Решение № 16 от 27.01.2021, Административен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№16

27.01.2021 г., град Добрич

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, Първи касационен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА И.

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА

МИЛЕВА

СИЛВИЯ САНДЕВА при участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 553/ 2020 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от арх. Б.П.С., подадена чрез адв. М.Г., срещу Решение № 260017 от 21.09.2020 год. по НАХД № 222/

2019 год. по описа на Районен съд - Добрич.

Според касатора първоинстанционното решение е неправилно. Излага доводи, че неправилно съставът на ДРС е приел, че е налице съсобствен имот и оттам, че е налице нарушение на чл. 183, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) поради неизпълнение на изискването за наличие на съгласие преди разрешаване на строителството за извършването му от всички съсобственици, изразено в договор в нотариална форма.

Счита, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал нормата на чл. 183, ал.

4 от ЗУТ, като претендира, че нормата касае разрешаване на нов строеж, надстрояване или пристрояване в съсобствен имот, но не и за съсобствен урегулиран поземлен имот, като възразява, че в случая се касае за два отделни имота. Не спори, че собствениците на ПИ *** по КККР на град Добрич не са реализирали строителство, но настоява, че няма пречка да сторят това за в бъдеще. Иска да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление (НП) № СИР – 01 – 15/ 27.09.2018 г. на Началника на РДНСК – Североизточен район, гр.

Варна, изцяло.

Ответникът, в съдебно заседание, редовно призован, не се представлява. Не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Добрич, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на обжалвания съдебен акт на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.

212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на съдебното производство пред ДРС е Наказателно постановление (НП) № СИР – 01 – 15/ 27.09.2018 г. на Началника на РДНСК – Североизточен район, гр. Варна, с което на арх. Б.С., в качеството ѝ на Главен архитект на Община град Добрич, е наложено на основание чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лв., за това че е издала Разрешение за строеж № 180/ 13.10.2017 г.за строеж: „Жилищна сграда с магазини“ със застроена площ от 135.40 кв.м, разгъната застроена площ от 442.43 кв. м, предвиден в УПИ IV – 2539, 2541, кв. 533, по плана на ж.к. „Русия 1“, гр. Добрич, в нарушение на разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, без да е налице договор за учредяване право на строеж от останалите съсобственици на имота за извършване на строителство в него.

Съставът на ДРС е разгледал жалбата. Приел е фактическата обстановка за установена такава, каквато е описана по АУАН и НП. Обсъдил е приложимите правни норми и събраните по делото доказателства, като е счел нарушението за доказано по безспорен начин и в резултат е потвърдил НП.

Настоящият състав приема, че съдебното решение е правилно. В същото са изложени пространствени мотиви защо е неприложима нормата на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ, на която се е позовал Главният архитект на Община град Добрич, за да издаде процесното Разрешение за строеж (РС). Доводите на касатора, че се касае за два отделни имота, както и че обстоятелството, че от останалите съсобственици не е реализирано строителство, но имало възможност да бъде сторено това в един следващ период, са неоснователни. По отношение тълкуването на закона следва да се има предвид, че със Заповед № ДК – 10 – СИР – 03/ 25.01.2018 г. на и.д. началник на РДНСК – СИР е отменено РС. Заповедта е обжалвана пред Административен съд – Добрич със същите доводи като тези в касационната жалба. По жалбата е образувано адм. дело № 124/ 2018 г. по описа на Административен съд – Добрич. С Решение № 488/ 16.11.2018 г. състав на съда е отхвърлил оспорването срещу Заповедта, с която е отменено РС. По касационна жалба на Главния архитект и на заинтересованото лице ****вели е образувано адм. дело № 568/ 2019 г. на ВАС. С Решение № 13505/ 10.10.2019 г. на Второ отделение на ВАС е оставено в сила Решението на АдмС – Добрич. Съставът на ВАС е приел, че Решението на АдмС – Добрич в отхвърлителната му част е валидно, допустимо и правилно. Счел е, че по делото е безспорно установено, че УПИ ІV-2539, 2541, в който е разрешено строителството, е съсобствен между ****. Отреден е за ниско етажно жилищно застрояване, свързано със съседните УПИ съгласно ПУП, одобрен със заповед № 986/30.09.1996 г. и РУП, одобрен със заповед № 1259/09.09.2011 г. Посочил е, че отмененото РС е издадено само за част от предвиденото по плана застрояване, като е ситуирано, видно от инвестиционния проект, архитектурна част, в имот пл.

№ 2541. Указал е, че при съсобственост на имота нови строежи могат да се разрешават на всеки от съсобствениците съгласно чл. 148, ал. 5, изр. 2 ЗУТ при спазване на условията и реда по чл. 183 ЗУТ, като съгласието на останалите собственици се обективира в договор в нотариална форма, а такова не се изисква, когато съсобственият имот е предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване и останалите съсобственици са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота – чл. 183, ал. 4 ЗУТ. Приел е, че в случая не е налице съгласие на съсобствениците на имота Х. Мустафа и К. Мустафа за строителството, както и че липсват данни за законно реализирано, започнато или разрешено такова в тяхна полза. Според ВАС правото за реализиране на „съответното строителство“, каквото е изискването на нормата, не означава хипотетична възможност за извършване на строеж в обема и в границите на предвиденото по плана застрояване съобразно правата на съсобственост в УПИ, а следва да е учредено право на строеж в полза на другия/те съсобственици, както и че собствеността върху поземлен имот, включен в УПИ, не изключва правилото на чл. 183, ал. 1 ЗУТ.

При наличие на влязло в сила съдебно решение относно незаконосъобразността на РС доводите в касационната жалба се явяват неоснователни и голословни. Съгласно чл. 218, ал.

1 АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. Вярно е, че ДРС не е обсъдил тези доказателства, макар и да са били налице в съдебното производство при неговото разглеждане, но липсата на обсъждане не променя извода за правилно приложение на материалния закон и законосъобразно съдебно решение.

Служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК не установи пороци на решението относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

С оглед изложеното касационната жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а решението на ДРС - оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл.

63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Добрич, Първи касационен състав, Р Е Ш И:

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № 260017 от 21.09.2020 год. по НАХД № 222/ 2019 год. по описа на Районен съд - Добрич.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: