Решение № 804 от 03.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 804 гр. София, 03.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000500189 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 265126 от 29.07.2021г. постановено по гр.д. № 10706/2018г. по описа на СГС, ГО, 11 състав е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е осъдено да плати сума в размер на 75 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди претърпени от смъртта на съпруга й Д. С. Н., настъпила в следствие на ПТП от 06.04.2018 г., в гр. Хасково, в резултат на противоправното поведение на М. М. А. като водач на т.а. „Мерцедес“, с ДК № ***, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, ведно със законната лихва от 15.05.2018 г. до окончателното плащане,

Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над 75 000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 250 000 лв., както и иска по чл.86 ЗЗД за периода 06.04.2018г. до 14.05.2018 г. като неоснователен в тази част.

Със същото решение са частично уважени искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е осъдено да плати в полза на Д. Д. Н. и М.

Д. Н. сума в размер на по 85 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпените от смъртта на баща им Д. С. Н., настъпила в следствие на ПТП от 06.04.2018г., в гр. Хасково, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 15.05.2018г. до окончателното им изплащане.

1

Със същото решение са отхвърлени исковете за неимуществените вреди за разликата над 85 000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от по 250 000 лв., както и иска по чл.86 ЗЗД за периода 06.04.2018г. до 14.05.2018 г. като неоснователен в тази част.

Присъдени са разноски, като ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, гр. София са осъдени да заплатят в полза на адв. Р.М. на осн.чл. 78, ал.1 ГПК вр.чл.38 ал.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете на всеки един от ищците в размер на 6 479,76 лева, а в полза на СГС на основание чл. 78, ал.6 ГПК сумата в размер на 9 800лева и разноски за депозит за вещо лице в размер на 274,40 лева.

По компенсация С. Р. Н., е осъдена да заплати на ЗАД ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 4707,73 лева разноски, а Д. Д. Н., действащ чрез неговата майка и законен представител С. Р. Н., да заплати на ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ”, на основание чл. 78, ал.З ГПК сумата в размер на 4438,71 лева – разноски, а М. Д. Н., ЕГН: **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител С. Р. Н., сумата в размер на 4438,71 лева - разноски.

С определение от 27.09.2021г. е допуснато изменение на постановеното решение в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, са осъдени да заплатят в полза на адв. Р.М. на осн.чл.78 ал.1 ГПК вр.чл.38 ал.2 ЗАдв. възнаграждение в размер на 7679.28 лв. вместо първоначално посочените 6 479,76 лева.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят-ответник ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД гр. София оспорва решението в неговата осъдителна част - за разликата над 45 000 лв. до 75 000 лв. вреди търпени от С. Р. Н., както и над 55 000 лв. до 85 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, търпени от Д. Д. Н. и М. Д. Н. и моли съда да го отмени в тази му част и да отхвърли исковете като неоснователни.

Посочва, че определената от съда като справедлива сума не е адекватна и съразмерна с претърпените от ищците болки и страдания. Присъденото обезщетение е в разрез с принципа за справедливостта, социалноикономическата обстановка в страната, както и установената съдебна практика. Счита, че справедливият размер на търпените и доказани в процеса действителни вреди се равнява на сума от порядъка на 90 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, търпени от С. Р. Н., и по 110 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, търпени от двете деца Д. Д. Н. и от М. Д. Н..

На следващо място посочва, че съдът правилно е отчел приноса на починалия Д. Н. досежно търпените вреди, тъй като пълно и главно е доказано наличие на съпричиняване от негова страна, поради движение със скорост съществено надвишаваща разрешената за съответния пътен участък - 98 км.,/ч. при разрешена 50 км./ч., както и обстоятелството, че при движение с разрешената за процесния пътен участък скорост произшествието е било предотвратимо от негова страна. От допуснатата, приета и неоспорена КСМАТЕ е видно, че преди предприемане н а маневрата от страна на водача на товарния автомобил, той е обезопасил същата, като се е огледал и е подал светлинен сигнал, както и това, че предприетата от него маневра обратен завой“ е на място, което е разрешено за извършването й. В същия момент в южната лента на северното платно, със скорост, двойно надвишава максимално разрешената, се движи мотоциклетистът. Съгласно вещите лица, при движение с тази скорост разстоянието между двете МПС е почти двойно по-малко от опасната зона на спиране на мотоциклета или с други думи пострадалият с поведението си се е поставил в ситуация, изключваща възможността да бъде предотвратено ПТП, което в конкретния случай е с летални последици. При възприемане на опасността той предприема екстремно спиране, като след изминаване на 16,80 м спирачен път, губи контрол при управление и 2 мотоциклетът продължава движението си, плъзгайки се с лявата си страна по асфалта. Според вещите лица, ако мотоциклетистът е управлявал превозното средство с разрешената за населеното място скорост /50 км/ч./ процесното ПТП е можело да бъде предотвратено, тъй като т.а. не би попаднал в опасната зона на спиране на мотоциклета. В заключението се казва още, че след навлизане в южната лепта на северното платно за движение, водачът на т.а. не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП. Затова категорично е налице пряка причинно- следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилия по отношение на него вредоносен резултат, тъй като сам е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за настъпване на вредите и е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, независимо дали е действал или бездействал виновно. Намира постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, тъй като не са ангажирани доказателства, които да обосновават присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в толкова значителен размер, ведно с компенсаторна лихва и в тази връзка счита съдебния акт, в неговата обжалвана част, за постановен в нарушение на материалния закон, постановен в отклонение от задължителната практика на ВКС и в колизия с правилото, че на компенсиране подлежат вреди, възникването на които е установено пълно и главно, и се компенсират съответно към момента на тяхното възникване. Претендира разноски.

