Протокол № 284 от 01.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 284 гр. П., 31.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20235200500235 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

Жалбоподателя К. К. Т. не се явява ред.пр. За него се явява адвокат С. В.

М.

Ответника М. Б. Т. не се явява ред.пр. За нея се явява адвокат А. С. Г. редовно упълномощена.

Дирекция "Социално подпомагане" Септември-отдел "Закрила на детето" ред.пр. не изпращат представител. От същите е изпратен по делото социален доклад на 18.05.2023г.

Адв.М.: -Да се даде ход на делото.

Адв. Г.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл.142, ал.1 от ГПК, О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение на Пазарджишки районен съд №156 от 15.02.2023г. постановено по гр.д.№20225220103782 по описа на съда за 2022г., E 1

ПРЕКРАТEН С РАЗВОД като дълбоко и непоправимо разстроен брака между К. К. Т., ЕГН ********** и М. Б. Т., ЕГН **********, сключен на 12.062021 г. в гр. П., за което е съставен акт за граждански брак № 0141 от 12.06.2021 г. ; ОБЯВЕНО Е, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи; ПРЕДОСТАВЕНО Е упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака ненавършило пълнолетие дете И. К.ова Т., ЕГН ********** на майката М. Б.

Т., ЕГН **********; ОПРЕДЕЛЕНО Е местоживеенето на ненавършилото пълнолетие дете от брака И. К.ова Т., ЕГН ********** при майката М. Б. Т., ЕГН **********.

Със същото решение първоинстанционният съд е ОПРЕДЕЛИЛ режим на лични отношения на бащата К. К. Т., ЕГН ********** с ненавършилото пълнолетие дете И. К.ова Т., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00ч. в неделя, с преспиване, по два дни по време на Коледните и на Великденските празници и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като детето се взема от и връща в дома на майката; ОСЪДЕН Е К. К. Т., ЕГН **********, да заплаща на ненавършилото пълнолетие дете И.

К.ова Т., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител М. Б.

Т., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до настъпване на основания за нейното прекратяване или изменение, ведно със законната лихва при забава;

ПРЕДОСТАВЕНО Е ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Б., ул. „И.В.“ № 55, на съпруга К. К. Т., ЕГН **********; ПОСТАНОВЕНО Е след прекратяване на брака съпругата М. Б. Т., ЕГН **********, да носи предбрачното си фамилно име Божурина; ОСЪДЕНА Е М. Б. Т., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „И.В.“ № 55, да заплати по сметка на Районен съд П. допълнителна държавна такса при допускане на развода по чл. 6, т. 3 от ТДТГПК в размер на 20 лв., а К. К. Т., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „И.В.“ № 55, да заплати по сметка на Районен съд - П. допълнителна държавна такса при допускане на развода по чл. 6, т. 3 от ТДТГПК в размер на 20 лв. и държавна такса по чл. 7, т. 2 от ТДТГПК върху издръжката в размер на 360 лв. ПОСТАНОВЕНО Е предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба, с вх.№5537 от 07.03.2023г. подадена от ответника по исковете К. К. Т., с ЕГН********** от гр.П. чрез пълномощника си адв.С. В. М., В ЧАСТТА относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и относно родителските права след развода, като доводите на съда в тази връзка се квалифицират като неправилни поради несъобразяването им с материалния закон, и при неправилно установена фактическа обстановка довела до 2 неправилни изводи на съда. Акцентира се на факта, че бащата е този който полага преимуществено грижи за отглеждането и възпитанието на детето още от раждането му и е правил всичко необходимо за семейството-работил, грижил се за дъщерята, издържал семейството, отдал се на брака и детето.

Докато майката приела несериозно ролята си на майка и съпруга, частично се грижела за детето след раждането му, приемала задълженията в това отношение като тежест и неприятност. Освободила се от дълга да кърми бебето и започнала да води свободен начин на живот извън семейството, несъобразен с майчинството, вечер оставяла детето изцяло на грижите на бащата, замествала майчинските си грижи с тези на баба си, за да може да излиза. Посочените обстоятелства относно начина на живот на майката, жалбоподателят изтъква като причина за влошаване и напрегнатост в отношенията между съпрузите, изразили се в негодувание на жалбоподателя към ответницата по жалбата и непримиримост на последната по начина си на живот, придружен с нервност и вдигане на скандали от съпругата и продължително прекарване на времето извън дома. Излага се и факта за напускането на съпругата на съпруга си К. и установяването й да живее при свои приятелки, след което последната престанала да се интересува за дъщеря си като осъществила едно единствено посещение за месец за да види детето, въпреки молбите на бащата майката М. да дойде и да види детето, на които е отговорено с отказ. Твърди се още, че след прибирането на М. Т. да живее при баба си М. Александрова, бащата оставял детето на майката по няколко часа на ден, за да се поддържа връзка между двамата, като независимо от установяването на майката при баба си тя не променила начина си на живот, без да се интересува от дъщеря си и да й обръща внимание .Счита жалбоподателят, че неправилно районният съд в нарушение на материалния закон е приел, че и двамата родители са виновни за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, и че в най-добър интерес за детето И. ще бъде, тя да бъде отглеждана и възпитавана от майка си М. Т..

