Решение № 1548 от 21.11.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1548 гр. Варна, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20223110201956 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „Джеронимо Комерс Варна” ЕООД, представлявано от Е. М. срещу НП № 03 – 2100081/06.10.2021г., на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.

Варна, с което на дружеството за нарушение на чл.165а т.1 от Наредба № 7 за МИЗБУТРМРО, му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 416, ал.5 и чл.413, ал.2 от КТ.

Жалбоподателят оспорва установената фактическа обстановка в АУАН и НП, като излага, че не извършил вмененото му нарушение. Счита, че НП е изготвено при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли същото да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателя, не се явява, представлява се от адв.Я. от ВАК, който поддържа жалбата на сочените, в нея основания и по същество моли за отмяна на обжалваното постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ю. к.

Николов, който оспорва изцяло жалбата и по същество моли съдът да потвърди обжалваното Наказателно постановление.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното НП относно неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание прави седните 1 изводи:

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 21.08.2021г. представители на Дирекция „Инспекция по труда са извършили проверка по постъпил сигнал за пострадал работник в обект месария находящ се гр. Варна, ул.“Сливница“ №167, стопанисван от въззивното дружество. За резултатите от извършената проверка бил изготвен Протокол № ПР2127958. Повод за проверката бил сигнал от Спешна помощ за пострадал работник свид.Р. Д., която при работа с банцинг за месо е отрязала част от средният си пръст и е наранила безименият си пръст.

При проверката на место служителите на ДИТ Варна установили, че в месарията има поставен банцинг за нарязване на месо с кокал.

В хода на проверката било установено, че работодателят „Джеронимо Комерс Варна" ЕООД не е изпълнил задължението си да осигури ефективен контрол за извършвана работа от Д. на длъжност „продавач-консултант" при извършване на работа в магазин за продажба на месо. При падането лицето претърпява телесни увреждания и е хоспитализирано.

В съдебно заседание бе разпитал актосътавителят И., които изясни, че до инцидента се е стигнало при демонтажа на платната върху, които вече е бил излят бетон. Според него работодателят не е осъществил контрол да работа с банцинг за рязане на месо и е допуснал на него да работи лице в разрез с издадената заповед за определените работници имащи право да работят с него.

Въз основа на събраните доказателства св. И. съставил АУАН, които бил надлежно връчен на същата дата на представляващ дружеството, който го подписал без възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не са постъпили възражения.

По делото по искане на въззивната страна съда допусна до разпит работника Д., която изясни, че от 5 години работи за въззивното дружество и през този период от вереме непрекъснато е използвала банцинга за рязане на месо за да може ефективно да изпълнява служебните си задължения и да обслужва клиентите. По време на инцидента в магазина не е била на работа 2 работничката определена от работодателят като лице имащо право да работи с тази машина и това е наложило тя да работи с банцинга. Съда напълно кредитира показанията на свидетелката.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Въз основа на Актът за административно нарушение е издадено обжалваното НП на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна, като административно наказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, които са сочени в АУАН.

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежната страна по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е приета за разглеждане от съда. С нея се иска отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна, чиято компетентност се потвърждава от приложената към материалите по делото Заповед № 0280/03.08.2010г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда – София.

Съдът счита, че административно наказателното производство, образувано по отношение на въззивната страна е проведено правилно и законосъобразно. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.

При анализа на установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

АНО правилно и е приел, че е осъществено нарушение на въззивното дружество и това е безспорно поради настъпилата трудова злополука. Но така посочената като нарушена правна норма по чл.16 ал.1 т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, е бланкетна и описанието на изпълнителното деяние само маркира нарушението. Съставът на чл. 165а от Наредба №7 сочи, че в случай че работното оборудване създава специфични рискове за здравето и безопасността на работещите, работодателят 3 предприема необходимите мерки, за да осигури: използването на работното оборудване да бъде ограничено до тези лица, на които е възложено да го използват.

От тези разпоредби е безспорно, че основно задължение на работодателя е да осигури такива условия, при които да бъдат изключени опасностите за живота и здравето на работниците. Това задължение се реализира както чрез конкретни действия на работодателя, така и посредством извършване на контрол от негова страна. По делото съществуват доказателства, че е издадена от управителят Заповед съгласно която е било определено конкретно лице което да работи с банцинга. Въпреки така издадената формална заповед не е било осигурено от страна на въззивното дружество възможност за спазването и. На практика за магазина е било определено само едно лице което да работи с машината, а ползването и се е налагало през цялото работно време на магазина съобразно покупките на клиенти. За се изпълнят изискванията на клиенти за нарязване на месо не е налагало използването на машината през цялото работно време, дори и когато лицето определено по Заповед за ползване на банцинга не е било на работа. За да изпълни преките си служебни задължения всеки един работник с случая конкретно свид.Д. и се е наложило да използва банцинга за да нареже месото съобразно изискването на обслужвания от нея клиент. Възззивното дружество макар и издало формално заповедта за работа с банцинга не е сторило нищо за да осигури нейното изпълнение. Не е осигурило наличието на това определено лице за работа с машината да присъства във всеки един момент от работата на магазина за да работи само то с банцинга. Работата на смени в магазина препятства това лице да е непрекъснато в обекта и само то да работи на машината, като това предопределя с нея да работят и другите служители за да успеят за изпълнят преките си служебни задължения.

Тези факти означават, че работодателят не е осигурил ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето им и по безопасен начин. Какъв контрол ще избере работодателя е въпрос на избор. Работният процес следва така да се организира, че да се изключат опасностите за живота и здравето на работниците.

В случая отговорността на въззивното дружество е ангажирана за бездействие – не е осигурил мерки за извършване на работата по безопасен 4 начин без риск за живота и здравето на работещият. Въззивното дружество в качеството му на работодател е следвало да организира така дейността на обекта, че да осигури мерки за да ограничи използването на работно оборудване /банцинг за рязане на месо с кокал/, което създава специфични рискове за здравето и безопасността на работещите това оборудване само от лица, на които изрично е възложено да го използват и е вменено задължение за работа с бацинга. Нормативното задължение на работодателите е да осигурят такива мерки за контрол и ограничаване използването на работното оборудване, които в конкретната ситуация да са достатъчно ефективни, за да се осигури извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин Съгласно правната норма на чл. 275, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Съгласно разпоредбата на чл. 165а, т. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, в случай че работното оборудване създава специфични рискове за здравето и безопасността на работещите, работодателят предприема необходимите мерки, за да осигури използването на работното оборудване да бъде ограничено до тези лица, на които е възложено да го използват.

Анализът на правните норми сочи, че субект на това административно нарушение би могъл да бъде единствено работодателят. По смисъла на § 1, т.

1 от КТ работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. От събраните по делото доказателства се установява, че пострадалият работник е бил служител на въззивното дружество.

От правна страна административно наказващият орган е посочил, че дружеството е нарушило и чл. 165а, т.1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. , визираща задължение на работодателя в случай, че работното оборудване създава специфични рискове за здравето и безопасността на работещите, да 5 предприема необходимите мерки, за да осигури използването на работното оборудване да бъде ограничено до тези лица, на които е възложено да го използват. В хода на административно наказателното производство е останал неизяснен фактът дали на работника е било възложена работа свързана с рязане на месо на банцинга. Правната квалификация на нарушението, дадена от административно наказващия орган, е относима към деяние, свързано с неизпълнение на задължение за ограничаване използването на работното оборудване до тези лица, на които е възложено да го използват. С оглед на това фактическите установявания в тази насока са част от описанието на нарушението. Липсват събрани данни в хода на адм. производство относно този факт. В наказателното постановление не е посочено дали лицето Д. е извършвала конкретната дейност в изпълнение на нареждане от негов ръководител, т. е. налице ли е възлагане за използване на работно оборудване.

Такива данни не се съдържат и в доказателствата, на които се е позовал административно наказващият орган. Липсата на съставомерни признаци и на относимите към тях факти ограничава правото на защита и е основание за отмяна на НП. Налице е едно бланкетно обвинение. На практика е посочена правната норма, без установените в обективната действителност факти да са приведени към нейната хипотеза. Правната норма обаче поначало посочва общо признаците на състава на административното нарушение, а чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. За действителната фактическа обстановка съдът може да направи само предположение след запознаване със събраните доказателства в хода на производство. Без да е налице обаче такава в НП и да се предполага какво е имал предвид при издаването му административно наказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения, е недопустимо.