Решение № 1391 от 26.11.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1391 гр. Варна, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20243110202003 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П. А. Р. с ЕГН ********** от гр.Пловдив срещу НП № 0000002138-38/23.04.2024 г., издадено от директора на РИОСВ Варна.

В жалбата се сочи, че НП е неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на материалните и процесуални правила. Твърди се, че АУАН въз основа на който е съставено НП съдържа неверни и незаконосъобразни изводи. Твърди се, че в АУАН и НП липсва изписване на марката на автомобила и къде точно бил паркиран. Твърди се, че жалбоподателката не е паркирала автомобил нейна собственост на посоченото място.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна – директора на РИОСВ Варна, редовно призована се представлява от юк К., която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.Претендира разноски.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С АУАН № 0000002138/22.12.2023 г., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на 09.08.2023 г. на морски плаж „Бяла Карадере - 2“, в поземлен имот /ПИ/, с. идентификатор *** по КККР на с. Самотино, община Бяла, област Варна, в границите на защитена зона /33/ за опазване на природните местообитания и на дивата 1 флора и фауна BG0000100 „Плаж Шкорпиловци“, жалбоподателката е паркирала лек автомобил „Ситроен“ с регистрационен номер № ***, с което е увредила естествената растителност в крайбрежната плажна ивица/дюни извън активната плажна площ, представляващо нарушение на т. 8.5. от Заповед № РД- 354/31.03.2021 г. на министъра на околната среда и водите, във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие /ДВ, бр. 77/2002 г. с изм. и доп./.

Акта бил съставен в отсъствие на жалбоподателката по реда на чл.43 ал.4 от ЗАНН. С разписка от 01.04.2024 г. акта е връчен на жалбоподателката, която не е направила възражения.

В срока по чл.44 от ЗАНН е направено възражение.

АНО не приел направеното възражение и въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното НП, с което наложил на жалбоподателката за извършеното нарушение на т.

8.5. от Заповед № РД- 354/31.03.2021 г. на министъра на околната среда и водите, във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие /ДВ, бр. 77/2002 г. с изм. и доп./ административно наказание „глоба” в размер на 100 лв..

В хода на съдебното следствие св.Д. потвърждава констатациите в акта. Посочва, че тя и колегата и Б. са извършили проверка на морски плаж „Бяла-Карадере“, който попадал в границите на защитена зона за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна „Плаж Шкорпиловци“. При проверката установили няколко паркирани автомобила върху растителността в крайбрежната плажна ивица, с което била увредена растителността.Изискали справка от районното полицейско управление за собствениците на автомобилите и въз основа на нея , установили, че един от тях е собственост на жалбоподателката Р.. Изпратена и била покана за явяване за съставяне на АУАН, на която не се явила, поради което го съставил в нейно отсъствие и го изпратил за връчване.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св.Д., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства, приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

Като непротиворечиви и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в съдебно заседание от св.Д. – свидетел при установяване на нарушението, тъй като същите кореспондират с останалите кредитирани от съда писмени доказателства.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

В АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на РИОСВ- 2

Варна, съгласно чл. 130, ал. 1 от ЗБР и Заповед №РД-551/01.08.2023 г. на Министъра на околната среда и водите. АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно чл. 130, ал. 1 от ЗБР и Заповед №РД-551/01.08.2023 г. на Министъра на околната среда и водите.

АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира, че това нарушение не е съществено, т. к. не ограничава правото на защита.

АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, при условията на чл.40,ал.2 от ЗАНН.

Съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителя е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Видно от поканата за явяване с цел съставяне на АУАН, приложена в административната преписка е, че същата е връчена на жалбоподателката на 18.10.2023 г. Изчакано е да изтече срока посочен в поканата за съставяне на АУАН и същият е съставен в нейно отсъствие на 22.12.2023 г. Съставеният акт за установяване на административно нарушение е бил връчен на жалбоподателката на 01.04.2024 г.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените ,които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. АУАН и издаденото въз основа на него НП отговарят на изискванията н а чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и налагащи отмяната на постановлението на това основание.

Жалбоподателката Р. е била санкционирана на основание чл. 124, ал. 1 от ЗБР (Изм. и доп. ДВ, бр. 88 от 2005 г.), който предвижда глоба в размер от 100 до 1000 лв. за физическите лица нарушили забраните и ограниченията, определени по реда на чл. 12, ал. 6, чл. 19 и 29, както и за неспазване на режимите и условията, определени в заповедите по чл. 42.

Налице е описание на нарушението, както и на обстоятелствата при които е извършено, които могат да поставят рамките в които да се защитава въззивникът. Посочена е и разпоредбата, която е била нарушена- т. 8. 5 от Заповед № РД-354/31.03.2021 г. на министъра на околната среда и водите ,според която в границите на защитената зона се забранява: увреждане и унищожаване на естествената растителност в крайбрежната плажна ивица и в дюни извън активната плажна площ освен в случаите на премахване на инвазивни и неместни видове, както и в случаите на реализиране на допустими инвестиционни предложения, одобрени по реда на екологичното законодателство.Посочена е датата 09.08.2023 г., за която дата се твърди, че е установено увреждане на естествената растителност на крайбрежната плажна ивица/дюни извън активната плажна площ от паркирал лек автомобил „Ситроен“ с регистрационен номер № ***,собственост на жалбоподателката.

Посочената Заповед № РД-354/31.03.2021 г. на министъра на околната среда и водите е издадена въз основа на чл. 12, ал. 6 във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие и т. 2 от Решение № 802 от 4.12.2007 г. на Министерския съвет 3

(ДВ, бр. 107 от 2007 г.), изменено с решения на Министерския съвет № 52 от 5.02.2008 г.

(ДВ, бр. 14 от 2008 г.), № 660 от 1.11.2013 г. (ДВ, бр. 97 от 2013 г.) и № 615 от 2.09.2020 г.

(ДВ, бр. 79 от 2020 г.), предвид Решение на Комисията 2009/92/ЕО от 12 декември 2008 г. за приемане съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета на първоначален списък на териториите от значение за Общността в Черноморския биогеографски регион (нотифицирано под номер C (2008) 7974) и Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2375 на Комисията от 26 ноември 2015 г. за приемане на трета актуализация на списъка на териториите от значение за Общността в Черноморския биогеографски регион (нотифицирано под номер С (2008) 7974). Съгласно тази заповед Защитена зона BG0000100 "Плаж Шкорпиловци" се намира в землищата на гр.Бяла, с.Горица, с.Самотино, общ.Бяла, обл.Варна, с.Ново Оряхово, с.Рудник, с.Старо Оряхово, с.Шкорпиловци, общ.Долни Чифлик, обл.Варна с обща площ 51 256,524 дка, от които 11,210 кв. км морски пространства.

Съгласно разпоредбата на т. 8. 5. от Заповед № РД-354/31.03.2021 г. на министъра на околната среда и водите, в границите на защитената зона се забранява: увреждане и унищожаване на естествената растителност в крайбрежната плажна ивица и в дюни извън активната плажна площ освен в случаите на премахване на инвазивни и неместни видове, както и в случаите на реализиране на допустими инвестиционни предложения, одобрени по реда на екологичното законодателство.

Според състава на съда се доказва по безспорен начин,както от показанията на св.Д., така и от отразените констатации в изготвения по време на проверката констативен протокол, вмененото на жалбоподателката нарушение, тъй като от една страна е безспорно, че автомобила, „Ситроен“ с регистрационен номер № *** е собственост на жалбоподателката и на 09.08.2023 г. се е намирал на плаж „Бяла – Карадере“. Безспорно е, че морски плаж БялаКарадере-2 е защитена територия с НТП Крайбрежна плажна ивица и попада в границите на защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна BG0000100 „Плаж Шкорпиловци“, а от друга,че с паркирането на автомобила на плажната ивица е причинено увреждане на растителността, което съгласно т.8.5 от Заповед № РД354/31.03.2021 г. е забранено.

Предвид изложеното състава на съда намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава.

По разноските

С оглед изхода на делото и на осн.чл.63,ал.3 от ЗАНН на РИОСВ Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращата разпоредба на чл.63,ал.5 от ЗАНН.

Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащане на правната 4 помощ е предвидено възнаграждение в размер от 80 до 150 лв..

Производството по делото е протекло в едно съдебно заседание,делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 100 лв., към предвидения минимум.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 0000002138-38/23.04.2024 г., издадено от директора на РИОСВ Варна, с което на П. А. Р. с ЕГН ********** от гр.Пловдив за нарушение на т. 8.5. от Заповед № РД- 354/31.03.2021 г. на министъра на околната среда и водите, във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие /ДВ, бр. 77/2002 г. с изм. и доп./ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв..

ОСЪЖДА П. А. Р. с ЕГН ********** от гр.Пловдив да заплати на РИОСВ-Варна сумата от 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5