Решение № 2144 от 25.10.2019, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 2680/2019
- Вид
- Решение № 2144
- Подписан
- 25.10.2019
- В сила
- 20.11.2019
- Състав
- АНА ИВАНОВА ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ гр. Плевен,25.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА при секретаря Л. Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2680 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от П.И.Ц. ЕГН **********, с постоянен адрес *** срещу В.И.Ц.
- ***ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС с искане да бъде осъден ответникът да й заплаща по 80 лв. месечно обезщетение за ползването на притежаваните от нея 1/32 ид.ч. от поземлен имот, находящ се в ***, с идентификатор ***, целия с площ 508кв.м, и 1/16 ид.ч. от построената в поземления имот ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 85 кв.м, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18.56/18.09.2007г. на изп. директор на АГКК, считано от писменото поискване - 07.02.2019г. до настъпване на причини и условия за изменяването или прекратяването на обезщетението, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от подаването на исковата молба, респ. от изискуемостта на съответното вземане, до окончателното изплащане на сумите.
Твърди се в ИМ, че с ответницата са съсобственици на 1/2 ид.ч. от поземлен имот, находящ се в ***, с идентификатор ***, целия с площ 508кв.м, както и на построената в него ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 85 кв.м, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18.56/18.09.2007г. на изп. директор на АГКК. Излага се, че цялата двуетажна жилищна сграда и 1/2 ид. част от дворното място били собственост на родителите им *** и *** Ц., като на 26.12.1974г. родителите им дарили на брат им *** 1/2 ид. част от притежаваната от тях половина от дворното място и 1/2 ид. част от двуетажната жилищна сграда, 1/2 от шопрона, и 1/2 ид.ч. от избените, от таванските помещения и от общите части на сградата. Твърди се, че *** починал на 18.04.2000г. и оставил за наследници майка им *** Ц. и три деца - ищцата, ответницата и брат им ***. Излага се, че със смъртта на баща им е била прекратена имуществената общност върху притежаваната от родителите им след горното дарение 1/4 ид. част от цялото дворно място и 1/2 ид. част от двуетажната жилищна сграда, като частта на баща им от прекратената СИО, а именно 1/8 ид. част от дворното място, цялото от 508 кв.м и 1/4 ид. част от двуетажната жилищна сграда, е наследена от четиримата наследници при равни права: по 1/32 ид. част от двора и по 1/16 от къщата. Сочи се, че с нот. акт №8 том VI рег.№6757/421/2006г. на нотариус *** И., майка им *** Ц. е дарила на ответницата своите 5/32 ид.ч. от поземления имот и 5/16 ид.ч. от двуетажната жилищна сграда, а с нот. акт. за покупко-продажба №122, том IV, рег.№5417, д.№504 от 2017 г. на нотариус *** брат им *** е продал на ответницата своите 9/32 ид.ч. от поземления имот и 9/16 ид.ч. от двуетажната жилищна сграда.
Твърди се, че в резултат на наследяването и извършените сделки в момента тя притежава 1/16 ид. част от двуетажната жилищна сграда и 1/32 ид. целия поземлен имот, а ответницата е собственик на останалите 15/16 ид.ч. от къщата и 15/32 ид.ч. от двора. Излага се, че съсобствената им двуетажна жилищна сграда и прилежащата й 1/2 ид.част от поземления имот се ползват изцяло от ответницата, а тя живее на квартира и плаща наем. Сочи се, че с нотариална покана рег.№474, том I , акт №31 на нотариус Д.И., връчена на ответницата на 07.02.2019г., я е поканила да й предостави за ползване една стая от съсобствената им къща и полагаща й се част от дворното място, които да ползва за живеене и да й предаде ключове за портата, входа на къщата и съответната стая, като при отказ от нейна страна да й предостави част от имота за реално ползване, поискала да й заплаща по 80 лв. месечно обезщетение за ползването на моята 1/16 от жилищната сграда и 1/32 от дворното място. Сочи се, че получила отговор от ответницата, с който я уведомила, че не може да й предостави за ползване част от съсобствения им имот, и че й предлага по 40лв. месечно обезщетение за ползване на нейната част от имота, вместо поисканите от нея 80лв. месечно Твърди, че до момента няма плащане поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да й присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищцата лично и чрез процесуалния си представител моли съда да уважи предявения иск до сумата от 57,86 лева месечно обезщетение за ползваната от ответницата 1/16 ид. част от двуетажната жилищна сграда с маза и 1/32 ид. част от дворното място. Счита, че предявения иск е основателен и доказан, за което развива подробни съображения. По отношение на направеното искане за прихващане, счита, че същото е основателно само за сумата от 13,86 лева, с което е заплатен данъкът за 2018 г. Оспорва факта, че плащането на останалите три суми е станало от ответницата. Претендира присъждането на разноски.
