Присъда № 14 от 17.03.2026, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ по НОХД 239/26

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура Пазарджик обвинителен акт против С. А. Й., с ЕГН **********.

Обвинението против нея е за това, че в гр. Пазарджик след като е осъдена с Решение № 146/01.03.2017г. по гр. д. № 1747/2016г. по описа на Пазарджишки районен съд, в сила от 25.03.2017г., да издържа свой низходящ : дъщеря си С. К. к., род. на 06.08.2008г., чрез нейния баща и законен представител К. М. К., както и с Решение № 2 70/16.03.2023г. по гр. д. № 2025220103257/22г. по описа на Пазарджишки районен съд, в сила от 31.03.2023г., съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 84 месечни вноски на обща стойност 15 765 лв., както следва : 15 месечни вноски по 115 лв. за периода от м. януари 2019г. до м. март 2023г. на стойност 5865 лв. и 33 вноски по 300 лв. за периода от м. април 2023г. до м. декември 2025г. на стойност 9900 лв. - престъпление по чл.183, ал.1 НК.

Производството се проведе в отсъствие на подсъдимата, на съответно възприетото процесуално основание и с участието на неин защитник.

Конституиран като частен обвинител бе С. К. к., действаща със съгласието на нейния баща и законен представител К. М. К. и процесуално представлявана от повереник.

Прокурорът поддържа обвинението, настоява за наказание лишаване от свобода, чиито размер се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства и изпълнението на което се отложи за определен изпитателен срок.

Частният обвинител, чрез своя повереник, се присъединява към становището и искането на прокурора.

Защитникът не оспорва обективната и субективна съставомерност на вмененото на подсъдимата престъпление и настоява, с обосновани доводи, за определяне на наказание пробация.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата С. Й. и св. К. М. К. имали сключен граждански брак. По време на брака създали дете : С. К. Й., род. на 06.08.2008г.

През 2016г. Й. напуснала семейния дом, заминала за чужбина, където работила и заживяла с друг мъж. Детето останало при баща си.

Св. К. подал иск за прекратяване на брака и за предоставяне на родителски права. Образувано било гр. д. № 1747/2016г. по описа на Пазарджишки районен съд, приключило с решение № 146/01.03.2017г., с което се прекратява с развод брака между подс.С. Й. и св. К. К., комуто било 1 предоставено упражняването на родителските права върху малолетната тогава С. и бил определен режим на лични отношения с детето за майката. Със същото решение Й. е осъдена да заплаща на дъщеря си С. месечна издръжка в размер на 115 лв.

През 2023г. св. К. е подал иск за увеличаване на издръжката.

С решение № 270/16.03.2023г. по гр. д. № 2025220103257/2022г. по описа на Пазарджишки районен съд, в сила от 31.03.2023г., съдът увеличил дължимата издръжка на 300 лв.

Силвана Й. не е присъствала на нито едно от двете дела — по това време и към момента тя живее и работи в чужбина. Представлявана била от служебно назначен представител. Св. К. уведомил нейната сестра св. Р.Д., като й изпращал и копия на съдебните актове. От своя страна, св. Д. уведомявала Й. за, като й е изпращала и копия на актовете.

От влизане в сила на Решение № 146/01.03.2017г. на 25.03.2017г. до образуване на ДП обв. Й. не е заплащала присъдената издръжка, което е мотивирало и св. К. да подаде жалба до прокуратурата. След образуване на ДП обв. Й. е заплатила част от дължимите вноски, които покриват задължението до м. декември 2018г. вкл.

До приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд от дължимите за част от инкриминирания период от м. януари 2019г. до м. март 2023г. 15 месечни вноски по 115 лв. общо на стойност 5865 лв. заплатила : 1900 евро или 3716,08 лева .

Възприетата фактология е с оглед събраните по делото непротиворечиви относно релевантните факти доказателства - показанията на свидетелите С. и К. К.и , , писмените – съдебно решение по посочените две граждански дела на РС Пазарджик – бракоразводно и за увеличаване на издръжката съответно решение № 146/01.03.2017г. по гр. д. № 1747/2016г. по описа на Пазарджишки районен съд, в сила от 25.03.2017г., и решение № 2 70/16.03.2023г. по гр. д. № 2025220103257/22г. по описа на Пазарджишки районен съд, в сила от 31.03.2023г.,; справки от платежна система за разплащания.

