Разпореждане № 116862 от 22.09.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 116862 гр. София, 22.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В като разгледа докладваното от Д.СТ.В Частно гражданско дело № 20231110115541 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № 83158/27.03.2023 г. на „.........“ ЕАД с предишно наименование „..........“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А. С. Т., ЕГН **********, за вземания, произтичащи от договори за мобилни услуги.

Със заявлението кредиторът претендира присъждане в негова полза на незаплатената цена на предоставени мобилни услуги и месечни абонаментни такси, както и суми, представляващи неустойки за неизпълнение на задължението на потребителя да заплати тази цена, равняващи се на стойността на три стандартни месечни абонаментни такси, както и на част от предоставената на клиента отстъпка в цената на предоставено му за във връзка с договора за мобилни услуги мобилно устройство.

Същевременно, като основание за възникване на вземанията за неустойки се сочат клаузи от сключения с потребителя договор за мобилни услуги, в които се предвижда дължимост на неустойки в случай на предсрочно прекратяване (разваляне) на договора (каквото разваляне в случая не се твърди), но не и на неустойки/обезщетения за неизпълнение на паричните задължения на клиента.

Ето защо, в случая не се установява твърдяните вземания за неустойки да са валидно възникнали в правната сфера на заявителя- доставчик на електронни съобщителни услуги, въз основа на сочените от него договори за мобилни услуги, поради което не е налице основание за издаване на заповед за изпълнение за тях.

За пълнота и прецизност тук следва да се изясни, че правомощието на съда да основава изводите си за валидно възникване и съществуване на претендираното вземане не само на твърденията на кредитора, а и на представените от него доказателства, следва от изричната разпоредба на чл. 410, ал. 3 ГПК, съгласно която условие за редовност на искането по чл.

410 ГПК е към него да бъде приложен договора, от който произтича вземането, заедно с всички приложения към него, както и приложимите общи условия. На предвиденото в тази норма задължение на заявителя кореспондира процесуалното задължение на съда при формиране на извод за това дали вземането, за което се иска издаване на заповед за изпълнение, е възникнало валидно, включително дали то не противоречи на закона или на добрите нрави, да направи това въз основа както на твърденията на заявителя, така и на 1 съдържанието на договора, сключен между него и длъжника, който има качеството на потребител, какъвто е настоящият случай.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 83158/27.03.2023 г. на „.........“ ЕАД с предишно наименование „..........“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А. С. Т., ЕГН **********, за следните суми: 156.59- неустойка в размер на три месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги от 17.05.2021г. за предпочетен номер +.........., както и за сумата от 348.22 лева- сума, представляваща съразмерна част от направената отстъпка в цената на предоставени по повод договра за мобилни услуги мобилно устройство при съобразяване на периода, през който длъжникът е изпълнявал задълженията си.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2