Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 145 от 21.07.2021, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно търговско дело 546/2021
Вид
Определение № 145
Подписан
21.07.2021
Състав
Красимир Костов Коларов, Георги Великов Чамбов, Емил Любомиров Митев

Цитирани разпоредби

  • чл. 107 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 145 гр. Пловдив , 20.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимир К. Коларов

Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно частно търговско дело № 20215001000546 по описа за 2021 година

Производството е по 274 и сл., вр. чл. 121 ГПК.

Образувано по частна жалба от О. П. против определение № 260796 от 26.04.2021 г., постановено по търг.д. № 806 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на СГС.

Частният жалбоподател е изразил становище, че обжалваното определение е неправилно, поради което моли същото да се отмени и делото да се върне на Пловдивския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответника „И.С.“ С.А., в който е изразено становище, че частната жалба е неоснователна, поради което се иска обжалваното определение да се потвърди.

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството по търг. д. № 806 по описа за 2020 г. на Пловдивския 1 окръжен съд е образувано по предявени от О. П. против „И.С.“ С.А. – търговско дружество, регистрирано в К.И., обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 500 000 лева за неизпълнени задължения по поета гаранционна отговорност, както и за заплащане на сумата от 1 000 000 лева – дължима неустойка за забава.

С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд се е произнесъл по направено от ответника с отговора на исковата молба възражение за местна неподсъдност на предявените искове пред Пловдивския окръжен съд, приемайки, че спорът е местно подсъден на СГС.

В тази насока, Пловдивският окръжен съд е приел, че ответникът е чуждестранно юридическо лице, което нямало седалище в Р.Б., но тъй като в договора между страните, а и в производството по делото били посочени адреси в гр. С. – съответно за кореспонденция и на адвокат – пълномощник, по аналогия била приложима разпоредбата на чл.107, ал. 1, предл. 1 във вр. с ал. 2 ГПК. Пловдивският окръжен съд е констатирал също, че тъй като в договора между страните било предвидено споровете, произтичащи от него да се отнасят до българския съд, бил уреден и въпросът с международната компетентност, поради което определянето на компетентния за разглеждане на спора български съд следвало да се извърши по правилата на българския процесуален закон.

Определението е правилно.

След като страните изрично са определили в договора международната компетентност на българските съдилища относно произтичащите от сключения между тях договор спорове и след като ответникът е юридическо лице, местно компетентният съд ще се определи по правилата на чл. 107 и чл.

108 ГПК.

От съдържащите се в процесния договор уговорки, че цената за изпълнение на предмета на договора ще се извършва въз основа на фактури, издадени от „И.С. С.А. – КЛОН“ К. /чл. 6 от договора/ и предвид факта, че на посочения в чл. 49 от договора адрес за кореспонденция на изпълнителя – гр.

С. ..., Б., ул. „С.“ № ..., ет. ..., се намира седалището и адресът на управление на регистрирания още към 08.08.2008 г. в Р.Б. и посочен по-горе клон на 2 ответното дружество, се налага изводът, че местно компетентният съд ще се определи по правилото на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК. Това означава, предвид вида и цената на предявените искове, че родово и местно компетентният съд в случая е Софийски градски съд.

Следователно постановеното в същия смисъл определение Пловдивския окръжен съд е правилно и следва да се потвърди. на

В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260796 от 26.04.2021 г., постановено по търг.д. № 806 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3