Решение № 1550 от 01.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1550 гр. Пловдив, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20225330107515 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. И. А., чрез пълномощник – адв. Е. Б., против С. Г. А., Г. В. А., Б. В. А., К. Х. Ч., В.

Ю. Ч., И. Н. Л., Й. Н. К. и С. А. Р., с която са предявени: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание реституция и наследствено правоприемство на ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в с. Б., м. "С.П.", с площ 1114 кв. м., както и искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожни поради противоречие със закона и невъзможен предмет на договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № **********; договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **********; договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **********; и договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **********. С исковата молба е направено искане за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по обстоятелствена проверка № **********.

В исковата молба се твърди, че с Протоколно решение № Б299/06.12.2000 г. на Поземлена комисия – Пловдив по реда на ЗВСГЗГФ и ППЗВСГЗГФ е възстановено правото на собственост на наследниците на И.А.Д. върху иглолистна гора с площ от 1295 кв. м., находяща се в м. "С.П." в землището на с. Б., общ. Р., обл. П.. Сочи се, че наследодателят И.А.Д. се 1 снабдил с нотариален акт № ********** за процесния имот, с който бил признат за собственик на дворно място, а не на гора. Впоследствие с нотариален акт № **********, наследодателят продал ½ ид. част от правото на собственост върху дворното място на сина си В. И. А., като на същата дата – 29.11.1982 г. продал ¼ ид. част от същото дворно място на съпругата си П.С.А. Последната починала и оставила за свой наследник дъщеря си – ответницата К. Х. Ч., която дарила 1/8 ид. част на своята дъщеря – ответницата В. Ю. Ч.. Наред с това, с нотариален акт № **********, наследодателят И.Д. дарил на племенника си – А. Д. А. ¼ ид. част от дворното място. Твърди се, че по повод собствеността на имота е постановено Решение № 102/06.07.2006 г. по гр. д. № 2273/2005 г. на ПРС, потвърдено с Решение № 2375/21.12.2006 г. по гр. д. № 2668/2006 г. на ПОС и оставено в сила с Решение № 424/04.04.2008 г. по гр. д. № 1559/2007 г. на ВКС, с които било прието, че в периода от 1947 г. до влизане в сила на реституционните закона, в това число и на ЗВСГЗГФ, горите не са могли да бъдат обект на приобретяване поради това, че са били притежание на държавата. По тази причина според ищеца неговият баща не е могъл да се снабди с констативен нотариален акт за имота, представляващ иглолистна гора, респективно не е могъл да се разпореди с идеални части от него. В тази насока се претендира нищожност на извършените от наследодателя разпоредителни сделки поради противоречие със закона и невъзможен предмет. По изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С. Г.

А., Г. В. А. и Б. В. А., чрез пълномощник – адв. А. П., в който е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Изложени са съображения във връзка с проведената по отношение на процесния имот реституционна процедура. Моли се за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор и от К. Х. Ч., чрез адв.

В. Д., и В. Ю. Ч., чрез адв. Д. С., с който се оспорват предявените искове. В условията на евентуалност се претендира за придобиване на съответната ¼ ид. част от имота от наследодателя Павлина Д. на основание давностно владение.

По наведените доводи се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено Позволително № 500/14.08.1942 г. на Б.л. /л.

13/, с което съгласно чл. 122 от Закона за горите и предписание № 3353/11.08.1942 г. на Пловдивския районен горски инспектор, е разрешено на И.А.Д. да построи вила в собственото си място в землището на с. Б., м. "С.П.".

Видно от приложен препис на протокол от 20.07.1950 г. /л. 70/, както и извлечение с изх. № 1494/17.09.1952 г. /л. 69/, за включените в горското 2 стопанство земи, подлежащи на национализиране, от м. "С.П." в землището с.

Б. в горския фонд са включени четири имота, различни от процесния имот.

От представения нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по обстоятелствена проверка № ********** /л. 14/, се установява, че И.А.Д. е признат за собственик по давностно владение на къща с дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 1295 кв. м., намиращо се в м.

"С.П." извън плана на с. Б., П., при съседи: наследниците на П.А., Д. А., път и държавна гора.

По делото е приложено Удостоверение № 1543/13.08.1974 г. на Горско стопанство – Пловдив /л. 68/, с което е удостоверено, че мястото на И.А.Д. в землището на с. Б. не е в горския фонд. Отбелязано е, че удостоверението му е издадено, за да му послужи за прехвърляне на част от жилищната сграда в същия имот на името на неговите наследници.

С договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ********** /л. 15/, И.А.Д. е продал на своя син В. И. А. ½ ид. част от дворно място, цялото от 1295 кв. м., намиращо се в м. "С.П.", извън регулацията на с. Б., П., заедно със съответни части от построената в имота двуетажна вилна сграда с площ от 60 кв. м., която не е предмет на делото. Посоченият В. И. А. е починал на 07.09.2014 г. и е оставил за свои наследници ответниците С. Г. А., Б. В. А. и Г.

В. А..

С договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ********** /л. 16/, И.А.Д. продал на съпругата си П.С.Д. ¼ ид. част от същото дворно място, заедно с части от сградата. Посочената П.С.Д. е починала на 23.08.2011 г. и е оставила за свой наследник дъщеря си – ответницата К.Х.Ц.. Видно от договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ********** /л. 17/, ответницата К. Х. Ч. е дарила на дъщеря си – ответницата В. Ю. Ч. 1/8 ид. част от посочения имот, описан като поземлен имот с номер ***, находящ се в землището на с. Б., общ.

Р., обл. П., в м. "С.П.", с площ по документ за собственост – 1295 кв. м., а по скица – с площ от 1114 кв. м., ведно със съответни идеални части от сградата.

С договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ********** /л. 18/, И.А.Д. е дарил на племенника си А. Д. А. другата ¼ ид. част от горепосочения имот, ведно с част от сградата. Видно от удостоверение за наследници на А. Д. А. /л. 45/, същият е починал на 01.10.2005 г. и е оставил за свои наследници ответниците Й. Н. К., И. Н. Л. и С. А. Р..

Видно от удостоверение за наследници на И.А.Д. /л. 6/, същият е починал на 27.02.1985 г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си П.С.Д. и синовете си – ищецът А. И. А. и В. И. А..

По делото е представено Удостоверение № 1351/18.09.1996 г. на Горско стопанство – Пловдив /л. 11/, което е издадено на ищеца А. И. А. в уверение на това, че вилата му в с. Б., м. "С.П.", се намира в Държавен горски фонд, отдел 3

281б.

От приложената преписка с вх. № Б299/22.10.1998 г. на Поземлена комисия – Пловдив, понастоящем Общинска служба по земеделие – „Родопи“ /л. 153 – 184/ се установява, че е образувана по подадено заявление от ищеца А. И. А. за възстановяване на наследниците на И.А.Д. на правото на собственост върху гори и земи от горския фонд, находящи се в землището на с. Б.. Под № 3 в заявлението е посочен процесният имот, заявен като гора иглолистна, а като документ за собственост е приложен нотариален акт № 17, том V, дело № 2787/1966 г. С Протоколно решение № Б299 от 06.12.2000 г. на ПК – Пловдив е признато правото на собственост за възстановяване в стари реални граници за имот, заявен под № 3 като гора иглолистна с площ от 1295 кв. м. в м. "С.П.".

С Решение № 102/06.07.2006 г. по гр. д. № 2273/2005 г. по описа на Районен съд – Пловдив /л. 9/, потвърдено с Решение № 2375/21.12.2006 г. по в. гр. д. № 2668/2006 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, оставено в сила с Решение № 424/04.04.2008 г. по гр. д. № 1559/2007 г. по описа на ВКС, е отхвърлен като неоснователен предявен от В. И. А. иск с правно основание чл.

97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на А. И. А., че е собственик на ½ ид. ч. от дворно място, находящо се в местност „Свети Петър“, извън регулацията на с. Б., обл. П., цялото с площ от 1295 кв. м., при граници: наследниците на П.А., Д. А., път и държавна гора, което е застроено с двуетажна вилна постройка.

Видно от приложената по делото скица, издадена от СГКК – Пловдив /л.

7/, в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., общ. Р., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-61/30.06.2017 г. на ИД на АГКК, процесният имот е заснет като поземлен имот с идентификатор *****, с адрес: с. Б., м.

"С.П.", площ 1114 кв. м., трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/.

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на П.Ю.Ч. и С.Р.К., ангажирани от ответниците К. Х. Ч. и В. Ю. Ч. за доказване на възражението им за изтекла придобивна давност.

По делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, в чието заключение се изследват и обсъждат събраните по делото доказателства във връзка с процесния имот. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с нужните професионални знания и опит, както и обосновано.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на правния спор по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е принадлежността на правото на собственост върху ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в с. Б., м. "С.П.", с площ 4

1114 кв. м. В основата на предявената искова претенция е твърдението на ищеца А. А., че е собственик на основание реституция по реда на ЗВСГЗГФ и наследствено правоприемство от И.А.Д..

Законът за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/, в сила от 1997 г., урежда производството по възстановяване правото на собственост на бившите собственици на гори и земи от горския фонд. Този закон регламентира по сходен със ЗСПЗЗ начин възстановяването на собствеността на горите (в преобладаващата си част преповтаря нормативната уредба по ЗСПЗЗ). Производството има административен характер и започва по писмено заявление, като страни в него са заявителят /бивш собственик или негов наследник/ и Общинската служба по земеделие. Решението на ОСЗ за възстановяване на правото на собственост представлява стабилен индивидуален административен акт с конститутивно действие, което се разпростира както по отношение на обекта /гори и земи от горския фонд /, така и по отношение на субекта /легитимира като собственици лицата, на които се възстановява собствеността/ и действа за бъдеще /така т.

1 от Тълкувателно решение № 1 от 1997 г., ОСГК на ВКС, Решение № 26/13.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 706/2011 г., II г. о./. От разпоредбата на чл.

17, ал. 2 ГПК произтича възможността за осъществяване на косвен съдебен контрол върху решенията на ОСЗ. По правило в гражданския процес косвеният съдебен контрол на административни реституционни актове обхваща, както тяхната валидност /но ако не са били предмет на пряк съдебен контрол/, така и тяхната материална законосъобразност /наличието на предпоставките на съответния реституционен състав за възстановяване правото на собственост/, ако правните последици на акта се противопоставят на лице, което не е участвало в административното производство.