Решение № 261633 от 04.12.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, …12.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен състав, в открито заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СИМОНА УГЛЯРОВА при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.

№ 4265 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № II – 55

– 36436 от 10.02.2020 г., постановено по гр. дело № 49242/2018 г. по описа на СРС, ГО, 55 състав, са уважени предявените от К.К.Ч. срещу „Т.с.и в.“ ЕАД, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на уволнението, извършено на основание чл.328, ал.2 от КТ, съгласно Заповед № РД – 09 – 11/31.05.2018г. на директора, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за въстановяване на заеманата до уволението длъжност заместник – директор в Дирекция „Собственост и стопански дейности“ в ДП „Т.с.и в.“, сега „Т.с.и в.“ ЕАД и чл. 344, ал. 1, т.

3 от КТ за обезщетение за оставане без работа по чл.225, ал.1 КТ в размер на 18 901,08 лева за периода 01.06.2018г. до 30.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 25.07.2018г. до окончателното плащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 142,08 лева, представляващи лихва за забава върху неплатеното в срок трудово възнаграждение и обезщетение за неспазено предизвестие за периода 28.02.2018г. – 24.07.2018г., като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 161,24 лева, както и сумата от 48,05 лева – лихва за забава, от които 3,85 лева върху възнаграждението за м.01.2018г. за периода 25.07.2018г. – 07.08.2018г., 11,83 лева върху възнаграждението за м.02.2018г. за периода 25.07.2018г. – 05.09.2018г., 23,39 лева върху възнаграждението за м.03.2018г. за периода 25.07.2018г. – 17.10.2018г. и 8,98 лева върху възнаграждението за м.05.2018г. за периода 25.07.2018г. – 17.10.2018г. и обезщетението за неспазено предизвестие за периода 25.07.2018г.

– 03.08.2018г.

С решението са отхвърлени предявените от

К.К.Ч. срещу ДП „Т.с.и в.“, сега „Т.с.и в.“ ЕАД искове с правно основание по чл.128, т.2 от КТ за заплащане на сумата от 5 211,31 лева – неплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2018г. – 31.05.2018г. и по чл.200 КТ за заплащане на сумата от 3 150,18 лева – дължимо обезщетение за неспазено предизвестие, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

С решението съдът се е произнесъл по разноските в производството, съобразно изхода на спора.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Т.с.и в.“ ЕАД (правоприемник на Държавно предприятие „Т.с.и в.“), посредством процесуален представител с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва решението в частта за уважаване на исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, като се излагат съображения за неговата неправилност и необоснованост. На първо място жалбоподателят поддържа, че по делото е безспорно установено, че ищцата изпълнява ръководни, управленски и контролни функции по отношение на трудовия процес в Дирекция „Собственост и стопански дейности“ на Главно управление на Държавно предприятие „Т.с.и в.“ и подчинените й служители в нея и по отношение на трудовия процес в поделенията на ДП „ТСВ“ и подчинените й служители в тях. Сочи, че първостепенният съд неправилно е приел, че договорът за управление не съдържа бизнес задачи (конкретни икономически показатели), а заложените в него цели били общи и абстрактни, както и че преди датата на уволнението на ищцата не е налице акт за приемането на бизнес плана на предприятието. Навежда доводи, че между страните по делото не е налице спор относно наличието на договор за възлагане на управлението на държавното предприятие, нито относно съдържанието му, като видно от приложението към същия се предвиждат конкретни икономически показатели, които Главният директор следва да постигне – стойност на ДМА, средносписъчен брой на служителите, рентабилност, печалби, финансови задължения и други, за изпълнението на икономическите показатели са предвидени бални единици, по които се определя и възнаграждението на директора, респективно е спазено изискването възнаграждението да е в зависимост от изпълнението на конкретните икономически показатели. На следващо място твърди, че предприятието изготвя ежегоден бизнес план, който се представя на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за одобрение, като практиката е бизнес – плановете на всички предприятия и дружества, които са в рамките на ресора на министерството да се одобряват наведнъж, което предполага няколкомесечна процедура по защитата им, представяне на документи и други действия, като предварително дружествата са наясно с одобряването на техните бизнес – планове. В допълнение излага, че директорът е приел да изпълнява бизнес плана с нарочна декларация и последвало потвърждение, както и с още един, неспорен в производството документ, а именно – Заповед № РД – 08 -64/29.05.2018г. (след одобрението), с която е изискана информация за изпълнението на бизнес – плана до 29.05.2018г. и за предстоящите задачи, свързани с това, всички предхождащи уволнението на ищеца. Поради посочените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли предявените при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Претендират се сторените разноски в първоинстанционното и въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна в производството – К.К.Ч., чрез надлежно упълномощен процесуален представител, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който са развити подробни съображения за нейната неоснователност. Поддържа релевираните в първоинстанционното производство доводи, че трудовото правоотношение на въззиваемата страна не е прекратено при спазване на законовите изисквания по чл.328, ал.2 КТ, а именно – наличие на конкретна бизнес задача и постигането на финансов резултат, като необходим и задължителен елемент от договора за възлагане на управлението на ръководителя на предприятието, че заеманата от К.Ч. длъжност преди уволнението не е била ръководна по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на КТ, както и че към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение, Главният директор на предприятието не е разполагал с представителни и управленски функции, поради което и не е имал правомощия да подпише Заповед № РД – 09 – 11/31.05.2018г. По изложените съображения, моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се и сторените във въззивното производство разноски, за които се представя списък по реда на чл.80 от ГПК.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна в процеса и срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа.

