Решение № 6543 от 30.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6543 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.ова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. И.ова Въззивно гражданско дело № 20241100506092 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 4305 от 11.03.2024 г., постановено по гр. д. № 3429/2023 г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявения от „ДИРАК-Д” ООД срещу „Н.” ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 , вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 4020 лв., представляваща дължимо възнаграждение по Договор от 14.02.2019 г. за съвместно изграждане на техническо съоръжение – топлопровод, ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба – 23.01.2023 г. до окончателното изплащане.

Ищецът е осъден да заплати на ответника разноските по делото в размер на 700 лв.

Решението е обжалвано от ищеца „Дирак–Д” ООД, чрез адв. И. А., с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се осъди ответника „Н.” ЕООД да му заплати исковата сума. В жалбата се излага оплакване, че твърденията на страните и събраните доказателства не са обсъдени и анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, което е довело до постановяване на неправилно решение. Изтъква се, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства са доказани всички изложени в исковата молба твърдения, поради което предявеният иск е доказан по основание и размер. Навежда се довод за неправилност на извода на съда, че претенцията на ищеца за процесната сума от 4020 лв. касае сторени от него разходи за изготвяне на технически нивелетен проект, по който е изграден топлопровода на ул. „Христаки Павлович”. Въззивникът сочи, че никога не е 1 твърдял, че претенцията му е за разходите по изготвянето на нивелетен проект. Изтъква в тази връзка, че с процесния договор му е било възложено „изграждането” на топлопровод по ул. „Христаки Павлович”, в което се включват всички необходими правни и фактически действия този топлопровод да бъде изграден законно и да може да се ползва от живущите в района, в т.ч. подготовката на необходимите документи, съгласуването им с компетентните институции и ангажирането на изпълнител, който фактически да осъществи строителството.

Всичко това било изпълнено от ищеца – той възложил изработването и одобрението на улична нивелета; възложил проектирането и одобрението на технически проект, въз основа на който било издадено разрешението за строеж; предприел всички действия по съгласуването със СО и МОСВ изграждането на въпросното съоръжение. На 06.10.2021 г. бил сключен договор за присъединяване между ищеца и „Топлофикация София” ЕАД, по силата на който „Топлофикация” се задължила да изгради въпросния топлопровод, вследствие на което възложила изграждането на „Калория Вак” ООД. До всичко това се стигнало благодарение на продължителни усилия от страна на ищеца, включващи правни и фактически действия. Именно за всички тези извършени действия било уговорено в чл. 16 от процесния договор възнаграждение на „Дирак-Д” ООД, а в чл. 18 било уговорено кога е падежът на първото плащане, при което на основание чл. 266 ал. 1 от ЗЗД ответникът /поръчващ/ следвало да заплати на ищеца /изпълнител/ уговореното възнаграждение.

Изтъква се, че никъде в нормативната уредба, а в съдебната практика, не било предвидено, че уговореното възнаграждение следва да е равно на направените от изпълнителя разходи.

Изпълнителят бил извършил множество действия, като е ангажирал лично време, труд и контакти, за да може този проект да се реализира и да се ползва съгласно предназначението си от няколко сгради в района. За тези свои усилия и ангажиране на лично време ищецът не си е начислявал разноски, но те били част от поетия ангажимент по договора с оглед крайната му цел – законосъобразното изграждане и използване на топлопровода. Изтъква се, че ищецът е изпълнил възложеното в пълен обем, като е осигурил не само проектирането, но и издаването на разрешение за строеж, присъединяването към мрежата на „Топлофикация” и фактическото изграждане на строителството от изпълнител, избран от „Топлофикация”.

