Решение № 12966 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12966 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110116660 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.

79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД от “**********“ ЕАД срещу К. Е. ******** с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от сумата от 1 043.17 лв., представляваща незаплатени суми за ползвани услуги по договор № **********/07.03.2015 г. за електронни съобщителни услуги и месечни абонаментни такси, сключен между К. ******** и „*********“ ЕАД за периода от 24.11.2020 г. до 10.10.2023 г., ведно със законна лихва от 20.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 159.17 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 14.12.2020 г. до 19.12.2023 г., за която суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 70335/2023г. по описа на СРС, 171 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор №

**********/07.03.2015 г. при избран тарифен план „***** безкрай 30“ за срок от 24 месеца с мобилен номер ******* с абонаментна месечна такса от 30 лв. След изтичане на срока на договора, последният станал безсрочен. Ищецът поддържа, че е изпълнил задълженията си по договора, но от страна на ответника не са изпълнели задълженията по заплащане на дължимите суми. Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е подаден отговор на исковата молба. исковете са оспорени като неоснователни. Твърди, че всички задължения по процесния договор за заплатени до изтичането на срока му. Поддържа, че претендираните суми са погасени по давност. Оспорва наличието на действащо правоотношение по договора № **********/07.03.2015 г. Моли съда да отхвърли исковите претенции.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно и се установява, че процесните вземания са били предмет на развило се между страните заповедно производство по ч.гр.д. № 70335/2023 г. по описа на СРС, 171 състав.

Искове са допустими като предявени в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК от 1 страна, притежаваща правен интерес от установяване на вземане по заповед по чл.410 ГПК,среще която в срок е депозирано възражение по чл.414 от ГПК.

Не е спорно и при справка в Търговски регистър се установява, че “**********” ЕАД е с предишно наименование “********“ ЕАД.

В подкрепа на твърденията на ищеца за наличие на валидно възникнала облигационна връзка с ответника по делото е представен договор за електронни съобщителни услуги № **********/07.03.2015год. и месечни абонаментни такси .

Доказва се от представените писмени доказателства,че между страните към процесния договор за услуги са подписани приложения ,с които са активирани услуги:

На 17.12.2015год. е подписано Приложение № 1 от 17.12.2015г. за срок от две години за услуга тарифен план „***** безкрай“ със стандартна месечна такса 30.00 лв и отстъпка от месечната абонаментна такса за всяка допълнителна SIM карта в рамките на 2 години в размер на 20%; С допълнение към Приложение № 1 от 17.12.2015г. за срок от две години е активиран тарифен план „EU Roaming Unlimited” с дневна такса в размер от 5.90 лева; С Приложение № 3 от 01.11.2016г. е подписан и ценоразпис на „********“ ЕАД за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги по инициатива на абоната или когато е приложимо; С допълнение към приложение № 1 от 01.11.2016г. ответницата се е съгласила, че е запозната с общите условия и условията за продажба от разстояние на ищцовото дружество.

Съгласно заключението на вещото лице Н. К. и на вещото лице В. П. по комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза, което съда приема изцяло като неоспорено от страните, в софтуерната система на мобилния оператор този договор е отразен по партида **********, ID на договор М********, отразени са и конкретни услуги по номера,размер на месечна абонаментна така ,начална и крайна дата на договора за съответната фактура като същите са посочени като прекратена услуга – 26.09.2023год., като отразената причина е неплащане на дължимите суми. Експертите са установили, че процесите по отчитане на потреблението и фактуриране при ищеца подлежат на независима сертификация и периодичен одит, като от извършения преглед на записите в билинг системата на дружеството не са установени плащания по процесната партида. Вещита лица посочват, че задълженията за предоставени услуги по издадените месечни фактури за периода от 24.11.2020 г. до 10.10.2023 г. са в размер от 1 043.17 лева, а изчислената лихва за забава е в размер от 177.32 лева.

Също така следва да се приеме ,че посочения договор е идентичен с посочения в заявлението и издадената въз основа на него заповед по чл.410 ГПК договор за електронни съобщителни услуги и месечни такси М********. На следващо място съществените елементи на представения и описания в заявлението договор са идентични, а номерът, под който контрактът е заведен в системата на една от страните не представлява част от същественото съдържание.

Установява се, че във връзка с уговореното в приложенията към договора,ищцовото дружество е издало на името на ответника : фактури №*******/24.02.2021год. на стойност 30.00лв.; *****/24.03.2021год. на стойност 30.00лв.; *******/23.04.2021год. на стойност 30.00лв.; №********/25.05.2021год. на стойност 30.00лв.; № *****/23.06.2021год. на стойност 30.00лв.; № ******/23.07.2021 г. на стойност 30.00 лева; №*******/24.08.2021 г. на стойност 30.00 лева; №*******/23.09.2021г. на стойност 30.00 лева; № *******/25.10.2021 г. на стойност 30.00 лева, № ******/24.11.2021 г. на стойност 30.00 лева, № ********/23.12.2021 г. на стойност 30.00 лева, № *******/24.01.2021 г. на стойност 30.00 лева; № ******/23.02.2022 г. на стойност 30.00 лева; № *******/23.03.2022 г. на стойност 30.00 лева; № 0447930228/26.04.2022 г. на стойност 31.00 лева; № *******/23.05.2022 г. на стойност 31.00 лева; № ******/23.06.2022 г. на стойност 31.00 лева; № *******/25.07.2022 г. на стойност 31.00 лева; № ****/23.08.2022 г. на стойност 31.00 лева; №****/24.09.2022 г. на стойност 31.00 лева; №******/24.10.2022 г. на стойност 31.00 лева; № 0******/23.11.2022 г. на стойност 31.00 лева; №*****/23.12.2022 г. на стойност 31.00 лева; №*******24.01.2023 г.