Разгледана по същество, настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за основателна.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи относно правилността на първоинстанционния съдебен акт, съдът намира следното:

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

В конкретния случай не е спорно между страните обстоятелството, а същото се установява и от събраните по делото доказателства – трудов договор № 590 от 06.03.2014 г., че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което въззиваемият – ищец е заемала при ответника длъжността – заместник директор на Дирекция „Собственост и стопански дейности“ в ДП „Т.с.и в.“ с месечно възнаграждение в размер на 75 % от възнаграждението на директора и уговорено 30 – дневно предизвестие за страните при прекратяване на трудовото правоотношение. Видно от самия договор е, че категорията персонал, към която стада заеманата от К.К.Ч. длъжност е „ръководители“. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № РД – 09 – 11/31.05.2018 г. на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, считано от 01.06.2018г., поради сключване на договор за управление на предприятието за тригодишен мандат от 16.05.2018 г., съгласно Заповед № ПД – 112/16.05.2018г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Видно от приложената по делото длъжностна характеристика от 06.03.2014г. за заеманата от К.Ч. позиция, а именно – заместник директор на Дирекция „Собственост и стопански дейности“, структурно звено „Собственост и стопански дейности“, НКПД 12196022, основните длъжностни задължения са: да подпомага директора на дирекцията при осъществяване на неговите правомощия, да участва в разработването на вътрешни нормативни актове за работата в Дирекцията, да изпълнява и други функции, възложени от директора на дирекцията, да дава становища и напътствия по правилното протичане на дейността на отделите „Собственост“, „Стопански дейности“ и „Обществени поръчки“, оказва съдействие на поделенията на ДП „ТСВ“, разяснява прилагането на действащите нормативни актове при искането на съответните ръководители в ДП „ТСВ“ и служителите в поделенията, ръководи, контролира и отговоря за дейността на дирекцията с оглед изпълнение на поставените задачи, при отсъствие на директора на Дирекцията, взима и отговаря за решенията, свързани с изпълнение на трудовите задължения на служителите в Дирекцията, при отсъствие на директора на Дирекцията, отговаря за целесъобразното ползване на оборудването и разходването на метериали, предоставени на дирекцията, при отсъствие на директора на Дирекцията, осъществява връзка и взаимодействие с всички дирекции, служби, отдели и специалисти в Главно управление на ДП „ТСВ“, ръководители и служители на поделенията, с външни институции, фирми и организации, със служители на други предприятия, институции и организации във връзка с изпълняваната работа.

Представена е по делото Заповед № ПД –

112/16.05.2018г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, видно от която управлението на ДП „Т.с.и в.“ е възложено на Б.Н.Д., считано от 16.05.2018г., като досегашният директор и бил освободен.

Видно от приложената и приета по делото

Заповед № ПД – 113/16.05.2018г. на ресорния министър, Б.Н.Д. е назначен като член на Управителния съвет на предприятието „Т.с.и в.“.

Установява се от приетия по делото

Договор рег.№ ВД – 12/16.05.2018г. за възлагане управлението на държавното предприятие „Т.с.и в.“, както и от Договор рег.№ ВД – 13/16.05.2018г., че държавата е възложила на Б.Н.Д. управлението на държавното предприятие за срок от 3 години, а последният е приел да участва в управлението му като член на Управителния съвет, с което е поел задължение да осъществява ефективно управление на предприятието, да осигури опазване на имуществото му, да представи на Министъра бизнес – програма за утвърждаване и да осигури изпълнението й, както и да извършва ежегоден отчет на работата си.

Приложен е по делото бизнес – план на предприятието „Т.с.и в.“ за 2018г., посочващ целите на дружеството – стратегически, пазарни, технологични и финансови, както и анализ на дейността му, приет от Управителния съвет на ДП „Т.с.и в.“ с протокол № 254/18.12.2017г.

Установява се от представеното по делото писмо изх.№ 266/24.01.18г., че бизнес – планът на предприятието „Т.с.и в.“ за 2018г. е изпратен за одобрение на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и че същият е одобрен със Заповед № ПД – 123/28.05.2018г.