Поддържа се, съгласно т. 18 от договора с издаването на разрешението за строеж и уведомяването на страните настъпва падежа на първата дължима сума от втория етап по договора и процесната сума от 4020 лв. с ДДС е станала изискуема, като ответникът е бил изрично уведомен на 21.12.2022 г., но не е заплатил сумата. Изтъква се и довод, че името на ответника и неговият имот не фигурират в процесното разрешение за строеж, тъй като към момента на проектирането в неговия имот не е имало сграда, но той също ще се ползва от изграденото основно трасе на топлопровода по цялата улица, поради което същият е подписал и процесния договор за изграждане на топлопровод. Представените от ответника документи касаели само и единствено отклонението от основния топлопровод до неговия имот, но по времето на проектирането на основния топлопровод, поради липсата на сграда в имота му, проектирането на отклонение не е било възможно. Сочи се, че без изграждането на основния тръбопровод по улицата, за ответника щеше да е невъзможно да направи отклонението към неговия имот, вследствие именно на действията и усилията на ищеца 2 въпросният втори етап ще бъде изграден от „Топлофикация София” ЕАД /възложител/ и „Калория Вак” ООД /изпълнител/, поради което обстоятелство изграждането на топлопровода ще бъде по-евтино за страните по процесния договор от предварително очакваното. До това положение се е стигнало благодарение на усилията на ищеца по изпълнение на възложеното му с този договор, който е изпълнил добросъвестно и с грижата на добрия търговец възложеното му. Въззивникът счита, че с оглед тези негови добросъвестни действия той не следва да бъде лишаван от уговорената първа вноска по договора, тъй като това би представлявало наказание за това, че добре си е свършил работата. С писмения си отговор въззиваемата страна „Н.” ЕООД, чрез адв. П. П., оспорва жалбата. Навежда съображение за правилност на крайния извод на първоинстанционния съд, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на предпоставките на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. Оспорва изложените в жалбата доводи. Изтъква, че ищецът не е твърдял в исковата молба и не е доказал, че е извършвал разходи, свързани пряко с изпълнение на процесния договор. Представеното разрешение за строеж № Б-31/14.12.2021 г. не можело да ползва ответника, тъй като в него не фигурирало името му, нито собствения му имот – УПИ ІІ -867а с идент. № ***, което важало и за представения технически нивелетен проект. Дори и да се приеме, че техническият нивелетен проект е изготвен в изпълнение на процесния договор, ответникът не дължал плащане, тъй като съгласно чл. 16 от договора той не дължи суми за проектиране на втория етап от съоръжението, а и поради това, че претендираната сума е десетки пъти по-голяма от разходваната от ищеца за изготвяне на проекта. Навежда се довод, че от представените документи по делото по безспорен начин било доказано, че ищецът не е изпълнил и няма как да изпълни договора за съвместно изграждане на топлопровод не само спрямо ответника, но и спрямо всички страни по договора, тъй като процесният топлопровод е изпълнен от трето лице въз основа на възложена обществена поръчка и е заплатен от Столична община. От представените от „Топлофикация София” ЕАД документи било видно, че цялостното проектиране и изграждане на топлопровод по ул. „Христаки Павлович” е осъществено без участието на ищеца – проектите, разрешението за строеж и физическото изпълнение на СМР по топлопровода били осъществени от „Билдстил” ООД, а не от „Калория Вак” ООД с проектна документация на ищеца, както се твърди във въззивната жалба. Видно било, че е налице хипотезата на чл. 267, ал. 1 от ЗЗД – изпълнението на работата е станало невъзможно вследствие причина, за което никоя от страните не отговаря, и съответно изпълнителят нямал право на възнаграждение. Изтъква се също, че неоснователно жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, тъй като съгласно таи разпоредба възнаграждение се дължи само за приета работа, а приемане на работата по реда на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД от ответното дружество не било налице.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„Дирак – Д” ООД е предявило срещу „Н.” ЕООД иск за осъждане да му заплати сумата 4020 лв., представляваща дължимо възнаграждение на основание чл. 18 от сключения между тях на 14.02.2019 г. договор за съвместно изграждане на техническо 3 съоръжение – топлопровод.

