02.11 г. до 12.09.11 г. в размер на 36,28 лв., както и 150,00 лв. лихва за забава и 150,00 лв., разноски по водене на делото.

ОСЪЖДА ЕТ” “Л. И.” да заплати по сметката на ЛРС – държавна такса в размер на 32,14 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Монтански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: