Решение № 358 от 02.08.2018, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 358/2.8.2018г.

02.08.2018г., гр.Шумен

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На шестнадесети юли 2018 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ивелина Димова Секретар: М.М.като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1524/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от “Евро Импекс” ЕООД- гр.София срещу

Наказателно постановление № 14/10.05.2018г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и води -гр.Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.166, т.3, във вр. с чл.165, във вр. с чл.155, ал.2 от Закона за опазване на околната среда. Дружеството-жалбоподател счита, че не е налице неизпълнение на административно задължение, като привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Евентуално моли размерът на наложената санкция да бъде намален до законоустановения минимум.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Представител на въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало инсталация за сепариране на смесени битови отпадъци, намираща се на ул.“Варненско шосе“ №6 в гр.Шумен. На 07.07.2018г. била извършена проверка на обекта от инспектори при РИОСВ-Шумен за спазване на относимите нормативни изисквания. Било установено, че в момента на проверката посредством действаща сортираща инсталация се извършва дейност по сепарираре и балиране на смесени битови отпадъци. Установено било също, че в резултат на посочената дейност се образува отпадък -подситова фракция, който обаче се събира и съхранява на открита площадка, без трайна настилка. Проверяващите счели, че същата не отговаря на съответните нормативни изисквания, както и че подситовата фракция следва да се води с код 19 12 12 , а не с код 19 12 09, тъй като не съдържа единствено минерали. Направените констатации били отразени в Констативен протокол №СР-47/07.07.2017г., с който били дадени различни предписания, включително и да се премести подситовата фракция на площадка с трайна настилка, отговаряща на изискванията на Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци или да се предаде на фирма, притежаваща документ по чл.35 от Закона за управление на отпадъците, а също и да се уведоми писмено РИОСВ-Шумен за изпълнението на посоченото предписание. Бил определен срок за изпълнение на дадените предписания до 07.08.2017г. На 24.08.2017г. била извършена проверка, при която било установено, че посоченото предписание не е изпълнено. Бил съставен Констативен протокол № СР-55/24.08.2017г., с който отново било дадено същото предписание със срок за изпълнение- до 25.09.2017г. Въпреки че дружеството било надлежно уведомено за дадените предписания чрез връчване на констативните протоколи на управителя на обекта, даденото предписание не били изпълнено не само в предоставения срок, но и изобщо. На 01.11.2017г. била извършена последваща проверка на посочения обект, при която това обстоятелство било установено. Установено било също, че в РИОСВ-Шумен не са входирани документи относно изпълнение или удължаване на срока за изпълнение на предписанието. Направените констатации били отразени в Констативен протокол № СР-67/01.11.2017г., в който представителят на дружеството записал, че ще внесе допълнителни възражения, но такива не били депозирани. Във връзка с тези констатации на 27.11.2017г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че не е изпълнило дадено на основание чл.155, ал.2 от ЗООС предписание с Констативен протокол № СР-55/24.08.2017г. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен и подписан с общи възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 10.05.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което “Евро Импекс” ЕООД- гр.София било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 лв. за извършено нарушение по чл.166, т.3, във вр. с чл.155, ал.2 от Закона за опазване на околната среда.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- основно от разпита на свидетелите С.Р.С., Р.Б.Г. и З.П.В., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-съществено значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите С. и В., които са участвали в извършването на отделните проверки и лично са установили изложените по-горе обстоятелства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Свидетелите не са заинтересувани от изхода на делото и не извличат полза от твърденията си, при което липсват основания за съмнение в дадените от тях показания. С особено значение за установяването на фактите по делото са и приложените като писмени доказателства констативни протоколи, изготвени от проверяващите, в които същите са обективирали резултатите от проверките.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.148, ал.1 и ал.2 от ЗООС оправомощава Министерството на околната среда и водите да осъществява превантивен, текущ и последващ контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат. По силата на третата алинея на цитираната норма на регионално равнище контролът се осъществява от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове, областните управители и от кметовете на общините или от упълномощени от тях длъжностни лица. От своя страна чл.155, ал.1 и ал.2 от ЗООС задължава упълномощените длъжностни лица, по време на извършване на текущия контрол, да съставят констативни протоколи, в които да се отразяват констатираните факти и обстоятелства, като лицата се овластяват и да дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. В случая с Констативен протокол №СР-47/07.07.2017г. на дружеството са били дадени предписания да се премести подситовата фракция на площадка с трайна настилка, отговаряща на изискванията на Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци или да се предаде на фирма, притежаваща документ по чл.35 от Закона за управление на отпадъците, а също и да се уведоми писмено РИОСВ-Шумен за изпълнението на посоченото предписание, със срок за изпълнение- 07.08.2017г., като с Констативен протокол № СР-55/24.08.2017г., срокът за изпълнение е бил продължен до 25.09.2017г. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че посоченото предписание не е било изпълнено- обстоятелство, което по начало не се оспорва от страна на санкционираното лице. Като не е изпълнило дадените му задължителни предписания, дружеството е осъществило състава на чл.166, т.3 от ЗООС, предвиждащ специална санкция за лице, което не изпълнява предписанията, дадени в констативните протоколи по чл.155 от с.з., за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Изводът за наличие на подобно неизпълнение се споделя и в практиката на ШАС и конкретно- в решението по КАНД№330/17г., постановено по аналогичен случай.

Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, че предписанието не е връчено на управителя на дружеството, а на друго лице, поради което не би могло да породи правни последици. От отбелязването на самия констативен протокол, с който е дадено задължителното предписание, е видно, че същият е връчен лично на лицето П.С.Д.. По силата на пълномощно, копие от което е приложено на л.17 от делото, посоченото лице е овластено да представлява дружеството пред РИОСВ и други институции, с право да подава, подписва и получава всякакви документи, свързани с дейността на дружеството. Пълномощното е подписано от управителя на дружеството, като изрично е посочено, че същият действа в това качество. При това положение представителната власт на пълномощника се явява напълно достатъчна за получаването на процесния Констативен протокол.

Не могат да бъдат споделени и възраженията за липса на нарушение поради неизпълнимост на даденото предписание, тъй като поради своя обем и разположение, подситовата фракция не е можело да бъде изместена в предоставения срок. По силата на чл.145, ал.1 от АПК административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност.

В случай, че санкционираното дружество е считало дадените му предписания за обективно неизпълними и незаконосъобразни, същото е имало възможност да атакува същите по реда на АПК пред ШАС. Такива действия обаче не са били предприети, поради което предписанията, дадени в процесния констативен протокол, са били задължителни за дружеството, като неизпълнението на едното от предписанията законосъобразно е обусловило образуването на настоящото административнонаказателно производство. Неоснователни са доводите, че съгласно практиката на ВАС предписанията по чл.155, ал.2 от ЗООС не подлежат на самостоятелно обжалване, в каквато насока е цитираното Решение №1458/03.02.2014г. по адм.д. №5061/2013г. Касае се обаче за неактуална съдебна практика, която очевидно понастоящем е преодоляна. В Определение № 11596 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11516/2016 г., V о., се застъпва точно обратното становище, а именно, че задължителните предписания, дадени по реда на чл. 155, ал. 2 от ЗООС по своята същност представляват указване на фактическите действия, които проверяваният субект следва да предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от компетентните административни органи дейност. Формиран е извода, че предписанието изисква активно поведение от страна на адресата в рамките на посочените в него срокове за изпълнение, поради което, като акт, създаващ задължения за адресата и предписващ конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от контролните органи административна принуда, констативният протокол се явява индивидуален административен акт, с който на субекта фактически е приложена принудителна административна мярка с характера на предвидените в чл.

159, ал. 2 от ЗООС. Поради това ВАС е приел, че констативният протокол в частта, съдържаща предписанието, подлежи на съдебен контрол по реда на АПК, в какъвто смисъл е оценена и изричната разпоредба на чл.

160, ал. 1 от ЗООС.

Съдът не намира основания да се съгласи и с доводите за липса на нарушение, тъй като са били предприети действия по изпълнение на предписанието, като е бил сключен договор с трето лице за преместване и оползотворяване на фракцията. Независимо от заявеното намерение, подобен договор не е представен по делото, въпреки че съдебното заседание е било отложено именно за да се предостави възможност на дружеството да представи такъв. Следва да се отбележи все пак, че наличието на такъв договор, само по себе си, не би обусловило отпадането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за вече реализираното неизпълнение, а би могло да бъде отчетено единствено като смекчаващо обстоятелство.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при провеждането на административнонаказателното производство са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на издаденото наказателно постановление. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере осъществяването на какво неизпълнение му е вменено и да организира съответно защитата си. Не е допуснато процесуално нарушение при връчването на съставения АУАН. Същият е бил предявен и връчен на лице, което, както беше посочено по-горе, е изрично упълномощено да представлява дружеството-жалбоподател пред РИОСВ, да подава, подписва и получава всякакви документи, свързани с дейността на дружеството. В практиката на съдилищата от този съдебен район не съществува съмнение, че АУАН може да бъде връчен и на упълномощен представител, като правилата на НПК за процесуалното представителство намират приложение едва в съдебното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Разпечатката съдържа 24 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2b925acd-4394-422f-98fc-91d290106188