Решение № 301 от 17.11.2023, Административен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 301 гр.

Русе, 17.11.2023 г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд -

Русе, II–ри състав, в публичното заседание на 19 октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Съдия: СПАС СПАСОВ при участието на секретаря

Галина Кунчева като разгледа докладваното от съдия Спасов административно дело № 67 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 156, във връзка с чл. 107, ал. 3, във връзка с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, приложими на основание чл. 4 от ЗМДТ, във връзка с чл. 226 от АПК.

Образувано е след като с решение № 1101/01.02.2023 г. по адм. дело № 3841/2022 г. по описа на ВАС е постановена отмяна на решение № 53/14.12.2021 г., постановено по адм. дело № 143/2021 г. по описа на АдмС – Русе в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Енерджи съплай“ ЕООД против Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № **********-1 от 05.01.2021 г., издаден от главен инспектор в Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Бяла, потвърден с решение № **********-1-1 от 08.02.2021 г. на началник на Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Бяла, само в частта му, с която на дружеството са определени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за периода 01.04.2020 г. – 31.12.2020 г. в размер на 5 474, 66 лева, и в частта на присъдени на Община Бяла разноски за разликата над 369,

00 лева, и в тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АдмС – Русе.

С молба вх. № 1612/21.04.2023 г. по описа на съда (л. 10 от делото), молба вх. № 2142/23.05.2023 г. по описа на съда (л. 32 от делото) и с молба вх. № 3893/20.09.2023 г. по описа на съда (л. 56 от делото) от жалбоподателя, с които се изразява становище по основателността на жалбата и относимостта на представените от страна на ответника писмени доказателства, се поддържа направеното оспорване, че от Община Бяла не са извършвани реално услугите по чл. 62 от ЗМДТ, за които на дружеството е начислена ТБО в размер на 5 474, 66 лева за периода от 01.04.2020 г. до 31.12.2020 г. Твърди се незаконосъобразност и се претендира отмяна на АУЗ в частта на задълженията за ТБО. Прави се и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение за юрисконсулт/адвокат.

Ответникът в производството – началникът на Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Русе, чрез процесуален представител, оспорва основателността на жалбата, като изразява становище, че въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства по категоричен начин се установява реалното изпълнение на услугите, влизащи в чл.

62 ЗМДТ, а именно сметосъбиране, сметоизвозване, обработване на отпадъците в съответните съоръжения и почистване на обществените територии в общината. Посочва също, че от друга страна жалбоподателят като собственик на два имота, които се намират в индустриалната зона на Община Бяла, не се е възползвал от правото си по чл. 72, ал. 1, т. 2 и за годината, предхождаща 2020, а той и е нямало как да спази срока, тъй като е придобил имота през м. март 2020 г., не е подал декларация за освобождаване от съответните компоненти и услуги, в случая само една, от дължимост на такса „битови отпадъци“. Така, за 2020 г., придобивайки тогава имота, и за разликата от датата на придобиване до изтичането на календарната година, данъкът е определен, установен с експертиза, по която жалбоподателят не е възразил, още повече е определен и в по-малък размер, тъй като Община Бяла не е приложила съответен коефициент. Сочи, че дължимостта, размерът на това вземане на Община Бяла е безспорно установено, както и безспорно е установена и реалността на извършване на услугата, методиката на образуване на услугата, като твърдението, че данъчната оценка е ниска за имота, е било отхвърлено при първоначалното разглеждане на делото и в тази част решението на съда е оставено в сила. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски за адвокатски хонорар – 800, 00 лева за отговор и представителство пред ВАС и 1 000, 00 лева за процесуално представителство по настоящото дело, посочени в представения списък на разноските с приложени към него писмени доказателства за реалното им извършване (л. л.38 – 41, л. л. 13 - 17 от делото).

След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, оплакванията в жалбата, становищата на страните по делото и задължителната проверка по реда на чл. 160 от ДОПК, във връзка с чл. 4 от ЗМДТ, съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване акт, от легитимирано лице, в законоустановения срок и пред надлежния съд, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно отменителното решение № 1101/01.02.2023 г., постановено по адм. дело № 3841/2022 г. по описа на ВАС, предмет на проверка в настоящото производство е АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № **********-1 от 05.01.2021 г., издаден от главен инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Бяла, потвърден с решение № **********-1-1 от 08.02.2021 г. на началник на Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Бяла, само в частта му, с която на „Енерджи съплай“ ЕООД са определени задължения за такса битови отпадъци за периода 01.04.2020 г. – 31.12.2020 г. в размер на 5 474, 66 лева.

В решението за връщане на делото са дадени указания за това кои факти и обстоятелства са останали неизяснени при първоначалното разглеждане на делото относно АУЗ в частта за ТБО. При съблюдаване на тези указания, при разглеждане на делото в настоящото производство, в проведеното на 21.04.2023 г. открито съдебно заседание съдът на основание чл. 171 от АПК е дал указания на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване факта на реалното престиране на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, като му e дал и възможност да ангажира относимите за изясняване на делото от фактическа страна доказателства (л. 31 от делото). Доказателствената тежест е указана повторно и с протоколно определение от 21.09.2023 г.

Настоящият състав на съда е приел представената административна преписка от ответника в заверен препис, приложена по адм. дело № 143/2021г. по описа на АдмС – Русе, като е приложил цитираното дело към настоящото.

