Решение № 1121 от 22.08.2022, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№...........................................

2022г., гр.Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав, в публично заседание на четиринадесети юли 2022г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева

ЧЛЕНОВЕ: Марияна Ширванян

Наталия

Дичева при секретаря Деница Кръстева, с участието на прокурора Катя Петрова, като разгледа докладваното от съдия Марияна

Ширванян, к.адм. дело № 1469 по описа на съда за

2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Подадена е касационна жалба от директора на

Дирекция „Инспекция по труда“ Варна срещу Решение № 659/16.05.2022г. постановено по НАХД № 20213110204252/2021г. по описа на ВРС, 13 състав, с което е отменено НП № 03-009239/16.03.2018г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна.

В касационната жалба, чрез процесуален представител касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено в цялост НП.

Ответникът, чрез процесуален представител в писмено становище и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима.

Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал.

1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 659/16.05.2022г. постановено по НАХД № 20213110204252/2021г. по описа на ВРС, 13 състав, с което е отменено НП № 03-009239/16.03.2018г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна. С НП е наложено на В.И.В. административно наказание „глоба“ в размер на 2000лв. за нарушаване на разпоредбата на чл.12, ал.2 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършването на строителни и монтажни работи (Наредба №2/2004г.) на основание чл.413, ал.2 от КТ.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка:

На 13.02.2018г. била извършена проверка на строителен обект – жилищна сграда в кв.Аспарухово, СО „Боровец Север“, с ПИ1013.5401.2580. Констатирано е, че имотът е собственост на г-н В. и, че на обекта се извършват строителни работи. Проверката е направена във връзка с възникнал инцидент при отливането на плоча. При инцидента е пострадал П.З.Д. Служителите на ДИТ Варна, че г-н В. като възложител преди започване на строително-монтажните работи /на 13.02.2018г./, не е изпълнил задължението си да уведоми ДИТ Варна за откриване на строителна площадка, като изпрати копие от съдържанието на информационната табела.

Съставен бил АУАН връчен без да са направени възражения към момента на връчването. В законния срок са постъпили възражения. Въпреки възражението АНО възприел констатациите в АУАН и издал НП.

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове.

От събраните по администратвинонаказателната преписка доказателства и по-конкретно от приложеният нотариален акт съдът констатирал, че г-н В.И.В. е собственик на недвижимия имот, в който е извършено строителството. Съдът е цитирал легалната дефиниция на §1 от ДР на Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, според която „възложител“ на строежа е всяко физическо или юридическо лице, за което се изготвя и изпълнява инвестиционен проект и има качеството на възложител по смисъла на ЗУТ. Съдът е посочил, че г-н В. е възложител на строежа, индивидуализиран в АУАН и НП, и по дефиницията на чл.161 от ЗУТ, тъй като е собственик на урегулирания поземлен имот, върху който е изградена сградата. Направен е извод, че в НП г-н В. неправилно е индивидуализиран не само като възложител по смисъла на чл.161 от ЗУТ, но и като работодател, каквото качество той не притежава. Съдът е извел констатация, че г-н В. е посочен като работодател само в НП, но не и в АУАН.

Съдът е изследвал уредбата на понятието „възложител“ в чл.12, ал.2 от Наредба №2/2004г. и от легалния прочит на разпоредбата в подзаконовия акт е извел извод, че именно по отношение на възложителя и упълномощеното от него лице възниква задължението, преди започването на СМР да уведоми за откриването на строителна площадка съответното поделение на ИАГИТ и на Дирекцията за национален строителен контрол. Съдът е посочил, че уведомяването се извършва чрез изпращане на копие от съдържанието на информационната табела, която следва да се постави на строителния обект, поради което по своята същност нарушението е на формално извършване и не е поставено условието за настъпване на определен противоправен резултат.

Съдът е посочил, че не е спорен факта, че земята върху която се извършва ремонта на жилищната сграда е собственост на г-н В.. От събраните по делото гласни доказателства е установено, че ремонта е извършван от г-н П.П, който е съпруг на дъщерята на жалбоподателя. От обясненията на лицата дадени в хода на административното производство е установено, че лицата които са били на място в момента на извършването на проверката са отишли да помагат на г-н П. за изливането на плочата, като помощта е била на приятелски начала. При разпита в хода на въззивното производство служителят на ДИТ Варна – И. е посочил, че при извършването на проверката е получил данни, че ремонта се извършва от г-н П.. Това са посочили присъстващите на място лица. Съдът е констатирал, че през 2016г. г-н П. е прехвърлил по определени причини собствеността върху имота си на г-н В., но въпреки това е продължил да ползва имота и е започнал ремонта на сградата в него.