В дадения от съда срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че искът на ищцата е неоснователен в сочения размер, като оспорват същия за горницата над 40 лева, а в условие на евентуалност - над размера, определен със СТЕ. Излага, че ответницата не е оспорвала правата на ищцата, като до момента на отправената покана от ищцата същата не е искала да ползва имота, като дори не е заплащала дължимите данъци и такси за своята ид.част от него. Сочи, че до смъртта на брат им през миналата година, първият етаж е ползвал той, а вторият етаж е ползвала тя, заедно с майка им, дъщеря си и внучката си. Твърди, че след получаване на нотариалната покана на ищцата ответницата е отговорила, че е готова да й заплаща наем, съответна на квотата й. Не оспорва твърдението на ищцата, че тя е собственик на 1/32 ид.част от дворното място и на 1/16 ид.част от къщата, изградена в дворното място, находящо се в ***, с идентификатор ***, целият с площ по скица - 508 кв.м, а по документи - 480 кв.метра. Оспорва обаче твърдението на ищцата, че ответницата следва да й заплаща наем за нейната ид.част - 1/32 от дворното място с площ от 508 кв.метра. Сочи, че видно от представените от ищцата документи за собственост - Н.А. №69, том VI, нот.дело №2654/1974г за дарение и Н.А. №8, том VI, рег.№6757, дело №421/2006г. за дарение дворното място е с площ от 480 кв.метра, а не с площ от 508 кв.метра, поради което счита, че ищцата е собственик на 1/32 ид.част от дворното място с площ от 480 кв.м. и за такава площ следва да има претенция. Не оспорва твърдението на ищцата, че е поканила ответницата да й предостави да ползва една стая от имота и да ползва полагаемата й се част от дворното място, а ако не й предостави полагаемата й се част от двора и една стая, да й заплаща обезщетение в размер на 80 лева месечно.
Твърди, че е отговорила на ищцата, че е съгласна да й заплаща наемна цена за ползването на нейните идеални части от дворното място и от жилищната сграда в размер на 40 лева, която е съобразена е оценките на лицензираните оценители на недвижими имоти, както и, че е направила предложение на ищцата да ликвидират съсобствеността помежду си, като е предложила да й купи дела за продажна цена от 5000 лева. Излага, че ищцата не е отговорила на предложенията й, не е пожелала да се договорят помежду си и да постигнат някакво споразумение. Сочи, че към настоящия момент тя, заедно с дъщеря си, внучката си и майка им ползват втория етаж от жилищната сграда, а на първия етаж е направила ремонт. Счита, че не могат съвместно да ползват първия етаж от жилищната сграда, тъй като са налице общ електромер и водомер, обща кухня и общ санитарен възел, което би затруднило съвместното ползване на етажа. Твърди и, че няма възможност за самостоятелно ползване от ищцата на една стая от етажа, поради което е отговорила на нотариалната покана на ищцата, че е съгласна на предложението да й заплаща наем, или да купи нейната идеална част от имота. Прави възражение за съдебно прихващане от наема на сумите, дължими от ищцата за данък сгради и такса смет за процесния имот за нейната квота, заплатени от ответницата за 5 данъчни години: от 2014 година до 2018 година включително, в размер на 65.28 лева.