Безспорен факт по делото е, че дружеството-жалбоподател е собственик на недвижими имоти с идентификатори *** и *** в гр. Бяла, за които е подало декларации по ЗМДТ вх. № ********** от 01.04.2020 г. и вх. № ********** от 01.04.2020 г. и са разкрити данъчни партиди съответно с № 6802F13020 и № 6802F13019 – за нежилищни недвижими имоти, с адрес: гр. Бяла, ул. “Васил Априлов“ № 43, представляващи УПИ в строителни граници с идентификатори *** и ***. В декларациите на основание чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ е посочена отчетната стойност на двата имота, съответно за имот с идентификатор *** – 111 460, 00 лева, за имот с идентификатор *** – 8 540, 00 лева. Към двете данъчни декларации е приложен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти акт № 171, т. 1, рег. № 1418, д. 113 от 12.03.2020 г., вписан с вх. р. № 712 от 12.03.2020 г., акт 178, т. 2, д. № 374 на Сл. вп. при РС - Бяла. Данъчните оценки на двата имота са съответно за имот с идентификатор *** – 956 117, 00 лева и за имот с идентификатор *** – 71 620, 00 лева.

Въз основа на подадените данъчни декларации и приложените писмени доказателства, в производство по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, е издаден АУЗ, с който са определени публични задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци (ТБО) и лихви за просрочие върху главницата до 05.01.2021 г. за два имота в гр. Бяла, на *** за 2020 г. В обстоятелствената част на АУЗ са описани разпоредбите и конкретните размери на данъка върху недвижимите имоти и ТБО. Според АУЗ, за поземлен имот с идентификатор *** задълженията са както следва: ДНИ за 2020 г. – 1 792, 72 лева и лихва 52, 63 лева; ТБО за 2020 г. – 4 947, 91 лева и лихва 145, 23 лева; за поземлен имот с идентификатор *** задълженията са както следва: ДНИ за 2020 г. - 134, 29 лева и лихва 394,00 лева; ТБО за 2020 г. – 370, 64 лева и лихва 10, 88 лева.

Размерът на установените задължения са за периода от 01.04.2020 г. до 31.12.2020 г.

От Заповед № РД1138/24.01.2020 г. на Кмета на Община Бяла е видно, че издателят на АУЗ – гл. специалист Иваничка Николаева е включена в списъка на служителите от отдел МДТ с права на орган по приходите, а функциите на ръководител на звеното за местни приходи в общината се изпълняват от началника на отдел МДТ – Иванка Владова. Същата е назначена на тази длъжност със Заповед № ЧР-6/20.03.2017 г. на Кмета на Община Бяла. Със Заповед № РД 1138/24.01.2020 г. на Кмета на Община Бяла, тя е определена от последния за лице, което да упражнява правомощията на териториален директор на НАП във връзка чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ в случаите на чл. 107, ал. 4 от ДОПК.

Като писмено доказателство, още при първоначалното разглеждане на делото, е представена заповед за определяне границите на районите, в които се извършват услугите сметосъбиране и транспортиране на контейнери за разделно събиране на отпадъци и опаковки през 2020 г. на териториите за обществено ползване по населени места за имоти, собственост на физически и юридически лица за 2020 г. – Заповед № РД11-494/30.10.2019 г. (л. л. 34 и 35 от адм. преписка, представена по адм. дело № 143/2021 г. по описа на АдмС – Русе и приобщена и към настоящото дело). От съдържанието на заповедта се установява, че процесните имоти попадат в район III - ти (трети район), обхващащ целия район на кв. Гара Бяла, от който е част и ул. „Васил Априлов“, където се намират процесните два имота, за който район Община Бяла е организирала услугите сметосъбиране, сметоизвозване, като е определена и честотата на сметоизвозване по райони, както следва: 1. Контейнери 1,1 куб.м. за хартиени, пластмасови и метални отпадъци от опаковки – за трети район - през 5 работни дни; 2. Контейнери 1,1 куб.м. за стъклени отпадъци от опаковки – за трети район – през 10 работни дни.

С цел установяване на релевантно за правилното решаване на правния спор обстоятелство досежно реалното престиране на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, настоящият състав на съда е приобщил относими за установяване на този факт доказателства, представени от ответника при касационното обжалване на Решение № 53/14.12.2021 г., постановено по адм. дело № 143/2021 г. на АдмС – Русе пред ВАС по адм. дело № 3841/2022 г., а именно: график за месеците от м. април 2020 г. до м. декември 2020 г., списък за броя и разположението на контейнерите за разделно събиране на отпадъци и пътни листи в периода от м. април 2020 г. до м. декември 2020 г. (л. л. 24 – 91 от адм. дело № 3841/2022 г. по описа на ВАС). Така събраните писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, водят на безспорния и категоричен извод, че на територията на район III - ти (трети район), обхващащ целия район на кв.Гара Бяла, от който е част и ул. „Васил Априлов“, където се намират процесните два имота, са били разположени контейнери за разделно събиране на отпадъци от опаковки общо 84 бр. контейнера, от които 46 бр. контейнера, пластмасови жълти с вместимост 1,1 куб.м. и 38 бр. контейнера, пластмасови зелени с вместимост 1,1 куб.м (л. 51 от адм. дело № 3841/2022 г. по описа на ВАС). Установява се още, че е бил създаден график за всеки един от месеците от процесния период от месец април 2020 г. до месец декември 2020 г. за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци в гр. Бяла, включително и досежно процесния трети район, в който са разположени и въпросните два имота.

От представените пътни листи се установява, че на посочените в тях дати е извършван обход по посочен маршрут, включващ и кв. Гара Бяла. Всички тези доказателства, в своята съвкупност, водят на извод, че на територията на гр. Бяла, по-конкретно трети район, включващ кв. Гара Бяла, част от който е и ул. „Васил Априлов“, реално е било извършвано по график и с определена честота сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъци, с което е и налице поддържане на чистотата на територията на местата за обществено ползване в района. Изцяло в подкрепа на установеното с цитираните писмени доказателства са и събраните по делото гласни такива, които обаче съдът не следва да кредитира на осн. чл. 226, ал. 2, предл. първо АПК.