Повтарят се мотивите на първоинстанционното решение относно вината на съпрузите, в какво точно се изразява същата по отношение на съпругата и какво противобрачно поведение е установено от нейна страна -агресия, скандали, неуважение и незачитане на другия съпруг, несъгласие на съпруга К. Т. с поведението на съпругата, поставяща като приоритет приятелския си кръг пред семейството и грижите за детето, настъпилия разрив в отношенията между съпрузите в резултат на несъгласието на съпруга от начина на живот на съпругата и настъпилото отчуждение, както и липса на взаимно любов, уважение и подкрепа помежду си. Жалбоподателят акцентира, че обрисуваното поведение на съпругата води на извод, че последната е единствено виновна за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между двамата и че съпругът К. Т. е направил всичко възможно да запази брака, което негово поведение не предполага вина за отчуждаването на съпругата от него и дъщерята. Счита, че съдът неправилно е определил кой от двамата родители да упражнява родителските права, местоживеенето на 3 детето, режима на лични отношения и издръжката на И. Т., като е приел, че това е в най-добър интерес на детето, защото бащата е този, който е полагал много по-голяма част от необходимите грижи за отглеждането и възпитанието на детето И. като след напускането на семейното жилище от съпругата М. Т., единствено бащата се грижи за детето и при незаинтересованост на майката от отглеждането на детето. Навежда, че детето е изключително привързано към баща си ,според свидетелските показания на св. Й. Ганчева и св.Е. Т.. Обсъждани са и констатациите в социалните доклади на ДСП-гр.Септември в посока, че детето се отглежда и възпитава от бащата, в семейното жилище на родителите/първи жилищен етаж/, обзаведено, функционално и с отлична битова хигиена, обитавано от баща и дъщеря, с осигурено лично пространство за детето съобразно възрастта му, при много добри условия за отглеждане и възпитание, при влошени условия в жилището, обитавано от майката /липса на вътрешна тоалетна и електрически бойлер/, правещи го непригодно за отглеждане на едногодишно дете. Акцентира се на по-добрите битови и жилищни условия които осигурява жилището, обитавано от бащата на детето и че в интерес на детето е то да бъде отглеждано от бащата и че няма да е в негов интерес отглеждането му от майката при посочените битови условия. Излагат се и доводи относно родителските качества на двамата родители като се акцентира, че бащата има родителски качества и голямо желание той да отглежда и възпитава дъщеря си И., притежава голяма увереност и решимост да е носител на правата по отглеждането и възпитанието на дъщеря си, притежава качества и способности да й осигури прекрасно бъдеще, като е провел разговори да запише детето на ясла, а след това и на детска градина предвид и на обстоятелството, че детето в момента живее при него в семейното жилище и той полага през по-голямата част от времето грижи за него. Твърди се ,че единствено възрастта и пола на детето не могат да обуславят дъщерята да бъде отглеждана и възпитавана задължително от майката, доколкото последната нямала намерение да прави това и е била заместена от баба си М. Александрова, което не било в интерес на детето.

Майката нямала постоянен финансов ресурс, защото била безработна, макар и да получава майчинство и да разчита на финансова помощ на баща си и баба си, с което не води целесъобразен и правилен начин на живот и постоянно липсва от дома, като нощува на други места и че прабабата на детето единствено обръща внимание на И.. Жалбоподателят поддържа, че е наясно с необходимостта от непосредствена майчина грижа и изграждането на близка родствена връзка между майка и дете, затова и не е откъсвал детето от майка му, като я е молил да доде да го види. Оспорват се като неправилни изводите на исковия съд, че бащата е възпрепятствал контактите на майката с детето и че в същност той е водил детето при баба му почти всеки ден след установяването на майката при нея, като детето е пренощувало при майка си през коледните и новогодишни празници, и акцентира отново на отсъствието на майката от дома водещо до връщане обратно на детето в дома на бащата.

4

Като положителен факт жалбоподателят посочва, че родителите на детето живеят в едно и също населено място и режимът на лични отношения определен на майката, би спомогнало да се запази и развие емоционалната връзка между майка и дете. Затова счита, че в най-добър интерес на детето е родителските права на бъдат предоставени на бащата, да се определи местоживеенето на детето при него и се определи на майката гъвкав режим на лични отношения с детето.

Направени са доказателствени искания за допускане на трима свидетели до разпит, като първият свидетел В.Г.А. ще установява факти и обстоятелства относно вината на ищцата за дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка , родителски качества и способности и то да са различни от тези твърдяни в производството пред първата инстанция за които са събрани вече доказателства. Вторият свидетел Ю.П. С.- за установяване на факти и обстоятелства относно поведението и начина на живот на ищцата, допринесли за дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка и за нейните възможности да се грижи и отглежда детето за вбъдеще нито се излагат твърдения, че тези факти и обстоятелства не са установявани в производството пред първата инстанция. Общи формулировки без конкретика по искането за разпит на св.Ягода Николова Крумова за непосочени в жалбата факти и обстоятелства относно вината на ищцата за дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка, както и родителките качества и способности на К. Т. и привързаността на И. Т. към него.

Поискано е да се извърши повторен разпит на св.Екатерина Т. за факти и обстоятелства за вината на ищцата за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка, родителските качества и способности на К.

Т. и привързаността на И. към него. Поискано е изготвяне на комплексна съдебно-психолого-психиатрична експертиза на М. Б. Т. от вещи лица психолог и психиатър относно психологичното и психиатрично състояние, като се отговори на въпросите: 1.Страда ли от някакво психическо заболяване М. Б. Т.? Налице ли е биполярна депресия у ищцата 2.Има ли отклонения от нормалното психическо състояние в момента на изследването на М. Т. и ако има в какво се изразява. Проявяват ли се паник атаки у нея?