Съдът след анализ на разпоредбата на чл.12 от Наредба №2/2004г. е посочил, че задължението на възложителя за уведомяването на компетентните органи за откриването на строителна площадка възниква при наличието на една от двете дадени в алтернатива хипотези, като в случая нито контролните органи, нито административно наказващият орган са издирили и установили какъв е вида и обема на договорените СМР на обекта, както и срока за изпълнението им съгласно дадените в цитираната разпоредба критерии. По делото не са установени данни относно възложителя на строителството, респ. строителя на обекта, както и какъв е броят на лицата извършващи СМР, а и вида на СМР.

Съдът е посочил, че АУАН не е редовен, че е съставен в противоречие на основните принципи на истинност и служебно начало, изискващи изясняване на всички факти и обстоятелства от значение по случая с всички възможни и допустими доказателствени средства, вкл. чрез изискване на обяснения, сведения и представяне на всички необходими книжа и документи.

Съдът е посочил, че липсват доказателства, от които да се установи какъв е планираният обем работа или каква е планираната продължителност на работите и колко лица ще участват при извършването на СМР, което прави невъзможна преценката за това изпълнени ли са изискванията на чл.12, ал.1, т.1 или т.2 от Наредба № 2/2004г. при наличието на които се поражда задължението по чл.12, ал.2 от същата наредба. Липсата на яснота по тези обстоятелства е посочено от въззивния съд като пречка да се установи наличието на противоправно поведение от наказаното лице състоящо се в неизпращане на копие от съдържанието на информационната табела при откриването на строителната площадка в съответната ДИТ. Съдът е посочил, че непълнотата на доказателствата е съществено процесуално нарушение, дължащо се в конкретния случай на бездействието на наказващия орган и на неизпълнението на задълженията му по чл.52, ал.4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да извърши самостоятелно разследване на спорните обстоятелства по случая. Съдът е посочил, че даденото от АНО тълкуване на нормите е довело до неправилно определяне на предмета на доказване и неизпълнението на задължението за установяване на обективната истина. Това нарушение съгласно мотивите на въззивното решение е довело до неизясняване на фактическите обстоятелства по спора и неправилно приложение на материалния закон, които заедно влекат извод за незаконосъобразност на НП и на тези съображения съдът го отменил.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Фактите са установени от представените доказателства, съдът е извел съответни на фактите изводи и е приложил правилно материалния закон.

Касационната инстанция намира, че изводът на

АНО за наличие на двете качества - работодател и възложител на строителния обект не се обосновава от факта, че собственик на недвижимия имот, в който се извършва СМР е г-н В..

Съгласно документите за собственост на недвижимият имот, собственик е г-н В.. Той има и качеството възложител на СМР по арг. от чл.12 вр. § 1, т.1 от ДР на Наредба №2 вр. чл. 161, ал.1 от ЗУТ. Качеството работодател следва не от качеството възложител, а от наличието на елементите предвидени в легалната дефиниция на „работодател“.

Относно дефиницията на понятието „работодател“, касационната инстанция съобрази двете различни по обхват действащи едновременно в правния мир легални определения, едното от които в ЗБУТ, а другото в КТ и след като констатира, че Наредба №2 за минимални изисквания за здравословни и безопасни изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи е издадена съгласно § 3 от ПЗР на същата на основание чл. 276 , ал. 1 от Кодекса на труда, намира че относимото към спора легално определение на понятието „работодател“ е това дадено в ДР на КТ.

„Работодател“ съгласно §1, т.1 от ДР на КТ

„е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.“ При съобразяването на цитираното определение се констатира, че в НП не са изложени конкретни факти, от които да бъде изведен извод за качеството „работодател“ прието от АНО по отношение на г-н В.. Не са представени и доказателства обосноваващи този извод на АНО.

Правилни са изводите на въззивния съд за наличие на нарушение във формата на НП изразяващо се в липса на императивно изискуеми негови реквизити по арг. от чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В разглежданото НП са направени само изводи в вид на съобщително изречение относно качествана „възложител“ и „работодател“ на наказаното физическо лице.

НП има правораздавателен характер[1]. С него се засяга по неблагоприятен начин правната сфера на лицето, чиято административно наказателна отговорност е реализирана и в този аспект са поставени в закона императивно изискванията по отношение на производството по издаването му и формата му. Тези изисквания следва да се спазват от АНО при упражняването на административно наказателните му правомощия. Контролът на въззивния съд по отношение на НП е за спазването на тези изисквания от АНО.

Нарушението на формата на НП е винаги налице, когато вместо да бъдат описани фактите, констатирани при проверката на контролните органи и да бъдат посочени нарушените разпоредби и направени съответните изводи за съставомерност на деянието, АНО описва в НП фактите бланкетно, частично само чрез признаците закрепени в сочената като нарушена разпоредба, както е постъпил и в разглеждания случай.