Решение № 295 от 23.06.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Стара Загора, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Чиликов при участието на секретаря Н.П/Г като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно дело № 20225530201313 по описа за 2022 година

Постъпила е жалба от А. С. чрез адв. Д. С. против заповед за задържане на лице № 349 зз-55/11.05.2022 г.

Жалбоподателят в с.з. чрез адвокат С. и адв. М. поддържа жалбата.

Мотивира се с обстоятелството, че не е имало правно и фактическо основание за задържането на лицето и с допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на Заповедта.

Ответникът по жалбата – полицейският орган Д.К – чрез юрисконсулт А. взема становище, че жалбата е неоснователна.

Делото е подсъдно на РС град Стара Загора тъй като седалището на полицейският орган издал атакуваната заповед е ПЪРВО РУ на МВР Стара Загора.

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба – задържаното лице – и на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Спазени са изискванията на чл. 146, т. 1 АПК, тъй като обжалваният административен акт - заповед за задържане на лице е издаден от 1 компетентен орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР в кръга да предоставените му от закона правомощия.

В атакуваната заповед полицейският орган е посочил като правно основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 343 Б, ал. 2 НК и като фактическо основание – по бул. „ П. Евтимий „ до № 81 управлява МПС след употреба на наркотични вещества-метаамфетамин.

Посоченото фактическо основание се потвърждава от доказателствата установени с доказателствени средства- показанията на св. С. М.а, св. М. М., АУАН 564580 /11.05.2022 г., протокол за извършена проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества, Справка № 282/07.06.2022 г. от система 112,Справка 12755/07.06.2022 г. на ОДМВР град Стара Загора.

В разпоредбата на чл. 72, ал. 1 т. 1 ЗМВР законодателят поставя като изискване за задържане на лице да съществуват данни за извършено престъпление. В случая такива данни са били налице – фактическото основание и посочените доказателствени средства сочат за данни за извършено престъпление по чл. 343 Б, ал. 3 НК. Няма поставено изискване да се съдържат доказателства и престъплението да е доказано, поради което дали е образувано ДП и какъв е неговият изход е без значение. Достатъчно е да се съдържат само данни за извършено престъпление / данни и доказателства са различни термини с различен смисъл и съдържание/, поради което съдът приема, че е имало правно и фактическо основание за задържане за срок от 24 часа на жалбоподателя С..

Издадената Заповед за задържане обаче е с опорочена форма и съдържание.

Посоченото фактическо основание за издаването на заповедта – по бул. „ П. Евтимий „ до № 81 управлява МПС след употреба на наркотични вещества-метаамфетамин– не е конкретизирано по време / кога е извършено деянието , място и начин на извършването му- в кое населено място , не е конкретизирано и управляваното МПС, което води и до липса на конкретизирано фактическо основание.Не е конкретизирано и образуваното ДП. Посочено е единствено „ ЗМ 100“, но без да се посочи от коя година и на кой орган, което води и до невъзможност да се провери в действителност образувано ли е ДП/Съдът направи опит да изиска от РП град Стара Загора ДП ЗМ 100, но изпратените материали не се отнасят до жалбоподателя С. /.

2

В атакуваната Заповед не е посочено и правното основание на задържането на лицето.

Видно от самата Заповед е посочено, че лицето се задържа на основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 343 Б, ал. 2 НК. В посочения чл. 72, ал. 1 ЗМВР има множество хипотези систематизирани в отделни точки, което налага да се конкретизира правното основание, но в случая това не е сторено.

Посочените пороци от една страна опорочават формата на заповедта, която по същество е ИАА, като неотговаряща по форма и съдържание на изискванията на чл. 74, ал. 2 т. 2 ЗМВР , а от друга ограничават и правото на защита на задържаното лице – да научи на какво фактическо и правно основание се задържа.

Следователно атакуваната заповед е с опорочена форма и е издадена при съществени процесуални нарушения на административните правила, което дава повод за отмяна.

В този смисъл жалбата се явява основателна.

На основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателят следва да се присъдят направените от него разноски за един адвокат.

В конкретният случай жалбоподателката С. е представлявана от двама адвокати / адв.М. и адв.С./, които са получили две възнаграждения по 600 лева.

В с.з. е направено оспорване от процесуалния представител на полицейския орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Минималното възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 / 2004 г. за минималните възнаграждения на адвокатите е 400 лева Следователно на основание чл. 143, ал. 1 НПК следва да се присъдят разноски за един адвокат в минимален размер от 400 лева.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 349 зз-55/11.05.2022 г. За задържане на лице-А. С.

С. - издадена от Д.С.К– полицейски орган при ПЪРВО РУ на МВР град Стара Загора.

3

ОСЪЖДА ОД на МВР град Стара Загора да заплати на А. С. С. от град Стара Загора, ул. „ ************ , ЕГН – ********** и съдебен адрес град Стара Загора, ************ / адв. Д. С. / направените по делото разноски в размер на 400 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението на страните пред АС град Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4