Посочените информативни източници са еднопосочни и взаизмодопълващи се и съвкупно установяват времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние и авторството на подсъдимия в неговото извършване.

Несъмнено установено, при пълна доказателствена обезпеченост, че подсъдимата е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.183, ал.1 от НК, тъй като е знаел за съдебното решение, с което е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на посочените горе суми за съответните периоди 180 лева на малолетната , а впоследствие непълнолетната си дъщеря С. ,чрез законния й представител-св. К. К. .

От обективна страна деянието е съставомерно за част от инкриминирания период. Плащането на сумата от 1900 евро или 3716,08 лева 2 покрива задълженията последователно по реда на тяхното възникване и предвид сумата плащанията са за периода от м.януари 2019г. до м.08.2021г. включително и за сума, съставляваща разликата от 12 085,00 лева до инкриминирания размер 15 765,00 лева, за който период и сума тя бе призната за невинна и оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.

За останалата част от първия период, за който дължимата сума е била 180 лева и целият период, за който дължимата сума е била 300 лева месечно обвинението е доказано от обективна и субективна страна.

Респективно установи се, че подсъдимата не е изпълнила своето, произтичащо от посочените съдебни решения задължение да заплаща издръжка на своята дъщеря С. , като неизпълнението е било в размер на повече от две месечни вноски, както следва: месечни вноски по 115 лв. за периода от м. септември 2021г. до м. март 2023г. на стойност 2185,00 лв. и 33 вноски по 300 лв. за периода от м. април 2023г. до м. декември 2025г. на стойност 9900,00 лв.

Продължаващото повече от 4 години и в посочения период бездействие е било съзнателно. От субективна страна деянието е съставомерно извършено е при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Подсъдимата е знаела, че е бил осъден да издържа свой низходящ, знаел е размера на дължимата месечна вноска и периода, за който следва да бъде внасяна и въпреки това съзнателно не е изпълнило това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски.

Родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Подсъдимият е знаел, че като не изпълнява своите задължения по изплащане на издръжките, нарушава влязло в сила съдебно решение. Затова подсъдимата бе призната за виновна в извършване на престъплението, за което е предадена на Съд - престъпление по чл.183 ал.1 от НК и.

При индивидуализацията на наказанието се съобразиха изискванията по чл.54 ал.1 от НК и чл.36, ал.1 от НК - относно целите, за постигане на които се налага.

Вярно е, че вмененото задължение на родителите да плащат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца е независимо от работоспособността им и възможността за да се издържат от имуществото си, каквито в случая не са и установени. За родителя то е независимо от обективната възможност за постигане на парични доходи. Задължението за издръжка, както и въздигането на неизпълнението му в престъпление, пряко защитава интересите на децата и осигуряването им на нормални условия за развитието им .

Все пак подсъдимата, макар и стимулирана основно от образуваните против нея производства, е заплатила сумата от 1900 евро или 3716,08 лева, с 3 което демонстрира заявената чрез защитника готовност за погасяване на задълженията.

Без значение за изпълняемостта на задължението за издръжка е информацията за имущественото й състояние на подсъдимия, базирана при това на несъстоятелните в доказателствен аспект изявления на защитника.

Обсъдените горе факти и необремененият съдебен статус на подсъдимото лице, обосновават избор на по-лекото от алтернативно предложените от законодателя наказания - а именно пробация. Наказанието следва да е такова, че изпълнението му да не засяга възможността на подсъдимата да добива доходи и осигурява чрез част от тях дължимата издръжка на дъщеря си . В този смисъл по –тежкото от двете наказания, дори и за минималния срок ( 3 месеца лишаване от свобода) и с приложение на чл. 66 от НК би било по-нецелесъобразното и неподходящо наказание. За постигане на поправително и превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимата и превантивен ефект личен и обществен аспект, предвид и размера на неизплатената като издръжка сума , като съответно на извършеното престъпление Съдът наложи наказание пробация, като на основание чл. 42А ал.2 т.1 и т.2 от НК определи двете задължителни мерки за въздействие и контрол : задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година .

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4