2 на стойност 31.00 лева; №**********/23.02.2023 г. на стойност 31.00 лева; № *********/23.03.2023 г. на стойност 31.00 лева; № ****/25.04.2023 г. на стойност 31.00 лева;

№*****/23.05.2023 г. на стойност 31.00 лева; №**********/24.06.2023 г. на стойност 31.00 лева; № *****/24.07.2023 г. на стойност 31.00 лева; №****/24.08.2023 г. на стойност 31.00 лева; №****/25.09.2023 г. на стойност 31.00 лева; №**********/24.11.2020 г. на стойност 30.00 лева; №*****/23.12.2020 г. на стойност 30.00 лева; №*****/25.01.2021 г. на стойност 30.00 лева за стойността месечен абонаментен план, видно от приложение А към всяка от фактурите като за периода 24.11.2020 г. до 10.10.2023 г. стойността на услугите възлиза общо на 1043.17лв. Не се твърди и доказва в производството в уговорения с договора и посочен във фактурите срок да е извършено от ответната страна плащане на начислените и претендирани в настоящото абонаментни такси.

Претендираните от ищеца права, изразяващи се в месечни такси за предоставени услуги, са предпоставени от установяване, че той е изправна страна по договора и е предоставил ползването на услугите, които твърди да не са платени. В тази връзка следва да се има предвид, че е достатъчно операторът да е предоставил възможност за ползване на услугите от абоната, а дали и какви услуги е ползвал последният не се отразява на дължимата месечна такса по договора.

Софийският районен съд приема,че исковата претенция в частта за начислените абонаментни такси и предоставени далекосъобщителни услуги подлежи на уважаване.

Когато е сключен договор за електронни съобщителни услуги и месечни такси,страната доставчик приема да осигурява достъп до мрежата си за предоставяне на мобилни услуги,а страната клиент се съгласява да заплаща уговорената абонаментна такса в зависимост от избрания абонаментен план,както и да заплаща стойността на реално ползваните далекосъобщителни услуги според утвърдената цена за ползването им. Абонаментната такса представлява дължима парична сума по време на действие на договора,в размер, какъвто страните са уговорили, и се заплаща за това, че е предоставен достъп до мобилната мрежа на дружеството ищец, без да има значение дали и какви услуги са ползвани. С оглед това,че страните са уговорили размер на абонаментна такса, съдът приема,че в частта, в която е претендирана такава, исковата претенция е доказана по основание и по размер , което се потвърждава и от заключението на експертите по допусната комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза. От доказателствата по делото се установява, че е сключен договор за електронни съобщителни услуги като на ответника Д. са предоставяни различни мобилни услуги в съответствие с уговореното, поради което и неоснователно е възражението на ответницата, че липсва облигационно правоотношение между тях. Страните не спорят и относно обстоятелството какви електронни съобщителни услуги са ползвани от ответната страна – не се установява ответницата Д. да е отправил рекламация относно вида,обхвата на ползваните услуги и цената на същите, ответникът не възразява относно ползваните услуги и абонаментните такси и в срока за подаване на писмен отговор, а с изтичането срока за отговор тези възражения се явяват преклудирани.

При това положение съдът приема,че ищецът е предоставил услугите и от значение за преценка дали искът е основателен е дали паричните суми за ползваните електронни съобщителни услуги и месечни такси са заплатени. Провеждането на доказване факта на заплащане на предоставените услуги е възложено на страната ответник,а в хода на производството ответницата Д. не е представила доказателства да е заплатила цената или част от същата,поради което съдът намира,че исковата претенция подлежи на уважаване изцяло за сумата от 1 043.17 лева.

По отношенията на претенцията с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата в размер от 159.17 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 14.12.2020 г. до 19.12.2023 г., съдът намира същата за основателна по основание и по размер, като с оглед диспозитивното начало, съобразявайки, че в експертизата вещите лица са достигнали извода, че размерът на дължимата мораторна лихва е в размер на 177.32 лева, съдът следва да съобрази сумата, предявена от ищеца и същата да бъде уважена до посочения от него размер.

3

В срока по чл.131 ГПК ответницата своевременно е възразила за изтекла погасителна давност за вземанията, което съдът следва да разгледа при определяне на крайния размер на дължимата сума по предявения главен иск.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ВКС, ОСГТК, "понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви." Следователно еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем. Вземанията на ищцовото дружество за абонаментни такси съдържат изброените признаци на понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.