Решение № 96 от 11.01.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Варна, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20223110109949 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Д. М. З., ЕГН **********, с адрес *, действаща чрез адв. Д. М., против „С. К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:

* осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер от 168.36 лева, формирана както следва: платена без основание неустойка в размер от 118.36 лева и такса за администриране на просрочен кредит в размер от 50.00 лева, претендирани от ответника на основание договор за паричен заем № 454879/28.09.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.07.2022 г., до окончателното погасяване на вземането.

Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен договор за паричен заем № 454879 от 28.09.2020 г., въз основа на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата в размер от 1 000.00 лева, срещу насрещното задължения на ищеца да върне заетата сума в срок от 18 месеца и да заплати възнаградителна лихва от 401.64 лева. Между страните била договорена и неустойка в размер от 2 018.36 лева. С влязло в законна сила решение на съда, постановено по гр. д. № 15031 по описа за 2021 г. на РС-Варна, било признато за установено, че ищцата не дължи на ответника вземането за неустойка в размер от 2 018.36 лева. По процесния договор ищцата била заплатила 1 570.00 лева, която сума послужила за погасяване на вземанията на ответнника за главница – 240.53 лева; за лихва 255.31 лева; за неустойка 1024.16 лева и такса за администриране на кредита – 50.00 лева.

Сочи се, че заплатените неустойка и такса са без основание, с оглед нищожността на клаузите, които ги уреждат. Излага се, че със стореното плащане от ищцата в общ размер на 1 570.00 лева са погасени насрещните вземания на ответника за заета сума в пълен размер от 1 000.00 лева и договорна лихва в размер от 401.64 лева, като надплатената сума възлиза на 168.36 лева, която е преминала в патримониума на ответника без основание, поради което следва да се възстанови на ищеца по правилата на неонсователното обогатяване.

По същество се моли исковете да бъдат уважени както по основание, така и по размер.

1

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски. Обективирани са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се излагат съображения за допустимост и основателност на предявените искове.

Ответникът моли за постановяване на решение при признание на иска. Твърди, че в срока за отговор дори е погасил претендираната сума чрез доброволно извънсъдебно плащане, поради което претенцията следва да бъде отхвърлена.

Счита, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. С молба от 02.12.2022 г. не иска постановяване на решение при признание на иска, но признава факта на стореното в хода на производството плащане, като претендира съдебноделоводните разноски, доколкото поддържа, че ответникът е дал повод за завеждане на настоящото дело.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД. За успешното им провеждане ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че е престирал процесните суми в полза на ответника без основание в претендирания размер.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже, че е получил търсената сума на валидно и годно правно основание, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е върнал на ищеца претендираната сума.

В конкретния случай не се оспорва, че ищецът е заплатил в полза на ответника сумата в общ размер на 168.36 лева, от която - неустойка в размер от 118.36 лева и такса за администриране на просрочен кредит в размер от 50.00 лева на основание договор за паричен заем № 454879 от 28.09.2020 г.; не се оспорва и обстоятелството, че с влязло в законна сила решение № 624 от 10.03.2022 г., постановено по гр. д. № 15031 по описа за 2021 г. на РС-Варна, съдът е приел недължимостта на вземането за неустойка по договора поради нищожността на неустоичната клауза; не се оспорва и твърдението, че процесните парични вземания са погасени от ответника в хода на процеса, което е в унисон и с ангажираното платежно нареждане на л. 31 от делото.

Съдът, като съобрази плащането, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, счита, че към настоящия момент интересът на кредитора-ищец е изцяло удовлетворен, доколкото гражданските му притезания са напълно погасени от ответника, което обуславя крайният извод за отхвърляне на предявените искове.

По сторените съдебно-деловодни разноски:

Отговорността за разноските по делото по чл. 78 от ГПК е облигационно правоотношение между страните по спора, има материалноправен характер, обхваща само разноските за производството, направени от насрещната страна по делото, страната не може да бъде освободена от нея, обусловена е винаги от изхода на спора и може да бъде реализирана само във висящ исков процес. Съгласно процесуалноправната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 81 от ГПК, разноските по делото се присъждат с окончателния акт, а окончателният акт е решението по същество или определението за прекратяване на делото поради недопустимост.

В настоящия случай исковете на ищеца следва да бъдат изцяло отхвърлени, но крайният извод на съда е обусловен от стореното в хода на производството от ответника плащане, което е отчетено по арг. от чл. 235, ал. 3 от ГПК. Т. е. отвхърлянето на исковете е свързано с действие на ответника и само по себе си не е достатъчно за ангажиране на отговорността за разноските на насрещната страна по чл. 78, ал. 3 от ГПК, а е необходимо да се изследва причината да се заведе делото. Да се приеме противното означава отговорността 2 за разноските при един вероятно основателен или допустим но неоснователен иск, по отношение на който по-късно отпада интереса от воденето му, да се понесе от страната, в чиято полза би се разрешил спора. Това би противоречало на цялостната концепция на законодателя, заложена в разпоредбата на чл. 78 от ГПК, че отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. В този смисъл е каузалната практика на ВКС, обективирана в решение № 67/3.04.2014 г. по гр. д. № 2944/2013 г. на IV ГО на ВКС и определение № 152 от 28.03.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2363/2015 г., I т. о., ТК.

Съдът като взе предвид конкретиката на казуса счита, че разноските следва да останат в тежест на ответника, доколкото последният с поведението си е дал повод за завеждане на настоящото исково производство. В полза на ищеца следва да се присъди сумата в размер от 100.00 лева, а в позла на адв. М., на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв – сумата в размер на 400.00 лева, представляваща хонорар за един адвокат.

Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявените от Д. М. З., ЕГН **********, с адрес * срещу „С. К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер от 168.36 лева, формирана както следва: платена без основание неустойка в размер о т 118.36 лева и такса за администриране на просрочен кредит в размер от 50.00 лева, претендирани от ответника на основание договор за паричен заем № 454879/28.09.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.07.2022 г., до окончателното погасяване на вземането.

ОСЪЖДА „С. К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * да заплати на Д. М. З., ЕГН **********, с адрес * сумата в размер от 100.00 лева /сто лева/, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв, „С. К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * да заплати в полза на адв. Д. М., вписан в АК-гр. П., с адрес: * 400.00 лева /четиристотин лева/, представляваща хонорар за един адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от съобщението.

Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3