Определение № 2262 от 26.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2262 гр. Пловдив, 26.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Емилия Лалева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500681 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл. 129, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД против определение № 2589 от 27.02.2026 г., постановено по гр. дело № 2724/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е върната подадената от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД искова молба и е прекратено производството по делото.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с вх.

№ 15985 от 11.02.2025 г., подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД срещу Д. П. Н. от *** и Д. Д. Н., действаща чрез своята майка и законен представител Б. В. Х. с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителен на договор за дарение между роднини по низходяща линия, сключен с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 150, том 1, рег. № 5171, дело № 136 от 28.04.2022 г. по описа на нотариус Ц. Б., № 544 при НК, с район на действие РС – Пловдив, вписан в службата по вписвания с вх. № 14068/29.04.2022 г., акт № 192, том 39.

С разпореждания № 22690/14.08.2025 г. и № 29272/12.11.2025 г., съдът е дал подробни указания за отстраняване на констатирани в исковата молба нередовности, а именно: да посочи цена на иска /чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. с т.2 ГПК; да се изложат годни фактически твърдения относно какви вземания ищецът твърди да има спрямо ответника, които поддържа да го легитимират 1 като кредитор; да се посочат по съответните договорни правоотношения – предмет, дължими суми, падежи; момент на сключване на всяка от цесиите и конкретен предмет; момент и начин на уведомяване на длъжника; предмет на зап. пр., подавани ли са възр. за недължимост, кога, респ. заповедите – влезли ли са в законна сила, кога; образувани ли са изп. дела във връзка с присъдените вземания, кога, пред кого; към сочената дата на сделката – какви непогасени вземания е имало по всеки договор, респ. кои неплатени и цедирани такива поддържа да притежава спрямо ответника; представи доказателства за размера на данъчната оценка на имота и сградата; твърди ли се да няма друго имущество, от което да се удовлетвори; да се формулира надлежен петитум, като се индивидуализира претендираното право, чрез посочване на конкретното му съдържание.

Предоставил е едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите.

Разпорежданията са връчени на ищеца съответно на 04.09.2025 г. и на 20.11.2025 г.

На 05.09.2025 г. и на 24.11.2025 г. от ищеца са постъпили молби, в които са изложени подробни съображения защо отказва да изпълни дадените от съда указания за отстраняване нередовностите на исковата молба.

С молба от 27.11.2025 г. ищецът е посочил цената на иска, представил е данъчна оценка на имота, както и доказателство за платена в полза на РС – Пловдив държавна такса.

С обжалваното определение № 2589 от 27.02.2026 г., районният съд е приел, че в определения срок нередовностите на исковата молба не са били отстранени, поради което е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. За да бъде възможна и адекватна тази защита, съдът трябва да е наясно какви права се твърдят и от кои конкретни факти от обективната действителност произтичат тези права. В разпоредбата на чл. 127 ГПК законодателно са уредени изискванията, на които следва да отговаря всяка искова молба с оглед надлежното упражняване на правото на иск. Исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на основанието на иска (фактите, от които се твърди, че произтича претендираното с исковата молба право), петитума на иска (в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита), както и носителите на правотношението. Когато някой от елементите на исковата молба липсва, както и когато очертаните в обстоятелствената част факти са непълни, неясни, вътрешнопротиворечиви и от тях не може да се изведе търсената защита е налице нередовност на исковата молба. Търсената защита се очертава от спорното материално правоотношение чрез неговите предмет и страни. В случай, че от посочените в исковата молба факти не може да се установи спорното правоотношение, включително и по отношение на субектите на това правоотношение, съдът на основание чл. 129 ГПК дължи да даде точни 2 указания на ищеца да отстрани тази нередовност, за да може да се разгледа делото. За редовността на исковата молба по чл. 135 ЗЗД е от значение дали въз основа на изложените обстоятелства по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК може да се направи извод, че е въведено твърдение от ищеца за качеството му на кредитор спрямо длъжника по отношение на конкретно вземане. Вземането следва да е посочено по основание и размер, ако е оценимо в пари. В случая твърденията на ищеца не са достатъчно пълни, за да обосноват качеството му на кредитор по Павловия иск. Макар да се позовава на влязла в сила заповед за изпълнение, съществени факти като размера на вземанията и датата на договора за цесия липсват в исковата молба. Както е разяснено в мотивите на Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГТК, съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти. Това означава в исковата молба да са наведени фактически твърдения за конкретно вземане, индивидуализирано по ясен и недвусмислен начин чрез посочване на страните по правоотношението, правното основание, както и вида и размера на вземането. Въпреки дадените от съда указания ищецът е отказал да индивидуализира надлежно вземанията си по всеки от договорите с посочване на конкретно дължими размери. Ищецът твърди, че е нов кредитор въз основа на цесия, но не посочва кога е сключен договорът за цесия и какъв е неговият предмет. Активната материалноправна легитимация на цесионера зависи от това кога е прехвърлено вземането съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/26.03.2021 г. по тълк. д. № 2/2019 г. на ВКС, ОСГТК. Позоваването на влязла в сила заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист не замества задължението на ищеца да изложи фактите в самата искова молба, доколкото съдът не може служебно да извлича основанието и размера на иска от приложените документи.

Дадените от първоинстанционния съд указания до ищеца да посочи изискуеми ли са вземанията по съответните договорни правоотношения; момент и начин на уведомяване на длъжника за цесиите; предмет на зап. пр., подавани ли са възр. за недължимост, кога, респ. заповедите – влезли ли са в законна сила, кога; образувани ли са изп. дела във връзка с присъдените вземания, кога, пред кого; към сочената дата на сделката – какви непогасени вземания е имало по всеки договор, респ. кои неплатени и цедирани такива поддържа да притежава спрямо ответника; твърди ли се да няма друго имущество, от което да се удовлетвори, са неправилни. Вземането на кредитора не е предмет на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД, а обуславя легитимацията му за неговото предявяване, за това не е необходимо в исковата молба да се излагат обстоятелства, касаещи изискуемостта и ликвидността на вземането. Неотносимо към редовността на исковата молба е и наличието на друго имущество на длъжника, което да послужи за удовлетворяване на кредитора. Горното не променя констатацията за нередовност на исковата, доколкото ищецът не е обосновал качеството си на кредитор на длъжника.

От материалите по делото се установява, че въпреки дадените указания и предоставената му от районния съд възможност ищецът не е изложил в пълнота фактическите обстоятелства, на които основава претенцията си и 3 които позволяват да се дефинира твърдяното от него право, с оглед на което исковата молба е останала нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е подлежала на връщане.

Предвид гореизложеното първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2589 от 27.02.2026 г., постановено по гр. дело № 2724/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е върната подадената от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД искова молба и производството по делото е прекратено.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4