В проведеното по делото о.с.з. ответницата лично и чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, за което развива съображения.
Моли съда да уважи направеното възражение за прихващане. Сочи, че по делото е без значение твърдението, че майката на страните е платила тези суми, тъй като такива твърдения не са въведени нито с ИМ, нито в първото по делото о.с.з. претендира присъждането на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Приложен като доказателство по делото е нот. Акт №44, том ІІІ, дело №877/1956 г. на съдия при НС Плевен, че *** и Л.Ц. са закупили процесния имот.
Установява се от Н.А. за дарение на недвижим имот ид.част от апартамент-жилище № 69, том VІ, дело № 2254/1974 г. на Нотариус при ПлРС, че *** и Л.Ц. са дарили на *** с ½ ид.част от процесното дворно място, както и ½ жилищна част от построената жилищна сграда, ½ ид.част от шопрона, както и от избените помещения, таванските помещения и общите части на сградата.
Видно от Н.А. за покупко-продажба № 122, том ІV, рег. № 5417, дело № 504 от 2017 г., че на 22.12.2017 г. *** е продал на ответницата по делото притежаваните от него идеални части от процесния недвижим имот за сумата от 9500 лв., платена на пълно и в брой преди подписването на Н.А.
От приложения по делото НА №8, том VІ, рег. №6757, дело №421/2006 г. по описа на С. И. с рег.
№016 на НК София, с район на действие ПлРС, се установява, че Л.Ц. е дарила на ответницата притежаваните от нея идеални части от процесния имот.
Видно е от приложеното удостоверение за наследници на ***, че същият е оставил за наследници Л.Ц.
/съпруга и децата си П.И.Ц., В.И.Ц. – ***и ***.
Установява се от приложената по делото нот. покана с рег. № 474, том І, акт 31/04.02.2019 г. на нот. Д. И. с рег. № 008 на НК София, с район на действие ПлРС , връчена на ответницата на 07.02.2019 г., че ищцата е отправила искане до съсобственицата си да й предостави ползването на една стая от къщата или да й заплаща месечно обезщетение в размер на 80 лева месечно.
От приложения по делото отговор на нот. покана с рег. № 884, том І, акт 30/18.02.2019 г. на нот. С. *** с рег. № 017 на НК София, с район на действие ПлРС, че ответницата е отказала да предостави ползването на съсобствения имот на ищцата, като й е предложила да й заплаща обезщетение в размер на 40 лева месечно.
Приобщени като доказателство по делото са и четири броя приходни квитанции с №№ 118569/15.06.2015 г., № 92452/24.04.2017 г., №33677/19.02.2018 г. и №57582/17.03.2016 г., от които се установява, че за ДЗЛ: П.И.Ц. ЕГН ********** по партида №712224092001, за *** е платен данъкът за 4 години. Установява се и, че само една от приходните квитанции носи подписа на ответницата.
По делото е изслушана и СОЕ, от заключението, на която се установява, че общата стойност на обезщетението за лишаване от право на ползване е в размер на 57,82 лева, като от тях 52,87 лева за лишаване от право на ползване на 1/16 ид. част от сградата и 1/32 ид. част от дворното място.
В проведеното по делото о.с.з. вещото лице обяснява, че посочената от него сума като наем в размер на 423,30 лева е само за втория етаж, като за първия не е изчислил обезщетение, тъй като там живее майката на страните. Сочи, че за цялата сграда наемната цена е в размер на 846,60 лева, от която ищцата право на обезщетение на 1/16 ид.част или 52,91 лева, както и 4,95 лева за дворното място.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта:
С ИМ се претендира обезщетение за едноличното ползване на съсобствения между страните недвижим имот от страна на ответника в размер на 80 лв. месечно, считано от датата на поканата -07.02.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини за нейното изменяне или отменяне.
Разпечатката съдържа 30 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2b8ff838-cb74-412f-be45-9118a601212a