В исковата молба се твърди, че страни по сключения на 14.02.2019 г. договор за съвместно изграждане на техническо съоръжение – топлопровод са няколко търговски дружества, сред които са страните по делото. Този договор имал два етапа. По първия етап водещ участник било дружеството „Нова Билд СТ” ЕООД, а по втория етап водещ участник бил ищецът „Дирак – Д” ООД. В зависимост от етапите страните по договора си дължали съответните парични суми. Твърди се, че изпълнението на втория етап започнало още през февруари 2021 г. с изработването на улична нивелета. След това на 19.10.2021 г. били депозирани съответните документи за издаване на разрешение за строеж, като такова разрешение било издадено на 14.12.2021 г. Твърди, че съгласно чл. 18 от договора, в 5 дневен срок от уведомяването за издаденото разрешение за строеж всеки участник следва да заплати на „Дирак –Д” ООД сума в размер на 4952,09 лв. без ДДС, като за „Н.” ЕООД тази сума не може да бъде по-голяма от 3350 лв. без ДДС /или 4020 лв. с ДДС/. Твърди се, че за издаването на разрешението за строеж останалите страни многократно са уведомявани по телефона и на мястото на самия строеж. Макар те да са били отлично запознати с факта, че разрешение за строеж отдавна е издадено и вторият етап от договора са изпълнява, плащане на тези суми не било направено. Твърди се, че ответното дружество било уведомено изрично по електронната си поща на 21.12.2022 г. На 29.12.2022 г. същото представило отговор по електронната поща, в който заявило, че не дължи плащане и се отказва от договора, позовавайки се на чл. 26 от същия. Ищецът твърди, че чл. 26 от договора е неприложим, тъй като не са изминали уговорените в него 2 години – през февруари 2021 г. било изработването на уличната нивелета, а след това на 19.10.2021 г. били депозирани съответните документи за издаване на разрешение за строеж и такова било издадено на 14.12.2021 г. Изтъква, че чл. 26 би бил приложим в случай, че до 14.12.2023 г. не се извършват никакви действия по изпълнението на втори етап.

С отговора на исковата молба ответникът възразява, че не дължи претендиранта сума.

Не оспорва, че 14.02.2019 г. е сключен договор за съвместно изглаждане на техническо съоръжение – топлопровод, с който е договорено изграждането му на два етапа, първият от който да се извърши от „Нова Билд СТ” ООД, а вторият – от ищеца „Дирак – Д” ООД.

Твърди, че първият етап е бил завършен от „Нова Билд СТ” ООД на 27.05.2020 г. с издаденото разрешение за ползване на обекта № СТ-05-334 и ответникът е изпълнил точно и в срок задължението си за плащане на дължимата сума по изграждането на първия етап.

Ответникът твърди, че на 19.12.2021 г. е уведомил ищеца, че на основание чл. 26 и при спазване на разпоредбата на чл. 27 от сключения на 14.02.2019 г. договор, поради забава от повече от 2 години от започване на изпълнението втория етап на съоръжението, след като първият етап е завършен, той се отказва от договора в частта му, която касае изпълнението на втория етап. Оспорва доводите на ищеца за липса на предпоставки за отказ от договора по чл. 26 от същия. Твърди, че доколкото разрешението за ползване № СТ-05-334, касаещо извършване на строителство на първия етап, е издадено на 27.05.2020 г., уговореният в договора двугодишнен срок е изтекъл на 27.05.2022 г. Твърди, че реално изпълнение на 4 втори етап не е започнало и до днес, поради което ответното дружество е имало правото, уговорено в чл. 26 от договора, да се откаже от договора и е упражнило това свое право по реда на чл. 27 от същия. Оспорва твърдението на ищеца, че е започнало изпълнението на втория етап от строителството. Твърди, че не е налице нивелета, касаеща собствения на ответника имот УПИ ІІ-867а, с идентификатор № *** – такава не била представена с исковата молба, а разрешението за строеж не доказвало започване на строителството. Твърди, че изпълнението на втория етап не е започнало и към настоящия момент. Изтъква, че твърдяното изработване на уличната нивелета би могло да се причисли единствено към етап проектиране, за което съгласно ч. 16 от договора ответното дружество не дължи суми. Сочи, че дори и да се приеме твърдението на ищеца, че изпълнението на втория етап е започнало още през февруари 2021 г. с „изработването на улична нивелета”, то за ответното дружество през февруари 2023 г. са възникнали предпоставките да се откаже от договора по реда на чл. 26, така и да го развали на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че предвид периода на забава на ищеца изпълнението е безполезно за него, с оглед на което прави изявление за разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД – евентуално, ако съдът счете, че не са налице предпоставките на чл. 26 от договора. Ответникът излага и довод, че представеното разрешение за строеж № Б-31/14.12.2021 г. не го касае, тъй като в него не фигурира името на „Н.” ЕООД, нито на собствения на дружеството имот УПИ ІІ867, с идентификатор № ***, с оглед на което това разрешение за строеж не е такова по смисъла на чл. 18 от договора спрямо ответника.