Определение № 2500 от 24.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2500 гр. Пловдив, 20.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502540 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. чл.413, ал.1 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от "А1 България" ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. ***, чрез адв. Л. Р., срещу заповед за изпълнение на парично задължение №4857/10.06.2024 г., издадена по ч.гр.д. №9739/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХII граждански състав, поправена с разпореждане №19924/10.07.2024 г., в частта за разноските.

Частният жалбоподател счита, че неправилно е определен размера на разноските, като се оспорва извода на съда, че не следва да се присъжда сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Неправилно съдът е приел, че, след като същото е заплатено от „ФИ“ ЕООД на преупълномощен адвокат, а не от заявителя, и няма доказателства за заплащане от него на разноски, за сумата не следва да се издава заповед за изпълнение, като излага съображения в тази насока. Иска да бъде отменено разпореждането в атакуваната част, като в полза на жалбоподателя да бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт в съответствие с чл.413, ал.1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес – заявител в първоинстанционното производство, поради което е допустима. В съответствие с чл.413, ал.2 ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника. Разгледана по същество е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, въз основа на събраните по делото 1 доказателства, прие за установено следното:

Пред РС Пловдив е образувано ч.гр.д. №9739/24 г. по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от "А1 България" ЕАД чрез адв. Л. Р. и адв. И. Й., против „Топ виза“ ЕООД. За всички суми е издадена заповед за изпълнение, с изключение на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Съдът се е аргументирал, че представеният договор за правна защита и съдействие е сключен между „ФИ“ ЕООД и адвоката, като от посоченото дружество е заплатено и адвокатското възнаграждение. Същото обаче не е страна по заявлението и не може да претендира сумата. Заявителят не е направил разноски и не следва да му се присъждат, като съдът се е позовал на мотивите на т.1 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Отбелязано е, че ако се присъдят тези разноски в полза на заявителя, би се стигнало до неоснователното му обогатяване. Изложените разсъждения не се променят от клаузата на т.3 от пълномощното, с което „А1 България“ ЕАД е възложила на пълномощника „ФИ“ЕООД да заплаща разноски за преупълномощени адвокати, тъй като едностранната сделка поражда права само за упълномощеното лице. Според представеното пълномощно, „ФИ“ ЕООД не е заплатило възнаграждението от името и за сметка на заявителя, а от свое име.

Съображенията напълно се възприемат от настоящия състав. В случая, за да се произнесе, съдът е съобразил нормата на чл.78, ал.1 от ГПК и задължителната съдебна практика, че се присъждат само действително направени разноски. Такива от заявителя не са направени, а от търговския пълномощник. Заплащането на адвокатското възнаграждение според договора за правна защита и съдействие е от посочения в него клиент „ФИ“ ЕООД, а не от същото дружество, в качеството му на пълномощник на „А1 България“ ЕАД. Изложените в частната жалба съображения дават разширително тълкуване, а не – буквално такова. Действително, вътрешните отношения между двете дружества, както и ангажираните от упълномощеното адвокати н е e необходимо да се изследват, но не са представени доказателства за заплатени суми от заявителя или от негово име. Ето защо правилно е оставено без уважение искането за присъждане на разноски за заплатено от пълномощника, а не от заявителя, адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл.413, ал.1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №4857/10.06.2024 г., поправена с разпореждане №19924/10.07.2024 г., постановени по ч.гр.д. №9739/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХII граждански състав, в частта за разноските.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3