Въззиваемите страни С. Р. Н., Д. Д. Н., ЕГН: **********, действащ чрез законния си представител: С. Р. Н. и М. Д. Н., ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на законния си представител С. Р. Н., оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочват, че съдът правилно е приел за установено, че между С., Д. и М. и техния съпруг и баща Д. е била изградена силна и трайна взаимна близост и обич. С., Д. и М. имали изключително силна и близка връзка със своя наследодател, уважавали са се и се подкрепяли взаимно. Били са едно голямо и задружно семейство, сплотено, силно привързани едни към други, отношенията помежду им са се основавали на чувство за обич, уважение, разбирателство и подкрепа. От разпита на св.И. Д., която е близка приятелка на ищцата С. и починалия й съпруг Д., и има преки наблюдения върху отношенията, които съществували между двамата се установи, че те били семейство от около 16г. преди настъпване на пътния инцидент. Пострадалият винаги и по всякакъв начин помагал на ищцата - в морален и във финансов аспект, като били „семейство за пример“. Д. бил добър и любящ баща и към своите две деца - Д. и М. били много привързани към него, синовете „засилвали“ в присъстието на техния баща, като пострадалият споделял с тях свободното си време - водил ги на разходка, да карат заедно картинг, като съпрузите взаимно споделяли грижите за двете си момчета. Ищците изключително тежко приели новината за ПТП и внезапната смърт на своя съпруг и баща, били съкрушени, понесли новината за смъртта му трагично, като съгласно показанията на св. Д. ищцата С. се строполила на земята като разбрала, че съпругът й е загинал. Загубата й е била огромна, тъй като Д. е бил нейна опора. Същата не искала да повярва, че безвъзвратно е загубила своя съпруг, като постоянно звъняла на телефона на пострадалия, повтаряла, че случилото се не е истина и чакала Д. да си вдигне телефона. След смъртта тя се променила, станала затворена, необщителна, намалила социалните си контакти, като преди инцидента била ведра, усмихната, пълна с енергия и живот. Ищцата все още не може 3 да превъзмогне голямата загуба, животът й станал по-тежък, често плаче за пострадалия и гледа негови снимки, което свидетелства за безграничната тъга, която чувства С. в резултат на загубата на нейния съпруг и невъзможността й да се върне към предишния си начин на живот. Отрицателно е повлял пътния инцидент и върху психиката на децата Д. и М.. Двете момчета много се променили след смъртта на техния баща - М. станал затворен, като често се усмотява и плаче за баща си, а Д. все още не може да превозмогне голямата загуба, като постоянно говори за пострадалия, който приживе бил много добър, усмихнат, всеотдаен, като винаги карал хората около него да са щастливи и усмихнати. Св.К., брат на ищцата Н., познавал пострадалия от около 20г. и имал преки и непосредствени наблюдения върху взаимоотношенията между съпрузите, установи че С. и Д. били „ученическа любов“, като двамата били „красиво семейство". Д. обръщал голямо внимание на децата си, обичал заедно да се забавляват, да споделя с тях детските игри, водел и взимал своите деца от училище и детска градина, като в семейството царяло мир и разбирателство. Претендират разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 432 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищците - С. Р. Н., Д. Д. Н., ЕГН: **********, действащ чрез законния си представител:

С. Р. Н. и М. Д. Н., ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на законния си представител С. Р. Н. твърдят, че при ПТП на 06.04.2018г. е настъпила смъртта на Д. С. Н., съпруг на първия ищец и баща на останалите двама. Твърдят, че произшествието е настъпило в следствие противоправното поведение на М. М. А. като водач на т.а.

„Мерцедес“, с ДК № ***, чиято гражданска отговорност към датата на събитието е била застрахована при ответника ЗК ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД. Поддържат, че от деликта са претърпели неимуществени вреди, изпитвали постоянна мъка и страдания от загубата на своя родственик, който бил опора на семейството. Считат, че справедливият размер на дължимото им се застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди възлиза на сумата в размер на по 250 000 лв. на всеки един от тях, ведно със законните последици. Претендират разноски.

Ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД оспорва исковете. Оспорва наличието на противоправно поведение на застрахования при него водач, като твърди произшествието да е настъпило при изключителна вина на пострадалия мотоциклетист, евентуално релевира възражение за съпричиняване, поради нарушаване от страна на пострадалия на правилата за движение по пътищата, ограничаващи скоростта на движение до 50 км/ч. в населено място, както и поради неизползване на предпазна каска и защитно облекло. Претендира разноски.